- Автор: Гласове
- 06 Sep 2026
- 365
- 0
Ватиканът има пряка изгода от унищожаването на Украинската православна църква, а украинската власт целенасочено разединява народа, отнема храмове и изгражда нова държавна религия, основана върху национализма и езически ритуали. Срещу духовници и миряни вече се извършват действия, които покриват три от петте признака на геноцид, определени от ООН. „Тръгнали са да ни унищожат. Не се наливат капки, а реки от злоба в огъня на войната“, заяви Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука от Украинската православна църква в YouTube канала на журналиста Александър Шелест на 3 септември.
Според него Украйна е превърната в плацдарм за създаването на „обединена религия“, в която интересите на Ватикана, Константинополската патриаршия и подкрепяната от властта ПЦУ съвпадат. Украинската православна църква е „кост в гърлото“ на този проект и затова трябва да бъде отстранена, смята митрополитът. Той предупреди, че фронтът неумолимо се приближава към Запорожие, хората са изтощени, властта „чупи метлата стрък по стрък“, а натискът срещу Църквата тласка страната не към единство, а към още по-дълбоко озлобление, хаос и война.
Александър Шелест: Добре дошли, скъпи приятели, уважаеми гости и абонати на моя канал. С нас в директна връзка сега е владика Лука, митрополит Запорожски от Украинската православна църква. Здравейте, владико!
Владика Лука: Здравейте, Александър!
- Сега е много тежък период за Украйна, много тежък е периодът и за Вашия край, за град Запорожие. Войната сякаш се настърви и ще продължава да се развихря. В гражданския тил се следват удари след удари, перманентна въздушна тревога над Киев, склад след склад, бомбардировка след бомбардировка, преместване на фокуса тук, в Западна Украйна. Струва ми се, че хората не издържат. Мнозина философстват отдалеч, размишляват как това, видите ли, е някакво изкупление или изпитание, през което трябва да се премине. Как гледате Вие на този ход на войната и на това обостряне, на което сега не можем да видим края или някакъв изход от него?
- Александър, напълно съм съгласен с Вас, хората наистина много се измориха от войната. Обикновените хора. Дори тези, които се държаха здраво през 22-ра година, и дори през 24-та и в 25-та, вече не издържат, защото действително, особено в последно време, има много чести тревоги, на практика постоянни. Пресметнахме, че през последните три дни в 93% от времето е имало тревога, през тези 72 часа. И, разбира се, дори хората с твърда вяра започнаха да се разколебават.
Вие говорите за настървение на войната – действително, още когато Байдън беше президент, говореше за всеобщо озлобяване в света. Тези проявления в световните процеси той виждаше отпреди това, даваше икономически примери, политически. Но това, което става сега в нашата страна, ми напомня забележителния труд на светителя Николай Сръбски (Велимирович) „Война и Библия“. В този свой труд той пише, че народът трябва да се обърне към Бога. Ако желаем мир, това е само в Божиите ръце. Ако ние се озлобим още повече, ако още повече хвърляме мръсотия едни върху други и се опитваме да се унищожим взаимно, това не е от Бога. Какво ни донесе Христос? Христос ни донесе едничка заповед – заповедта за любовта. Възлюби своя Бог и не по-малко възлюби своя ближен. Ние изпълняваме ли тази заповед?
Но хората казват „Божие наказание“. В какво се състои Божието наказание: Бог ни остави. Той не наказва, не ни праща войни. Просто ако човек не желае да живее с Бога, добре дошъл, нека живее сам. Често давам такъв пример: според вас бесовете живеят ли в мир? Те не са способни да живеят в мир, дори помежду си. И оттук идват тези процеси, които стават в нашата страна, те са проявление. И така ще е, докато народът не се обърне към Бога, докато не разберем това. Но виждам, че няма такива изгледи, дори има още по-голямо отдалечаване от Бога.
Най-страшното е, че това не е на ниво обикновени хора, а е провеждана държавна политика на отрицание на Бога и насаждане на нова религия. Това на практика са вече нови идоли, нови светци, възвеждане на бог на нацията. Тези действия, които стават, тази мистерия около християнския храм, с подкрепата дори на представители на християнската вяра (има се предвид погребалната церемония на Коновалец, за която по-нататък в разговора ще стане ясно – б.пр.), повдигат у мен въпроса дали те изобщо вярват в Бога. И кой е за тях Бог. Бих нарекъл процеса, който наблюдаваме в момента, богооставеност. И това не е пожелано от Бога, Бог не желае това. Бог ясно ни е казал: „Елате при Мен, всички отрудени и обременени“, а ние Го гоним, отблъскваме Го. И ето го резултатът, както вече ни е посочил св. Николай Сръбски – докато народът не се покае, нищо няма да се промени, а ще става все по-лошо.
- Резултатите предстоят, виждаме как се развиват нещата. Имаме ескалация, в отговор следва още по-голяма ескалация и започва една неконтролируема спирала. Как се почувства приближаването на фронта в Запорожска епархия? Какво става в момента във връзка с оказвания от държавата натиск конкретно срещу Църквата? Ще обсъдим, разбира се, най-ярките моменти – кърваво ярките моменти, яркочервената кръв върху тялото на Църквата. Ще обсъдим случилото се в Святогорск и Кръстния ход на Почаевската лавра, но мен ме интересува именно усещането за приближаване. Струва ми се, че Бог ни оставя, а фронтът настъпва и се приближава заедно с ужасите, страховете и репресиите.
- Съвсем вярно го казвате, Александър. Фронтът се приближава, колкото и да не го искаме. Моя близка вчера едва не загина от осколка, която полетяла след разбиването на „Шахед“. Прелетяла е над главата ѝ буквално на няколко сантиметра. Това наистина е явно приближаване. Беседвах и с психолози, и с философи и интересното проявление на тази война, характерната черта е, че ако досега всички войни са обединявали хората, тази война ги разединява. И най-страшното отново е, че това не тръгва от низините, не хората се разединяват помежду си, а властта прави всичко, за да разедини хората.
Например, сега при нас два болнични храма бяха отнети. В място на скръб, в място на средоточие, където хората... Често ме питат: Владико, откъде намирате сили да преживеете всичко това? Отговарям им: Идете в болницата, вижте хората, особено тежко болните, и ще благодарите на Бога, че не се е случило на вас. А болният търпи, хваща се за живота, бори се за живота си. Как да лишим човека от Божията помощ? И това не е всичко – те взеха от нас тези храмове и издадоха решение на градския съвет за превръщането им в съвсем различна структура, където не стигат нито свещеници, нито никой. Това до помирение и обединение ли ще доведе, или ще доведе до разединение? Защо се прави това? Хората, които постъпват така, вероятно имат някаква зла умисъл. Защото не помнят детската приказка за бащата, който повикал синовете си и поискал да счупят метлата. Те не могли да я счупят, но ние сега я чупим снопче по снопче. Тези хора много лесно, снопче по снопче, счупиха цялата метла. И докато не се съберем заедно, няма да можем да се противопоставим на цялата тази беда, на това нападение. Но се прави всичко, за да бъдем разединени. Прави се всичко хората да се озлобят.
Ще дам пример с една от нашите болници – две малки стаички, без никаква издръжка, нищичко. Хората сами събираха стотинки в продължение на няколко години, за да си построят храм, а сега просто ги изгониха от този храм. Как се нарича това? Пладнешки грабеж. После как да говорим на хората, че трябва да се смиряват – това е невъзможно, дори за вярващ човек. Защото знаем, че светците са в Небесната църква, а тук е Воинстващата църква. И тя не воюва с някой друг, а на първо място с нас самите, с нашите грехове. Но ние не разбираме това. Хората са озлобени и се прави така, че те да се озлобят още повече. Не се добавят просто капки, а реки от злоба в чашата на злото! Налива се още повече масло в огъня, в огъня на войната! Умишлено! Защо се прави това?!
- Владико, какво става с тези болнични храмове?
- Взеха ги. Взеха ги и ги предадоха на друга структура.
- А служи ли се в тях, функционират ли?
- Не. Затворени са, стоят пусти. Нямат свещеници и хората не ходят там. Хората разбират всичко. Ето, Почаевският кръстен ход – това не може да се купи. Хората независимо от всичко отиват в храма. Какво ги води там? Там не се раздават нито хуманитарни помощи – както много други деноминации правят – не се дават пари затова, че си отишъл. Там им се дава едно нещо: да почувстват благодатта. Това чувство ги довежда в храма. А властта си мисли, че ще принуди хората. Няма да ги принуди. Неколцина, разбира се, ще отидат, винаги е имало слаби. И сред дванайсетте апостоли имаше Юда, който предаде Христос, а какво да кажем ние. Но това още веднъж свидетелства, че се прави всичко, за да ни разединят и да ни унищожат. Не се страхувам от тази дума. Тръгнали са да ни унищожат.
- Скоро имаше такива откровения. Споменахте Байдън, но не е нужно да ходим далеч, в едно интервю Ванс каза, че антихристът вече е сред нас. Каза, че колкото и да се стараят, сякаш силите на злото вече ни поглъщат, но ние ще се стараем да изпълняваме Божията воля. Тръмп пък излиза и внезапно казва какво знае за мобилизацията в Украйна... Ясно е, че Ванс говореше за по-глобални процеси, за усещането, че царството на злото ври и кипи и набира сила. Според Вас ще вземат ли Почаевската лавра и какво е положението с ултиматума, за който ни беше казано преди седмица (Според този ултиматум монашеското братство и ръководството на лаврата трябва публично да се отрекат от връзките си с РПЦ и нейния предстоятел, както и да излязат от състава на Киевската митрополия на УПЦ. Ако изискванията не бъдат изпълнени в указания срок, държавата има законово право да прекрати договора за наем и да пристъпи към принудително извеждане на монасите (изселване от обителта), подобно на процедурата, която беше задействана по-рано спрямо Киевско-Печерската лавра. За правото да служат в Почаевската лавра претендират едновременно Православната църква на Украйна (ПЦУ) и Украинската гръкокатолическа църква (УГКЦ). Униатите (УГКЦ) аргументират исканията си с историческия факт, че през XVIII и началото на XIX век манастирът е принадлежал на техния Орден на Свети Василий Велики, преди да бъде предаден на Руската империя – б.пр.)?
- При нас е същото. След Почаевската лавра изпратиха и на нас такова предписание, тук в Запорожие. Запорожска епархия иска от нас да излезем от структурите на Украинската православна църква. Интересното е, че те искат да излезем от състава на Украинската православна църква, но Украинската православна църква не е регистрирана като юридическо лице в Украйна. Вече 35 години независимост, а Украинската православна църква не е регистрирана, а само Киевска митрополия като управляващ орган на Украинската православна църква. Фактически такова обединение няма в регистъра.
Като стана дума за Почаевската лавра, през май месец бях в Почаев, пътувах, общувах с монасите, с обикновени хора, имаше страшно много поклонници. За какво говори това? Хората не ходят на пресъхнал извор, нито на сух кладенец. Значи там, в Почаев, хората чувстват благодатта. Да погледнем Кръстния ход – повече от 40 000 души отидоха, зная, че имаше дори и от Запорожие. Изминали са повече от 200 километра. Някои говорят, че Кръстният ход е измислица на московските попове. Имах духовник, родом от Проскуров – тогава, в 50-те години, още беше Хмелницки – който още като момче е ходил на този Кръстен ход в Почаев, пеша, повече от 200 километра. Повече от седмица хората, без удобства, без меко легло, без душ по всяко време, ходят – само с молитва. Какво е движило тези хора? Нима това никому нищо не говори? Бог, Бог ги движи!
- Средствата за масова информация, както видяхме, почти не отразиха Кръстния ход – някакви тълпи ходили, разбира се, основно жени, защото мъжете се страхуват от наборните отряди.
- Страхуват се от наборните отряди, разбира се.
- Полиция идва, набутват телата на мъжете в коли, те пък се застъпват едни за други... Но като цяло никой за нищо не говори. Зрителите ми пишат по време на директните излъчвания, че това е много странно. Застрелват Стерненко в задника, Зеленски излиза и нещо обяснява; престрелки между СБУ и ГУР – това пък изобщо главата ми не го побира. Но ще се абстрахираме, няма да се потапяме в тази история, защото е ясно – спецслужби, престъпници, плюс пари, плюс какво ли още не – змийско гнездо на порока. Една спецслужба стреля по друга спецслужба...
- Във време на война!
- Във време на война, в центъра на столицата – отсреща е статуята „Родина-мать“, там живеех и знам, че това е сърцето на Киев – и Зеленски излиза с обръщение. А вчера много тихо премина новината, която беше съобщена от Украинската православна църква. Какво се случи в Святогорск? В отговор на това, че монахът не е казал „Слава на Украйна“, с него са се разправили зверски. И една също много болна тема – завчера Путин каза в Бишкек, че Святогорската лавра е под контрола на руската армия, а на следващия ден всички, Радио „Свобода“ и останалите, започнаха да говорят, че Путин лъже, че там са си украинците... Ако погледнем, главата на градската администрация ходи из града препасан с автомат, някакви жени раздават хуманитарни помощи, хора чакат. Показват се кадри, които не доказват, че това е Украйна, а че всичко е разбито, че не е останало здраво място в Святогорск. Това трябваше да е репортаж, който да изобличи Путин, но този репортаж причини само голяма болка, защото всеки кадър от Святогорск предизвикваше ужас. Святогорската лавра се обръща за помощ за лечението на оцелелите свещенослужители при нападението, в което беше убит един от тях. Оцелелите трябва някак да се лекуват, а ситуацията е много тежка. Но в пресата – нито дума. Нито дума! Някаква военна полиция нещо уж се оправя, но Зеленски мълчи, всички мълчат, официалната полиция нищо не казва – абсолютна тишина! Защо?
- Защото това не е задникът, за който днес припомнихте. Трябва да говорим за задника, за нанесената вреда на този задник трябва да се държи реч, а тук...
- Ще продължа първо още малко за Почаевската лавра, за да завърша мисълта си. Тези 40 000 души, ако знаят, че искат да вземат Лаврата, няма ли да дойдат да защитят Лаврата?
- Но те не дойдоха да защитят други храмове?
- Не вярвам, че няма да дойдат за Почаевската лавра. Не вярвам! Да включим логиката: защитиха ли Киево-Печерската лавра? Не. Там Зеленска събира лейди и джентълмени, Клопотенко развъжда гълъби, провеждат се разни закуски, концерти...
- Да, но Почаевската лавра не е Киев, не е такъв голям център на града, не мисля. А по повод Святогорската лавра, самият аз съм постриган в Святогорската лавра, там приех монашество. Святогорската лавра ми е много близка. Фактически за какво съдят владиката Арсений? За това, че на проповеди е говорил неща, които сега му инкриминират. Независимо че от думите му не са произтекли никакви военни последствия. Това е свидетелство, че монахът не е човек. Че ние сме люде от втора категория. В това е бедата.
Неотдавна ми попадна определението за геноцид. Геноцид е унищожаване по национален, етнически или религиозен принцип. Така погледнато, сега не сме ли свидетели на геноцид? Още в 1948 г. е приета Конвенцията на ООН за престъплението геноцид и наказанията за него и в нея са определени пет вида такива действия, едно от които е убийство на членове на група. Защо ни убиват? Да си спомним 15-та година, когато рабът Божи Анатолий беше убит в Суми, в Преображенския събор, през нощта. Можем да си спомним покушението срещу свещеника във Винница. Слава Богу, навреме идва помощ, но отецът е бил с рани от нож по врата. Имаме примери с владика Теодосий в Черкаси, където го заплашва човек с пистолет – какво е това?! Това са единични случаи, не трябва да се говори за откровен геноцид, но това не е ли предпоставка за геноцид?
Следващ критерий: повреждане, причиняване на сериозни телесни увреждания или психически разстройства. Какво се случва при превземането на храмове? Спомням си владика Никита, който стоеше на улицата, приближава се някакъв московски поп и го убиват. Това е резултат точно от тази безнаказаност и формираната – не формираща се, а вече формирана – задача за унищожаване на Украинската православна църква.
Създаване на жизнени условия – това е следващият критерий за геноцид, насочен към физическо унищожение на група хора. Уволняват се от работа хора, защото са енориаши на Украинската православна църква, отново пример от Черкаси. Хората са тормозени, защото посещават Украинската православна църква. Хора във Лвов са преследвани, влизат по домовете им. Как да определим това? Да, все още няма мерки относно раждането на деца, което е още един от критериите, когато насилствено се отнемат деца и се дават на други хора.
- В такива условия за какво раждане на деца може да става дума, извинете, владико!
- Съгласен съм с Вас, казвам го само защото този критерий още го няма. Конвенцията е определила пет критерия на геноцида, три от които вече ги виждаме. Какво е това, защо се случва? Връщам се към духовните основи. Вече споменах за мистерията с погребението на Коновалец (Евген Коновалец е основател и първи ръководител на Организацията на украинските националисти – ОУН. Убит е от руски агент в Ротердам през 1938 г. 88 години след смъртта му, през август 2026 г., останките му са ексхумирани и транспортирани в Украйна. На 18 август 2026 г. се състои официална церемония по неговото препогребване с пълни държавни и военни почести на Националното военно мемориално гробище край Киев. В събитието участват президентът на Украйна В. Зеленски, членове на правителството, парламента и военното командване. Планира се в бъдеще прахът на Коновалец да бъде окончателно преместен в изграждащия се Украински национален пантеон в Киев – б.пр.). Това се случва до храма, какво се има предвид под думата „мистерия“? Тази дума е чужда на православното разбиране, на християнското разбиране. Разни факли, огньове, цялата церемония е езически ритуал. Провежда се пълно преформатиране на народа на Украйна. Това означава отказ от Бога и установяване на своя политическа религия. Представителите на други религиозни конфесии обаче мълчат. Дори съдействат.
- Защо всички мълчат?
- Защото им е изгодно. На практика Украинската православна църква, независимо от всичко, в момента е най-голямата религиозна конфесия в Украйна. Не на хартия, а реално. И те го виждат и завиждат. С тези атаки те дават преференции на другите вероизповедания.
Например, неотдавнашното изявление на гражданина, който в началото на войната избяга в Австрия, уж да събира дарения (вероятно става дума за Вадим Новински, един от най-богатите украински олигарси, бивш депутат и ръкоположен за дякон от предстоятеля на УПЦ митр. Онуфрий. Обект е на персонални санкции по обвинение в прокарване на руско влияние и подпомагане на държавата-агресор чрез църковните структури – б.пр.). Сега твърди, че хората не ходят при дадени изповедания, защото те не са материално осигурени и че трябва да се предостави държавна материална подкрепа за тези конфесии, създаване на департамент по религиозните въпроси. Или иначе казано за индоктриниране на хората, не мога да го кажа другояче. Защото това е начин за внедряване на свои принципи и прочее.
Питате защо мълчат? Първо, както вече казах, това е завист. Те мислят, че хората ще идат при тях, ако нас ни няма, ако унищожат УПЦ. Да, някаква част ще иде, разбираме това. Но човек, ако е вярващ или просто е принципен човек, никъде няма да иде. Няма да предаде вярата си. Такива хора има много.
Следващият момент е държавната поддръжка. Това им е изгодно. Този депутат вече не крие, че представители на други конфесии им „помагат“ да унищожат Украинската православна църква. Пътували по света, защото във връзка със закона за забрана на УПЦ – както те го наричат – е имало голям натиск от страна на международни организации. И благодарение на тези конфесии, те успяха да приемат този закон и да обяснят пред света, че това е необходимо. Въпреки че всички правозащитни международни организации, както и юридическият отдел на Върховната рада, казват, че той противоречи на всички норми за свободата и правата на гражданите.
- Владико, казвате, че за някого е изгодно, всички мълчат, но ако се вдигнем на по-високо ниво – в Москва ходи Галахър, визитата продължи няколко дни, много анализатори казаха, че това е нещо много важно. Лавров каза на Галахър да обърне внимание на преследването на УПЦ. Галахър си тръгна, прибра се, обърнаха ли внимание, не обърнаха ли, а след това се появи съобщение от Сибига, министъра на външните работи на Украйна, който каза, че е провел телефонни разговори с Галахър след неговото завръщане от Москва, информирал го е подробно за последващите нощни въздушни удари, посочил постоянната заплаха за мирните граждани, благодарил на папата за поздравлението към Украйна по случай деня на независимостта. Представяте ли си! И благодарил на понтифика за постоянните му призиви за установяване на справедлив мир и като цяло солидарността му с украинския народ. Обсъдили реализирането на някакви двустранни договорености, които били сключени по време на посещението на Галахър в Украйна, и набелязали по-нататъшни стъпки в развитието на двустранното сътрудничество. Това е протоколно съобщение, което неслучайно привеждам в пълнота, защото то е празно. То е празно, но съдържа намек за нещо. Ватиканът стои зад преследването на Украинската православна църква.
- Еднозначно. Това е извечен проблем на нашата страна. Как и защо възниква казачеството? Тези хора са се организирали за защита на православната вяра. Вече сме преживявали периода на Руините, в началото на XVII в. Ще напомня за 1620 г., когато Йерусалимският патриарх възстановява йерархията, защото е имало време, когато не е имало нито един православен йерарх на територията на Украйна. Разбира се, че им е изгодно. Имаше среща между патриарх Кирил и Римския папа в Хавана. Един от пунктовете за обсъждане беше ясно разписан: осъждане на принципа на униятството. Този документ никога не беше приложен. Нещо повече, у нас се строят храмове – на територията на Запорожска област никога не е имало унияти – а сега се открива буквално по един храм всяка година. На Ватикана му е важно, трябва му паство за тези храмове.
Ако погледнем по-глобално, вече говорихме, че Украйна е своего рода плацдарм за създаването на обединена религия. От православна страна тази идея сега се прокарва от патриарх Вартоломей Константинополски. Той се среща с папата и вече не крият, че нямат никакви различия, освен в традицията. Това е забравяне на Филиокве, на догматическите разлики и така нататък. Това е подриване на основите на вярата. „Да, само външно мъничко се различаваме“. Провежда се целенасочено създаване на източен папа и всичко това се прави от патриарх Вартоломей. Тук има добра площадка, успешно създадената от Вартоломей структура на ПЦУ. И от страна на Римската курия – тоест от страна на Ватикана – това е Украинската гръкокатолическа църква. А Украинската православна църква им е като кост в гърлото. Тя пречи.
Вече говорихме малко за геноцида, за езичеството. Единствената институция, която казва, че това е против Бога, противоестествено за християнската цивилизация, е Украинската православна църква. Виждаме, че много деноминации вече на практика признават това, което открито се осъжда в Евангелието. И не само в Евангелието, но и в Стария завет. Те сега го поддържат. Да вземем женето на свещеници. Нямам нищо против жените, но всеки трябва да се занимава със собствените си дела. Всеки трябва да върши това, за което е призван и което му е отредил Бог. Ако започнеш да вземаш върху себе си нещо, което не можеш, как ще изпълняваш тези неща? Отначало това изглежда смешно, а после хората просто свикват и то става норма. Провежда се пълно преформатиране, но Украинската православна църква пречи на този процес. И това е причината, поради която трябва да ни унищожат. Пречим на този процес.
- Скоро ще станат пет години война, а у нас става някаква странна история. Идват равини, за да защитaват корупционерите, ама тук никой не ги е критикувал! В нито една синагога. Зеленски и останалите, разбира се, са си палили свещите на менората редовно (Освен ритуалния еврейски свещник, името „Менора“ носи и паметникът в Бабин Яр (Киев), където Зеленски ежегодно отдава почит на милионите жертви на Холокоста – б.пр.). Как гледате на тази тема, това също е много важен момент – имаме си вече цял закон срещу антисемитизма. Други пък казват „Не, приятели, има антиционизъм – не става дума за народа като „богоизбран“, става дума за групите, които привнасят тези неща“. Сега целият свят е цивилизован, всички палят свещите на менората, но когато само палиш менора, а не поставяш сцената с Рождественските ясли в центъра на Киев, разбираш, че „годината ще е същата“. Мисля, че с Вас сме засягали тези теми и преди. Тези процеси до каква степен са свързани с геноцида, за който говорим? И отново трябва да разделим ясно нещата. Казвате, че на Ватикана му е изгодно, а каква е изгодата на тези приятели?
- Ако се замислим, ще видим, че забравяме за процеса на така наречения икуменизъм – създаването на единна религия. Религия на всички религии, така да се каже. Този процес е насочен към създаването на предпоставки, или пък те вече са създадени, за по-нататъшно осъществяване на този план. Но забравяме и това, че можем просто да погледаме как се бият големите играчи помежду си, а след това да влезем в тази борба и да ги унищожим. Замисляли ли сте се над това? Защото представителите на библейската религия сега наблюдават отстрани. […] Играта е да се унищожи единият и след това да може да се унищожи следващият. Изказва се мнението, че има разделение на гои и на такива, които ще царуват. И групата, която мисли, че тя ще царства, смята да унищожи гоите. Но по-добре нека оставим гоите да се унищожават сами.
- Но всичко това се е случвало в историята. Имало е и погроми, и всякакви ужаси. Всичко е завършвало горе-долу по същия начин! Хората, които сега гледат представителейте на върхушката, смятат, че всички са еднакви. Но не е така, не можем да помазваме всички с едно и също миро. Не е позволено на украинците да пишат в чатовете или в училище на руски, глобяват. Но ГУР и СБУ се бият и се стрелят на руски. Разбираме, че това е принципно: „Ето, имате украинска нация, украински език, имате правителствена секта – това е за вас, а ние ще си решаваме нашите въпроси както си искаме.“ Може сред тях да има и добри хора, не ги познавам.
- Навсякъде има добри хора, но просто ние винаги забелязваме лошите хора, негативните. Засмях се, когато описвахте от колко години се повтаря това, цялата история на Църквата и на човечеството говори за това. Вчера разговарях на тази тема с Крестников – непрестанно се опитват, независимо от научните доказателства, да създадат вечен двигател. Защо го правят: „Рече безумец в сърцето си: Няма Бог“. Как Бог наказва човека? Ако Бог иска да накаже човека, лишава го от разум. В това е бедата. Затова те си казват „А, този метод още не сме го пробвали“, но накрая се получава все едно и също.
Ако погледнем дори Римската империя, когато са карали християните да хвърлят само шепичка сол в жертвения огън: „Ние няма да кажем на никого, никой няма да ви види“. Но те не са го направили, отишли са на мъчения. И на нас сега ни казват: „Преминете към друго изповедание, какво толкова?“ Но моята съвест не ми позволява да направя това. Тези хора обаче са лишени от разума си. Те не са психически болни, напротив, могат да бъдат и много образовани хора. Ако погледнем нацистите, те понякога са били хора с по две дипломи за доктор на науките, философия и други науки, но въпреки това са отивали и са убивали десетки хора, провеждали са експерименти в концлагерите. Защо са го правели – защото точно това е проявлението на това безумие. Това е проявление на бесовщина.
Човек, който през целия си живот, до мозъка на костите си, е пропит от комунистическата идеология, писал е книжлета как да се борим с Църквата, с религията, какъв е сега? Да не би да се е променил? Възможно ли е да се промени такова нещо? Възможно ли е да му е направена трансплантация? Костен мозък може да се присажда, но на такъв човек нищо не можеш да присадиш. Ако се върнем към Лаврата – идваха експерти, които оценяваха нашата свързаност с други организации, които се намират в страната-агресор. Трима от тях са хора, родени, възпитани, работили и пропити от комунистическата идеология. Те имат едно желание – да унищожат Църквата. С всякакви средства, които те търсят навсякъде.
Това отново е извечната борба между доброто и злото. Достоевски има много добър израз – не зная забранен ли е сега Достоевски или не, може ли изобщо да се споменава името му – „Полето на битката е човешкото сърце“. Така че за нас сега е много важно и затова Църквата говори за това. А на тях не им е нужно, защото в мътна вода по-лесно се управлява, по-лесно се краде, по-лесно се намира виновен. Хората не мислят.
Съдия в търговския съд казва: „Чух, че сте под забрана“, тоест те не оперират със законите, а с това, което са дочули тук или там в медиите. Едно момиче, лекарка-ревматолог, казва на баща си, че пациентът, когото сега лекува, е „московски поп“, а баща ѝ я съветва: „Дъще, постарай се той да пукне“. Какво да говорим повече?! Какво е направил този човек, който защитава родината си, бива ранен и след това трябва да пукне? Преминете към друга конфесия, казват. Хубаво, някои ще преминат – и какво ще се промени? Веднага ще им се присадят нов мозък и нова душа? Ще се промени тяхната менталност и тяхното разбиране? Не, нищо няма да се промени. И това беззаконие, бих казал безумие, е още едно проявление на липсата на вяра в Бога.
- Ще разруши ли войната Святогорската лавра напълно? Преди хората се вълнуваха от разрушени храмове, показваха разрушенията, обвиняваха се взаимно. Сега тази тема изобщо я няма. В храма паднала бомба – спокойно, ще го използваме за някакви други нужди, разузнаване, склад... Имам предвид обичайната фронтова реалност. Дори тези войници, които са упражнявали насилие над монасите, един от които са убили, това е разбираемо. Който е бил в Святогорск, знае, че там има високи скали, кули, наблюдателници, тоест това вече може да не е Лавра, а да се превърне във военна база. Но сега какво ще направят – ще го сравнят със земята и няма да използват предимствата?! Излиза, че Киево-Печерската лавра я няма, Почаевската лавра има ултиматум, Святогорската лавра – това са само пясък и чакъл, могат да се оставят на времето, защото фронтът вече неумолимо достига дотам. Излиза, че те всичко са разчистили.
- Александър, разбрах Ви. Знаете ли, усмихвам се, защото знаем, че „Господ поруган не бива“. През тази година се навършват 975 години от основаването на Киево-Печерската лавра. Това са хиляда години без малко, през които е имало разоряване на Киев, разрушаване на Киев, камък върху камък не е оставила монголо-татарската орда, а Лаврата стои и процъфтява. Почаевската лавра също е преживяла своите изпитания и процъфтява.
Святогорската лавра съм посещавал още навремето, когато там имаше санаториум, когато още го нямаше манастира. Вярвам, че могат да разрушат стените, но не могат да разрушат вярата. Всичко ще бъде възстановено, ще дойдат монаси и ще възстановят Лаврата. Святогорската лавра беше в упадък, ако не се лъжа в XVII-XVIII в., а в XX в. идват монасите от Глинската пустиня и я възстановяват, Йоан Затворник Святогорски. Денят, в който загина монах Варсанофий, може да се нарече малка Пасха за обителта. Уверен съм, че само след Второто пришествие лаврите няма да се възстановят, но тогава вече ще бъдем в съвсем различно състояние, там ще има друго Преображение.
А сега, ще има упадък, да вземем Албания – какво направи техният диктатор? На практика не останаха нито свещеници, нито архиереи, а сега има Албанска православна църква. В Мексико християни също са били унищожавани, разстрелвани – чест и слава за тях – но после вярата се е върнала. В съветския период, за да не търсим по-надалеч, върнала се е вярата. Така че, възможно е, всичко може, и унищожение може.
Спомням си свещеномъченик Филомен, който построи храм над Кладенеца на Яков, в Светата земя, в Самария. Той защитава храма от постоянните битки между Израел и Палестина. Унищожават се взаимно, но храмът стои, светците го защитават. Уверен съм, че святогорските светци няма да оставят своята обител. Да, тя има стратегическо положение, на тези високи скали, но само безумец ще започне да стреля по светиня.
- Вече убиват монаси, както виждаме безумието се множи. Бих искал да завършим разговора с една много важна тема, която трябва наистина да се обяснява и показва. Първо, начинът, по който се препрограмираха украинците, според принципа, за който е научно доказано, че работи масовото съзнание, как да внушаваме, НЛП и т.н. Минута мълчание, коленичене за „новите герои“, отдаване на военни почести, връчват на семейството знаме... Интересно, когато погребваха Коновалец, защо връчиха знамето на Зеленски – да не би да му е роднина? Като цяло виждаме все повече присъствието на езически елементи. Наскоро излезе нов випуск на СБУ, имахме същото нещо – нощни факли, значит всичко това е пропито в тази официална държавна структура. Според Вас, ако всичко това до такава степен се вкорени, някой ден може ли на територията на Украйна нещо да се промени, да бъде друго? Как ще повлияе това на народа и на това превключване, както се изразихте?
Ако говорим честно, Украинската православна църква не мълчи, но гласът ѝ е заглушаван, не се чува. Този Кръстен ход, например, е събитие във време на война, но беше заглушено, нищо не се чу. Разни ситуации, убийства, два болнични храма са взети в Запорожие, няма значение, Бог с тях. Но все пак Украинската православна църква е организация, която трябва да излиза и да разяснява – защо се застава на колене, когато изпращаме човек в последния му път. Тя трябва да участва в процесите по някакъв начин. Погребението е тайнство, това е отговорност на свещеника, отговорност на Божиите служители и те трябва също някак да участват в това формиране. Но се създава усещането, че Украинската православна църква стои встрани, а процесите се случват, както се случват.
- Александър, тук няма да се съглася с Вас. Ще се съглася в едно, че това не се отразява. Но това вина на Украинската православна църква ли е? Църквата говори за това, аз говоря за това. Бях свидетел, отивах на служба, когато в 9 сутринта един човек спря, положи ръка на сърцето си, постоя така една минута и после си продължи. Обяснявам това на своите енориаши, говоря за това на проповеди. Важно е да се молим за душата, важна е молитвата. А не да постоим малко и после да започнем да се кискаме и прочее. Не е в това работата, въпросът е, че има разделение. Ние сме отстранени, зачеркнаха ни, просто не ни обръщат внимание, правят се, че не съществуваме.
Сега много редкo в Запорожие викат свещеници за погребения. За кръщенета също много рядко ни викат. Идва човек и казва, че иска да покръсти детето си при нас. Питам го дали разбира какво означава това. „Да, казва ми, миналия път го кръстихме в друга конфесия, но там, вместо да ни разкажат какво означава кръщението, ни говореха колко са лоши московските попове и ни провеждаха политинформация.“ Отвсякъде чувам за тази политинформация. Същото е и на погребения – хората идват след това и питат дали можем да опеем техния близък, защото са били просто на политинформация. Помахал кадилницата, промърморил някакви неразбираеми работи под носа си и после започнал половинчасова политинформация. „На нас ни са нужни слова на утеха за нашия близък, а такива не чухме.“
И не съм съгласен да казваме, че Църквата мълчи. Или поне мога да говоря за себе си. Може някой и да мълчи. Аз имам Телеграм канал, имам личен Ютюб канал, в който провеждам проповеди, там са всичките ми мисли. Обвиняват ме дори, че когато записвам видео, чета от лист. Много светци са чели от лист, Йерусалимският патриарх сега чета всичките си проповеди. За мен е важно да чета, защото сега съм следствен, не искам да кажа нищо излишно, премислям думите си, обмислям всяка своя дума и не искам да хвърлям камък на раздора. Църквата говори, тя не мълчи.
Ако някой отделен човек не говори, може би просто го е страх. Хората се боят, наплашени са. Наскоро, не помня къде, пребиха възрастен човек с патериците му, защото си бил казал мнението. Това е като филма „Вълшебният глас на Джелсомино“, приказките на Джани Родари са за възрастни, макар че ги четяхме в детството си. Тогава се смеехме, че това не е възможно, а сега сме свидетели на същото. Затова се опитват да създадат държавна религия, нова религия, която е вън от Бога. Днес на няколко пъти споменавам свети Николай Сръбски: докато народът не се покае, докато не се обърне към Бога, нищо няма да се промени, ще става само по-лошо. И няма да е по-лошо, защото Бог е лош, а защото Бог си е отишъл от нас, оставил ни е и ни е предоставил сами на себе си. Защо да слагаме скорпиона в буркан, нали сме по-силни? Той после така или иначе ще загине, защото ще остане сам, без своя източник на храна.
Аз говоря за универсализъм. Всичко в тези процеси дотолкова е пронизано от Божията воля, дори човешките отношения, човешките разбирания – Божествената физика съществува в природата, но също и в отношенията между хората. Универсализъм. Какво може да бъде универсално? Само единствено Бог. Бог е хармония, Бог е порядък, Бог е красота. Отсъствието на Бога е хаос, война и унищожение.
- Владика Лука беше днес наш събеседник, благодаря Ви за времето и мислите.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
