С церемонии в цялата страна утре ще бъде отбелязана 141-вата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. българите извършват един от най-смелите политически актове в новата си история - сами, въпреки волята на Великите сили, премахват една от най-тежките несправедливости на Берлинския договор и правят първата голяма крачка към национално обединение.
Съединението е кулминация на дългогодишния национален идеал за обединение на българския народ в една държава. След Руско-турската война и Санстефанския мирен договор от 1878 г. българите виждат очертанията на своята национална държава, но Берлинският договор разкъсва българските земи. Северна България и Софийско образуват Княжество България, васално на султана, но с широка автономия. Южна България е отделена като автономната област Източна Румелия под властта на Османската империя. Македония и Одринска Тракия остават извън тези две български политически образувания.
Именно това разкъсване превръща Съединението в първа голяма национална кауза след Освобождението. В Източна Румелия се създава Българският таен централен революционен комитет, който подготвя акцията. В нощта срещу 6 септември 1885 г. части, водени от майор Данаил Николаев, и чети, сред които тази на Продан Тишков - Чардафон Велики, установяват контрол над Пловдив. Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е отстранен, а Съединението на Източна Румелия с Княжество България е провъзгласено.
Актът поставя младата българска държава пред огромно изпитание. Великите сили са изненадани, Османската империя има формално право да реагира, а Сърбия вижда в укрепването на България заплаха за баланса на Балканите. Княз Александър I Батенберг застава зад Съединението и приема да бъде признат за княз и на двете части на страната.
Опасността бързо прераства във война. На 2 ноември 1885 г. Сърбия напада България, очаквайки лесна победа. Българската армия обаче, останала без част от висшите си руски офицери след политическите напрежения с Петербург, извършва бърз преход от турската граница към западния фронт и спира сръбското настъпление. Победите при Сливница, Драгоман и Пирот превръщат Съединението от революционен акт в защитена с оръжие държавна реалност.
Така Съединението доказва, че България вече не е само обект на решенията на Великите сили, а народ и държава, способни да действат самостоятелно и да защитят своя интерес. То укрепва националното съзнание, събира различни политически сили около обща кауза и подготвя следващата голяма стъпка — обявяването на Независимостта през 1908 г.
По традиция център на тържествата е Пловдив - градът, в който на 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението и който отбелязва датата и като свой празник. Официалната програма ще започне в 10:00 часа в катедралния храм „Света Богородица“ с тържествен молебен, отслужен от Пловдивския митрополит Николай. След това ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма с участието на военнослужещи, духовенство и граждани.
Прояви за празника ще има и в София. В столицата официалното честване е пред мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг, който през 1885 г. застава зад Съединението и приема да бъде признат за княз и на Княжество България, и на Източна Румелия. Така софийската церемония свързва празника не само с историческия акт в Пловдив, но и с държавническото решение, което превръща Съединението в политическа реалност.