МОН подготвя промяна на принципа „парите следват ученика“, който според образователния министър проф. Георги Вълчев е създал нездрава конкуренция между училищата, занемарил е базата в по-малките от тях и е принудил учители да прикриват отсъствия. Делегираните бюджети няма да бъдат премахвани, но броят на учениците вече няма да има толкова голяма тежест при разпределянето на средствата, а във формулата ще бъде включен и критерий за качеството на обучението. Министерството готви още мерки за възстановяване на дисциплината, преодоляване на невладеенето на български език, защита и мотивиране на учителите, ранно установяване на индивидуалните способности на децата и връщане на отговорността на семейството.
Мерките бяха обявени от министъра след представянето на резултатите от международното изследване PISA 2025, които показват нов спад в представянето на българските ученици по четене и математика.
Според проф. Георги Вълчев слабите резултати доказват, че в сегашния образователен модел има натрупани проблеми и грешки, които не могат да бъдат обяснени единствено с учебните програми, учебниците или начина на преподаване.
„Трябва да осъзнаем, че това е обща отговорност. Като общество, ако искаме да променим към по-добро образователната си система, трябва да започнем да говорим открито и честно за натрупаните проблеми и за ефектите от една или друга политика“, заяви министърът.
„Парите следват ученика“ създаде нездрава конкуренция
Първата голяма промяна, която МОН ще предложи, засяга принципа „парите следват ученика“. По думите на Вълчев той първоначално е трябвало да създаде конкуренция между училищата, но е довел до сериозни изкривявания.
„Създаде се една нездрава конкуренция между училищата в търсене на по-голям брой ученици. Това доведе до занемаряване на базата в по-малките училища и до голяма степен принуди учителите да прикриват отсъствия на ученици“, заяви образователният министър.
Делегираните бюджети няма да бъдат премахнати. Предвижда се да бъде променена формулата, по която парите се разпределят между училищата, така че броят на учениците да няма толкова голяма тежест, а финансирането да отчита и качеството на обучението.
Министърът все още не представи конкретна формула. Предложенията трябва да бъдат разработени и обсъдени през следващите месеци.
Мерки срещу невладеенето на български език
Втората посока е свързана с децата, които постъпват в училище, без да владеят достатъчно добре български език.
„Каквото и да направи училището, ако детето не владее българския език, то няма как да бъде обучавано по нормален начин“, подчерта проф. Вълчев и обяви, че министерството ще предложи специални мерки срещу този проблем.
Според него образователното неравенство продължава да се задълбочава, а в редица училища, особено в райони със социално уязвими групи, вече има проблем с елементарната грамотност.
Вълчев: Крайно либерални възгледи разклатиха дисциплината
МОН ще предложи и серия от мерки за повишаване на дисциплината и възстановяване на авторитета на учителя.
„За жалост през годините, люшкайки се между реформите и отричайки старото, не успяхме да намерим добрия баланс между дисциплина и място, където децата да се чувстват уютно. Крайно либерални възгледи влязоха без необходимото основание“, заяви министърът.
Според него това е поставило учителите в среда, в която трудно изпълняват задълженията си, а дисциплинираните деца се чувстват ощетени от съучениците си, които не спазват правилата.
Вълчев уточни, че МОН няма намерение да връща стария авторитарен модел, а да намери нов баланс, при който учителят да бъде защитен и да може да работи спокойно.
Ранно установяване на способностите на всяко дете
Сред подготвяните промени е и въвеждането на единен подход за ранно установяване на индивидуалния профил на всяко дете. Целта е информацията за силните и слабите страни на ученика да се предава между отделните образователни степени.
МОН планира още разширяване на извънкласните дейности, подобряване на материалната база и създаване на повече възможности за масов ученически спорт.
Министерството ще търси и начини за мотивиране на учителите и по-обективно оценяване на тяхната работа, като се отчита началното равнище на учениците, с които работят.
МОН иска да върне отговорността на семейството
Друг основен приоритет ще бъде възстановяването на връзката между училището и семейството.
„С времето се създадоха нагласи, че семейството прехвърли отговорността за обучението на детето изцяло върху училището и повечето семейства започнаха да гледат на образователната система като клиенти“, заяви Вълчев.
По думите му няма успешна образователна система, ако родителите не подкрепят детето и учителите в усилията им то да развие своите способности.
Министърът постави като отделен проблем и превръщането на частните уроци в негласно задължителна част от подготовката, особено преди националното външно оценяване след VII клас.
Източници: БНР, NOVA, БТА.