Михаил Миков: По-голямата част от БСП иска партията да е в опозиция

<p><em>Утре етапно ще запозная Националния съвет с оценката на политическата ситуация, нейното развитие. Утре ще изпълним по Устав процедурите, свързани с излъчване на наши представители в НС, зам.-председател. Ще запозная Националния съвет със сформирането на парламентарната група и нейното ръководство, за да влезем подредени в НС. Няма някаква драма в дневния ред на заседание. Това е едно делово работно заседание</em>, посочи Миков.</p> <p><em>По-голямата част от партийните членове - видно е и от протичащите в момента заседания на общинските съвети - са за оставане на БСП в опозиция, т.е. да препотвърди партията това, което й отреди българският избирател на изборите. Смятам, че това е решението, с което ние ще влезем в 43-тото НС</em>, обясни Михаил Миков.</p> <p>По думите му въпреки това среща с ГЕРБ ще се състои: <em>Това ще е среща на лидерско равнище. Това не означава по никакъв начин някакви задкулисни договорки, подялба на властта. Оформя се дясно управление на страната. Аз само мога да пожелая успех на ГЕРБ във формирането на едно управление, което да даде така необходимата стабилност. Само че формирането е по-малката част от решението на задачата. Функционирането, даването на сигнали към обществото, укрепването на доверието в институциите, прокарване на политика, която обществото одобрява и има нужда, са главната задача, която би могла да даде стабилност в тази нестабилна обстановка, обострена от социално-икономическата криза, от дефицита на доверие в институциите, в политическото представителство, в партиите, в политиците. Само с едни действия, които ще бъдат възприети от гражданите като решения в тяхна полза, а не в полза на властта, само това е пътят, който ще бъде дълъг, труден и трънлив.</em></p> <p>Според Миков в страната има и хора, които смятат, че ще е проява на национална отговорност участието на партията в управлението: &nbsp;<em>Аз смятам, че проява на национална отговорност е включително и участие в опозиция, която да контролира управлението, която гарантира спазването на принципи, контрол върху функционирането на изпълнителната власт. Обективно погледнато, в България няма обективни предпоставки за голяма коалиция. Голяма коалиция се прави, когато резултатите на две партии са далеч над санитарния минимум. Коментираше се и темата за широка коалиция. Тогава обаче политическото размиване е толкова голямо, че рисковете са не за една или друга партия, рисковете са за подкопаване стабилността на политическия живот и на политическото представителство. Тогава прекалено много хора биха останали непредставени, когато гама от партии избяга от своите политически платформи.</em></p> <p>Лидерът на БСП коментира и казуса &bdquo;КТБ&ldquo;: <em>Законът много ясно предписва, включително и отговорностите. Преди няколко месеца имаше послание &bdquo;На ход са политици&ldquo; &ndash; не могат политиците да бъдат на ход, защото означава, че утре пак&nbsp; някой ще каже същото и от независима регулация на банковия сектор, ще стане политическа регулация. Когато казваш &bdquo;Политиците са на ход&ldquo; за намеса в една такава сфера, трябва да си даваш сметка, че те не са момичета на повикване.</em></p> <p>Запитан защо се стигна до тук с КТБ, Миков каза: <em>Отговорът е в балансите на банката, в договорите за кредити, в политиката, която е провеждана по привличане на средства, и във всички действия, които е предприела или не, Централната банка по отношение на нея. Разбира се, това не би могло да се случи, ако в определени периоди политическите решения, протекции, влияние не е подменяло обективно функциониращите законови и пазарни механизми. &nbsp;Не съм видял проектът на закон на Цонев и Пеевски. Ако законът е да се осветли персоналния елемент на случая КТБ, аз съм &bdquo;за&ldquo;. Ако става въпрос ние да променяме ад хок правилата по отношение процедурите за ликвидация, по отношение на други механизми, смятам, че не трябва да правим някакви промени. Другият въпрос &ndash; откъде да се вземат парите. В Централната банка има над 4 млрд. средства, те са извън паричния съвет, извън Управление &bdquo;Емисионно&ldquo;, което поддържа стабилността на лева, те са в Управление &bdquo;Банково&ldquo;. Те са също на българската държава, но под прякото управление на Народната банка. Там е резервът, който ще позволи да не се увеличава дефицитът, да не се натоварва бюджетът, защото увеличението на дефицита може да доведе до други последици. Тези 4 млрд. смятам, че спокойно в този момент могат да подпомогнат изплащането на гарантираните от закона депозити.</em></p>