- Автор: Цветелина Йорданова, mediapool.bg
- 19 Март 2023
- 1046
- 7
Автор: Цветелина Соколова, mediapool.bg Следвайте "Гласове" в Телеграм
Бизнесът в България е декларирал пред Националната агенция за приходите рекордни печалби през 2021 г. и 2022 г. През всяка от двете години положителният финансов резултат за данъчни цели е нараснал с над 10 млрд. лв., при положение че през 2019 г. ръстът е бил с под 1 млрд. лв., а през 2018 г. – около 3 млрд. лв. Именно за да намали свръхпечалбите, държавата предлага въвеждането на извънреден солидарен данък върху свръхпечалбите за второто полугодие на 2023 г., става ясно от публикуваните от Министерството на финансите в петък вечерта проектопромени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
През 2021 г. декларираната данъчна печалба от дружествата е 37.5 млрд. лв. на фона на 27.2 млрд. лв. през пандемичната 2020 г. През 2022 г. прогнозната печалба нараства до рекордните за българската икономика 47 млрд. лв.
Към тези суми трябва да се добави и декларираният доход от едноличните търговци, който до 2020 г. е около 700 млн. лв. годишно, а през 2021 г. и 2022 г. е съответно 1.1 млрд. лв. и 1.4 млрд. лв.
Източник: Министерство на финансите
Още преди Нова година в един от месечните бюлетини за изпълнението на бюджета Министерството на финансите официално призна, че неадекватните компенсации за цената на тока изкуствено надуват печалбите на определени сектори от бизнеса, които на всичкото отгоре са прехвърлили тежестта в цените за крайните клиенти.
От мотивите за въвеждането на данък свръхпечалба става ясно още, че държавата е изсипала само за бизнеса (без домакинствата) през бюджета извънредни 11.2 млрд. лв. под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки през периода на пандемия, война в Украйна и енергийна криза – 2020-2022 г.
Помощите и компенсациите за фирмите са били в размер на 2.1 млрд. лв. през пандемичната 2020 г., 2.3 млрд. лв. през 2021 г., а през 2022 г. нарастват драматично до 5.9 млрд. лв.
Едновременно с това са въведени и "антиинфлационни" намалени ставки на ДДС, както и освобождаване от акциз, за определени стоки и услуги, които са довели до загуба за бюджета от 909 млн. лв. за последните три години. През 2020 г. загубата е била 95 млн. лв., през 2021 г. – 284 млн. лв., а през 2022 г. тя скача почти двойно – до 531 млн. лв. Затова МФ предлага възстановяване на стандартните ставки за всички стоки и услуги без хляба, брашното, бебешките храни и книгите от 1 юли тази година.
"Анализът показва, че финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби", коментира МФ.
Именно с аргумента за генерираните неравновесия служебният финансов министър Росица Велкова обяви, че предлага на бъдещия парламент нов данък върху свръхпечалбите на фирмите. Ще се облагат само бъдещи печалби – тези, които ще бъдат генерирани през второто полугодие на 2023 г., когато се очаква компенсациите за цената на тока да бъдат преустановени.
Предлага се основата за определяне на солидарната вноска да бъде разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50% от средната стойност, увеличена с 20%, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години. Ставката на данъка ще е 33%.
В интервю за БНР в неделя министър Росица Велкова коментира, че има вероятност предложените от нея данъчни мерки за увеличаване на приходите да не бъдат подкрепени от политическите сили в новия парламент, ако се съди по техните изказвания до момента.
Източник: mediapool.bg
