През есента на 2016 г. България ще бъде домакин на двудневна международна конференция на тема „Древни цивилизации“, организирана от Министерството на туризма и Световната организация по туризъм (UNWTO). Решението е взето на среща между министър Николина Ангелкова и гeнералния секретар на световната туристическа организация Талеб Рифай по време на 21-вата сесия на Генералната асамблея на организацията, която се проведе от 12 до 17 септември в Меделин, Колумбия, съобщиха от ведомството.
За първи път ще се организира подобен международен форум у нас, чиято цел е да насочи вниманието към световното културно наследство като притегателна сила за туристите в глобален мащаб. За участие в двудневната конференция ще бъдат поканени представители на световноизвестни музеи, водещи учени и университети.
„Приоритет на министерството е развитието на целогодишен туризъм, който би гарантирал социално-икономическата стабилност на страната и би намалил обезлюдяването на отделни региони“ е заявила министърът в думите си пред аудиторията на международната среща. За тази и следващата година активно ще се промотират културно-историческите дестинации, които министерството е разработило съвместно с бизнеса и местните управи. Страната ни притежава седем културни и два природни обекта в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
На този етап все още не са създадени туристическите региони, както това е залегнало в закона. Не е ясно какви ще бъдат техните дейности и отговорности. Министерството се нагърби с подготовката на примерни туристически маршрути, които докараха до ярост както общинските управи, така и туроператорите. В тези маршрути например се оказва, че отсъства както Голямата косматка, където бяха намерени артефактите на снимката, така и самият Казанлък. За "Гласове" туроператори обясниха, че когато съществува достъп до туристическите обекти и те са оборудвани по модерен начин, което включва и сервизни помещения за гостите, те сами ще направят маршрути за чудо и приказ.
На този етап пордължава да е проблем съхраняването на някои паметници, достъпът до други, липсата на тоалетни на километри разстояние. През зимния сезон много от музеите и галериите не са отоплени и на някои места грижовни уредници дават на гостите родопски одеяла. Решаването на проблемите с прецентацията на всеки от музеите е въпрос на инициатива на самите музейни работници. В археологическия резерват "Кабиле" в Ямбол, например, до дни ще бъде пуснат аудио гид на пет езика и така, без да зависи от качеството на говорене на поредния гид, всеки турист ще може на спокойствие да се наслади на историята на обекта, който го интересува. За "Гласове" съобщиха за музея, за една година посетителите са били около 12 хил. души, като 95 на сто от тях са били индивидуални посетители.
Един от големите проблеми на културния туризъм в страната е, че той продължава да е непопулярен за чужденците, а от туристическото ведомоство се надяват да водят чужди туристи по културните ни обекти по начина по който се водят на морето - на групи. На този етап културно-историческият туризъм е предимно за българите, а посетители от други държави попадат в някои уникални наши места или по грешка, или водени от свой български приятел.
Генерален проблем на всички наши музеи е ниското качество на сувенирите, които се предлагат - ако изобщо се предлагат.