- Автор: "Сега"
- 11 Дек 2020
- 1784
- 16
"Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха лидерите, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара", твърдят дипломатическите източници. И допълват, че и Испания, Италия, Малта и Унгария също са били против, но не са го изразили открито.
Австрия подкрепи санкциите, докато Франция, която иска строг европейски отговор срещу агресивния тон на Анкара, смекчи реториката си на срещата на върха.
Според заключенията от срещата лидерите на ЕС са обсъдили агресивността и едностранните действия на Турция в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още 3-месечен гратисен период.
Лидерите призоваха Европейската комисия да изготви доклад най-късно през март 2021 г. за отношенията между ЕС и Турция като цяло и да проучи "възможностите и инструментите как да постъпим".
Представителите на 27-те страни в блока също така ясно посочиха, че "позитивният дневен ред остава на масата", като обещаха на Турция да продължат да предоставят финансова помощ за управление на миграционните потоци в страната.
Не на последно място, лидерите на ЕС заявиха, че ще търсят координация по въпроса за Турция с новата администрация на Съединените щати.
Германия, която понастоящем е председател на ЕС, винаги се е противопоставяла на санкциите и е искала да поддържа каналите за комуникация с Анкара отворени.
Източник: "Сега", Еuractiv
