Мъск изгради монопол в Космоса. Може ли Китай да го разбие?

Автор: Арно Бертран

Съществува теза, че това, което Tesla направи, за да даде тласък на китайската индустрия за електромобили, SpaceX ще направи за китайската частна космическа индустрия.

Например вижте какво казва Елис Шерер, водещ анализатор на космическата индустрия в ITIF (един от водещите световни мозъчни тръстове в областта на науката и технологиите), в скорошна публикация на Reuters: „Всичко, което прави SpaceX, е ориентир за китайската космическа индустрия… Изобщо няма да се изненадам, ако видим сериозен ръст на китайските частни космически компании, излизащи на борсата, както и на финансирането в сектора.“

И фактите засега сякаш потвърждават тази теза: през последните месеци много китайски космически стартъпи получиха огромни инвестиции или се подготвят за първично публично предлагане, подобно на SpaceX. Ето няколко примера:

LandSpace (蓝箭航天): През декември компанията получи одобрение за процедура по листване на STAR Market, като цели да набере 7,5 млрд. юана (около 1 млрд. долара). Това е първата компания, одобрена по нова регулаторна рамка в Китай, която позволява на нерентабилни ракетни компании да излизат на борсата.

iSpace (星际荣耀): През февруари компанията приключи инвестиционен рунд D++ за 5,04 млрд. юана (около 700 млн. долара), поставяйки рекорд за най-голям единичен инвестиционен рунд в историята на китайската частна космическа индустрия. Компанията разработва Hyperbola-3 — средноразмерна ракета за многократна употреба с двигател на метан и кислород, като първият орбитален полет и възстановяване в морето са планирани за средата на 2026 г.

CAS Space (中科宇航): През март получи одобрение за листване на STAR Market с цел набиране на 4,18 млрд. юана (около 575 млн. долара). В момента това е единствената китайска частна ракетна компания, извела в орбита чуждестранни сателити.

Space Pioneer (天兵科技): Компанията привлече около 2,5 млрд. юана (345 млн. долара) в инвестиционни рундове Pre-D и D през октомври 2025 г. Нейната тежкотоварна ракета за многократна употреба Tianlong-3 е във финалната фаза преди първия си полет.

GalaxySpace (银河航天): Компанията приключи рунд C през същата седмица, в която iSpace обяви рекордното си финансиране (началото на февруари 2026 г.). Тя произвежда сателитите за китайското нискоорбитално съзвездие „Сателитен интернет“.

Картината удивително напомня на случилото се с електромобилите: когато Западът имаше практически само Tesla, Китай създаде — в пика на развитието — над сто компании за електромобили. Сега, когато Западът разполага със SpaceX и (в по-малка степен) Blue Origin, Китай изгражда цяла флотилия от ракетни и сателитни стартъпи.

Всъщност има силни основания да се твърди, че космическата индустрия е дори по-стратегическа и потенциално много по-важна от автомобилната. Ако оставим настрана пиар разказа на Мъск за спасяването на човечеството чрез колонизиране на Марс (нещо, в което трябва да си безнадеждно наивен, за да вярваш), конкретният смисъл на проекта SpaceX е:

— контрол върху световната комуникационна инфраструктура чрез Starlink;
— възможност американският апарат за сигурност да вижда и чува всичко на Земята във всеки момент;
— доминация върху самия достъп до Космоса — от изстрелванията до орбиталното пространство.

И всяко едно от тези неща е съвсем реално.

Направете си експеримент някой ден и свалете приложението Stellarium на телефона си — то позволява да разпознавате звезди, планети и… сателитите, които преминават над вас.

Гарантирам ви, че огромният брой сателити Starlink точно над главата ви във всеки един момент истински ще ви шокира.

В момента там горе има над 10 000 такива сателита — почти толкова, колкото са самолетите във въздуха във всеки един момент. Сателитите Starlink представляват приблизително две трети от всички активни спътници в орбита около Земята и всички принадлежат на една-единствена частна американска компания. А тя вече има разрешения и планове този брой да бъде увеличен четири пъти.

Така че това не са конспиративни теории: това е реалност. Сателитите на SpaceX са там горе, точно над главите ни, в този момент. Starlink вече има над 12 милиона абонати в 160 държави. Starshield — военното подразделение на SpaceX — вече има многомилиардни договори с американския отбранителен сектор за „даване на възможност на правителството на САЩ бързо да получава непрекъснати изображения на дейности на земната повърхност почти навсякъде по света“.

А SpaceX вече контролира по-голямата част от глобалния капацитет за космически изстрелвания. Всяка от трите точки по-горе вече е в напреднал процес на реализация.

Още по-притеснително е, че плановете за тези сателити не спират до наблюдението: Изследователската служба на Конгреса на САЩ е документирала планове за базирани в Космоса оръжия с насочена енергия в рамките на същата програма SDA, част от която е SpaceX Starshield, като Конгресът вече е предоставил законовите правомощия и бюджета за тяхното разработване.

С други думи говорим за една-единствена частна компания, дълбоко интегрирана в американския военно-отбранителен комплекс, която изгражда инфраструктура за контрол върху глобалните комуникации, планетарно наблюдение и потенциално проектиране на военна сила от орбита.

И тази компания вече има повече техника в Космоса от всички останали държави и компании на Земята, взети заедно.

От гледната точка на Китай — или на всяка друга държава, която държи на своя суверенитет — да остави това без отговор би било акт на стратегическо самоубийство.

Следователно въпросът не е дали Китай трябва да развие собствени суверенни способности, за да се противопостави на SpaceX, а дали може да го направи.

Най-голямата пречка пред Китай на този етап вероятно все още е технологията. Въпреки целия си напредък в космическото инженерство Китай все още няма доказана и надеждна технология за ракети за многократна употреба — а именно това е ключът, който отключва всичко останало.

Представете си икономиката на авиацията, ако трябваше да изхвърляте самолета след всеки полет. Точно така изглеждаше ракетната индустрия преди SpaceX да реши проблема с повторната употреба — и точно така тя все още изглежда за Китай и за всеки друг играч извън САЩ.

За да бъдем коректни обаче, Китай може би е само на седмици от решаването на това предизвикателство. Тестов ускорител на Long March 10 вече изпълни пълна последователност за възстановяване през февруари. В частния сектор Zhuque-3 на LandSpace достигна орбита миналия декември, но ускорителят не успя да извърши успешно кацане и се разби секунди преди приземяването.

Втората ракета вече е на стартовата площадка и се подготвя за нов опит. Ако ускорителят кацне успешно, LandSpace планира да го използва повторно още преди края на годината. На SpaceX ѝ бяха необходими 13 години и поне четири неуспешни кацания, за да овладее тази технология. LandSpace съществува от единадесет години.

Освен тези две разработки има поне още половин дузина китайски ракети, които се подготвят за собствени опити за възстановяване през тази година — включително iSpace, компанията зад споменатия по-горе рекорден инвестиционен рунд от 700 млн. долара.

Справедливият извод е: не бива да се тревожим прекалено много за технологичния аспект — изглежда Китай е на път да навакса изоставането.

Втората и може би по-трудна пречка е търговската страна: ракетите имат нужда от товари, а сателитният интернет — от абонати. В това отношение преднината на SpaceX поставя китайските компании в ситуация на Давид срещу Голиат: те трябва да се конкурират с компания, която има почти монополно господство в Космоса (играта на думи е умишлена) и току-що е излязла на борсата с най-високата оценка при IPO в историята.

За сравнение LandSpace — вероятно най-близкият китайски конкурент на SpaceX — се стреми да набере 7,5 млрд. юана при предстоящото си първично публично предлагане, като продаде не по-малко от 10% от компанията. Това предполага оценка след IPO от приблизително 75 млрд. юана (около 10,3 млрд. долара).

Като се има предвид, че пазарната капитализация на SpaceX след IPO надхвърля 2 трилиона долара, говорим за съотношение над 200 към 1 — един огромен Голиат срещу много малък Давид.

Следователно въпросът не е толкова дали Китай може да създаде хардуера, а дали може да изгради бизнеса.

Проблемът става още по-сериозен заради силата на модела на SpaceX: огромното мнозинство от изстрелванията ѝ (74% през 2025 г.) са за Starlink, което означава, че в много голяма степен компанията сама създава собственото си търсене.

Тя изстрелва сателити, за да изгражда интернет инфраструктурата си и да увеличава базата си от абонати. Абонаментите за Starlink финансират нови изстрелвания, които извеждат още сателити в орбита, а те от своя страна привличат още повече абонати.

С други думи, SpaceX е създала самоподсилващ се механизъм, който работи вече повече от седем години — и подобен модел е изключително труден за разбиване.

Китай обаче има две предимства, които могат да се окажат много важни.

Първото — колкото и парадоксално да звучи — е фактът, че страната все още не е овладяла технологията на ракетите за многократна употреба.

Как така?

Всички сте чували израза „нуждата е майка на изобретенията“. Тъй като Китай все още не може да използва повторно своите ракети, всяко изстрелване е еднократна и скъпа операция. Това налага желязна дисциплина и принуждава инженерите да извличат максимума от всеки килограм товар.

Китайските производители на сателити отговориха, като създадоха изцяло нов клас малки, компактни сателити, оптимизирани за изстрелване с висока плътност на товара.

Например GalaxySpace (银河航天), компанията, която вече споменахме, разработи сателита Lingxi (灵犀) — описван от собствените инженери като „нещо като шаси на електромобил“. Той се сгъва до размер само 30 сантиметра (малко по-голям от човешка длан), когато е подреден в ракетата, използва гъвкави соларни панели с дебелина едва 5 милиметра, които се навиват като хартия, и е проектиран така, че десетки такива сателити да могат да бъдат плътно разположени в една ракета.

Междувременно GeeSat (格思航天) — основният производител за съзвездието Qianfan (известно още като SpaceSail), най-големия планиран китайски търговски проект за сателитен интернет с вече 200 активни сателита от бъдещите 15 000 — управлява автоматизиран завод за сателити в Шанхай.

Там сателитите слизат от производствената линия със скорост един на всеки ден и половина — впечатляващо темпо за космическата индустрия. Основана през 2022 г., GeeSat вече произвежда 300 сателита годишно и увеличава капацитета си до 500–600.

Втори завод, управляван от Китайската академия на науките, има сходен капацитет. Заедно те вече могат да произвеждат над 600 сателита годишно — индустриална база, изградена и чакаща още преди появата на ракетите за многократна употреба.

Китайската космическа индустрия има израз за това: 星多箭少 — „повече сателити, отколкото ракети“.

Както казва старши вицепрезидентът на Qianfan Лу Бен: „Заводите, които обслужват Qianfan, вече могат да произвеждат над 600 сателита годишно. Ресурсът за изстрелвания остава тясното място.“

В момента, в който Китай овладее ракетите за многократна употреба и премахне това ограничение, производствената база вече ще бъде готова и ще чака — със способност за масово производство на сателити, проектирани за възможно най-тежките икономически условия при изстрелване.

Когато тези разходи внезапно станат десет до двадесет пъти по-ниски, сметката може драматично да се промени в полза на Китай.

Друго голямо предимство на Китай — или по-скоро слабост на SpaceX — е нарастващата съпротива, с която компанията ще се сблъсква от държави, които приемат сериозно въпроса за суверенитета. Това е тенденция, подобна на онова, което вече наблюдаваме при други американски компании като Palantir.

Случващото се с Palantir е изключително интересно: големи средни сили, дори американски „съюзници“, една след друга започват да затварят вратата пред компанията.

През юни Франция обяви, че DGSI — нейната служба за вътрешно разузнаване, която използваше Palantir след атентатите в Париж през 2015 г. — ще я замени с френската компания ChapsVision. Премиерът Льокорню обясни, че Франция „не може да приема нови стратегически зависимости в дигиталната сфера“ и не бива да зависи от добрата воля на компании, „способни да спрат кранчето“.

Германия предприе подобна стъпка още по-рано: нейната вътрешна разузнавателна служба BfV също избра ChapsVision вместо Palantir, а германската армия заяви, че повече няма да използва Palantir изобщо.

Само тази седмица Испания инструктира контролираните от държавата компании — включително стратегически предприятия като Telefónica, Indra и Navantia — да избягват подписването на нови договори с Palantir.

Дори във Великобритания, най-верния васал на Вашингтон, договорът на Националната здравна служба (NHS) с Palantir за обработка на данни на стойност 330 млн. паунда е подложен на преразглеждане след натиск от парламента, а кметът на Лондон Садик Хан блокира предложен договор за 50 млн. паунда между Palantir и лондонската полиция.

Както гласи поговорката: каквото важи за едните, важи и за другите.

По своята същност SpaceX много прилича на Palantir: частна компания, толкова дълбоко слята с американския апарат за сигурност, че на практика е все едно да свържете критичната инфраструктура на своята държава директно с Пентагона.

Ако страни като Франция стигнаха до извода при Palantir, че не могат да зависят от компания, „способна да спре кранчето“, когато става дума само за анализ на данни, какъв извод трябва да направят за компания, която има амбицията буквално да контролира цялата им свързаност — от Космоса и по волята на един човек?

Държавите все още не са стигнали напълно до този извод, но той се налага от само себе си. А когато се събудят, нещата могат да се развият много бързо: в случая с Palantir френското правителство поднови договора си през декември, а го прекрати още през юни.

Как това помага на космическите амбиции на Китай, вероятно ще попитате?

Нали същата логика би трябвало да важи и за него: европейците едва ли биха имали повече доверие на китайска версия на SpaceX, отколкото на американската?

Съгласен съм. Не това е начинът, по който Китай печели. Макар че вероятно ще има държави — най-вече в Глобалния юг — готови директно да купуват свързаност от китайското сателитно съзвездие Qianfan, истинската полза е другаде.

Първо, представете си накъде води тази тенденция.

Представете си свят, в който сателитната свързаност вече не е глобален потребителски продукт (като Netflix — един доставчик обслужва всички), а суверенен ресурс (като телекомуникационните мрежи или банковата инфраструктура — всяка сериозна държава иска своя собствена или поне такава, която контролира).

В такъв свят победителят не е този, който има най-добрия глобален продукт. Победителят е този, който има най-големия собствен защитен пазар.

С други думи: колкото по-успешна е съпротивата срещу зависимостта от Starlink, толкова повече пазарът ще се фрагментира. А колкото повече се фрагментира, толкова повече играта ще възнаграждава вътрешния мащаб — измерението, в което САЩ не могат да се конкурират с Китай.

Има и втори, по-фин момент.

Ключовата разлика между китайската и американската космическа екосистема е фрагментацията.

SpaceX е силно вертикално интегрирана компания: тя прави почти всичко сама — ракети, сателити, мрежа, абонати (а след поглъщането на xAI — дори модели за изкуствен интелект и социална мрежа).

Точно това прави нейния самоподдържащ се механизъм толкова силен. Но това е и основната ѝ слабост в свят, който все повече ще държи на суверенитета: колкото повече цялата система е концентрирана под един покрив — и в ръцете на един човек — толкова по-голяма зависимост приемате, когато купувате която и да е част от нея.

SpaceX не може да ви продаде средствата да изградите собствена независима сателитна система, защото това би означавало сама да създаде свои конкуренти.

Китайската екосистема е точно обратното: силно фрагментирана мрежа от отделни ракетни компании, производители на сателити и оператори на сателитни съзвездия, която функционира не като монолит, а като производствена верига.

LandSpace ще продава изстрелвания на всеки. GeeSat ще продава стотици сателити на всеки. А една държава — или по-реалистично коалиция от държави, защото орбиталната механика прави подобни съзвездия естествени регионални проекти — която иска суверенна космическа инфраструктура, може да я сглоби от китайски компоненти.

Бъдещото послание се пише само:

SpaceX ви продава абонамент за американска инфраструктура. Китай ви продава средствата да изградите своя собствена.

Разбира се, това пак би ви направило донякъде зависими от китайските производствени вериги — зависимост, която Китай би могъл да използва като инструмент за влияние.

Но има огромна разлика между зависимост, при която една държава казва „няма да ви продадем следващата партида“, и ситуация, в която един човек казва: „Спирам кранчето.“

Това е разликата между проблем с доставките, който можете да предвидите, и момент, в който държавата ви буквално потъва в мрак.

И така, как изглежда бъдещият глобален пазар?

Разделен на три части:

1. Континентални играчи с достатъчен мащаб и технологична сложност, за да изградят собствени системи.
2. Коалиции и средни сили, които искат суверенни способности, но нямат мащаба да ги създадат сами.
3. Всички останали, които ще купуват свързаност като услуга, но все повече ще изискват контрол върху „кранчето“.

Китай печели първата категория по подразбиране: той има най-големия вътрешен пазар на Земята.

Както видяхме, вероятно ще бъде единственият, способен да обслужва втората категория в мащаба и на цената, които една сателитна система изисква.

А Китай е добре позициониран и за третата категория, защото — доколкото виждаме от първите му партньорства с бразилската Telebras и малайзийската MEASAT — моделът на Qianfan е изграден така, че да даде на правителствата контрол върху „кранчето“, докато моделът на Starlink е да заобикаля правителствата и да продава директно на гражданите им.

Най-малкото самото съществуване на Qianfan дава на всяко правителство възможност да каже „не“, защото вече има избор.

А само това превръща SpaceX от монопол, който извлича рента, в нещо много по-близко до обикновена инфраструктурна услуга.

Иронията е голяма, като се има предвид политиката на Мъск: той подкрепя силите, които разрушават версията на глобализацията, основана върху „либералната хегемония“, докато бизнес моделът на собствената му компания е най-чистият израз именно на тази система — една частна американска мултинационална корпорация, стремяща се да извлича рента от целия световен пазар.

SpaceX изглежда е създала перфектната стратегия за света, който бавно умира, докато Китай се подготвя за света, който всъщност идва.

Да се предсказва бъдещето никога не е лесно и кой знае — може напълно да греша. След три десетилетия Земята може да бъде покрита с плътен слой от стрелящи с лазери сателити на SpaceX, контролирани от X Æ A-Xii или от някой друг от многобройните наследници на Илон Мъск, получил семейния бизнес.

Едно обаче е сигурно: независимо какво мислите за Китай, в този случай всички трябва да искаме той да успее.

Монополите никога не са здравословни. А когато тези монополи обикалят над главите ви и се подчиняват на нестабилен милиардер, свързан с Пентагона, те стават направо плашещи.

Освен това американците би трябвало да оценят конкуренцията — нали уж именно в това вярват, в магията на свободния пазар?

Със сигурност не биха искали подкрепян от държавата монопол да доминира Космоса.

Това би било… комунизъм ;-)

 

Източник: Substack.com

Превод: "Гласове"