И Демерджиев реши да управлява чрез циркове. Да си спомни как Цветанов, Рашков и Дечев завършиха като карикатури

Преди 10 години Европейският съюз въведе законодателство за защита на личните данни, наречено GDPR. То надграждаше системата за защита на личните данни до момента. Преди това се искаше операторите на лични данни просто да ги пазят. GDPR ги накара да доказват, че могат да ги пазят.

Вчера вътрешният министър Иван Демерджиев директно бръкна в масивите на оператори на лични данни, каквито са Летище София и Гранична полиция, и изнесе такива. Нямаше пробив. Нямаше хакерска атака. Един министър си поиска файлове. Операторите на лични данни му ги дадоха и той взе, че ги издаде от трибуната на Народното събрание и в национален ефир.

Да пуска информация от летищните регистри кога депутат или депутати са се качвали на самолети, било то и частни, къде са пътували, кога са се връщали – това е операция за създаване на внушения върху някаква базова фактология.

Ако твърди, че това е доказателствен материал, къде е самото дело, към което тази информация трябва да се прикачи? Ако твърди, че летелите имат недекларирани доходи, това е информация, която трябва да предостави на Националната агенция за приходите (НАП). Да летиш за чужда сметка може да се разглежда като доход. Но отново – НАП трябва да проверява и ревизира.

Да огласяш информация, базирана на лични данни, които си придобил в рамките си на вътрешен министър, и тя да не служи за някакво производство, си е политическа кампания по очерняне. Може да заслужават, може да не заслужават, но законът не е направен с изключения, които позволяват да се нарушава за омаскаряването на опонента.

Откакто съм журналист, наблюдавам настъпването на три политически епохи. ГЕРБ бяха ужасни и опасни в началото, а в края си поне вкараха България в еврозоната. ПП-ДБ бяха жалки и опасни през цялото време и не постигнаха нито един значим успех в нито една важна област.

Общото между първите две партии е, че с идването си на власт активираха кампании за очерняне на предишните. Сега и претендиращата да започва нова епоха в политическата ни история партия „Прогресивна България“ също започна да очерня предишните. Не че няма защо. Но защо трябва да нарушават закона и да ровят там, където е ясно, че заек няма да се намери?

За наблюдателите на политическите процеси от това десетилетие на века да научат, че Делян Пеевски е летял с Десислава Атанасова до Дубай, е като да видят снимка на Кирил Петков с Лена Бориславова в Гърция след полет с правителствения самолет.

Само дето Десислава Атанасова не е омъжена, когато е летяла с Пеевски.

„Да, но Лена не стана конституционен съдия“, ще каже някой. И принципно ще е прав. Само стана изпълнител на договора между ББР и адвокатската кантора, за която работеше. Фирмата трябваше да предоставя правни услуги и отговорността падна върху Лена. Тя трябваше да прекарва стандартен работен ден в ББР, дори и да няма работа и ако ще само да остри моливи. Но записите на банката показват, че почти не е ходила на работното си място. Въпреки това десетки хиляди левове всеки месец постъпваха от банката по сметките на адвокатската кантора.

В сериала „Семейство Сопрано“ мафиотите си легализираха доходите, като караха строителни фирми, които рекетират, да ги наемат на работа. Имаше две категории. No Work – ходят на работното място и само събират тен, докато не се наложи да поработят истинската професия. По-важните бяха в категория No Show – тях ги имаше във ведомостта на фирмата, но дори не се показваха на работното място.

Единствената разлика е в мащаба и замаха на едните и на другите. И пак, да не забравяме, че едните ни вкараха в НАТО, в Европейския съюз и в еврозоната, а другите могат да пеят песните на Франк Синатра, като се напият в някой бар.

Ако близостта на депутат от ДПС с конституционна съдийка възмущава умнокрасивитета, най-добре е да затегнат коланите и да си подготвят хапчета с успокоителни, защото няма да понесат реалността, ако им се разкрие колко политически и медийни представители и лидери на умнокрасивитета са мачкали чаршафи с политическите „босове“ на задкулисието.

Не било красиво? Грозно било? Отвратително било? А представяте ли си в Конституционния съд да беше попаднал някой от така наречения Антикорупционен фонд, който адвокатстваше за педофилската секта в Петрохан?

Нека обърнем внимание и на вътрешния министър Иван Демерджиев. Съвсем скоро той ще се превърне в заплаха за премиера по линия на неконтролируемите си пориви да се представя за борец срещу злото и да гони личния си рейтинг. По време на предизборната кампания той щурмува офис на ДПС в Кърджали по начина, по който Ивайло Мирчев организира ПР каскадата си в Народното събрание, преди Пеевски да му каже „не на омразата“. Тогава Мирчев скочи да вика на един по-нисък представител на ДПС, който очевидно се притесни и се държеше твърде възпитано с дангалака от Крушари, вместо да му тегли една.

Демерджиев удари на камък в опита да се прави на велик и в офиса на ДПС срещу него се изправи близо двуметровият кмет Ерол Мюмюн. И го постави на мястото му. После Демерджиев стана вътрешен министър, подгони Мюмюн, уж го арестува, пък било каквото било. На следващия ден заедно рязаха лентичката пред едно пожарникарско поделение.

В последните 17 години постът вътрешен министър неведнъж се заема от хора с огромно самочувствие, които си мислят, че светът започва и свършва с тях. Такива бяха Цветан Цветанов, Бойко Рашков и Емил Дечев. Единият се оказа милионер чрез апартаменти. Другият приемаше контрабандисти във вътрешното министерство на рождения си ден. С каква ли щуротия ще се запомни времето на Демерджиев, прекарано като вътрешен министър, преди хората да се усетят, че наблюдават същата карикатура?