Любомир Дацов: Новите данъци наказват светлия бизнес, не засягат сивия

Автор: Петя Минкова, "24 часа" Следвайте "Гласове" в Телеграм  

Всички икономически мерки на правителството са насочени към бизнес, който отдавна е на светло. Дали ще накараш големите вериги да ги въведат доброволно, или не, това няма ефект, защото бизнесът им е 100% изсветлен. С тези мерки обаче им се създават разходи. Докато тези, които са на тъмно със съгласието на държавата, няма да бъда бъдат ударени. Това казва бившият заместник финансов министър Любомир Дацов пред "Труд". Според него мерките ще облагодетелстват контрабандата на зеленчуци и плодове през границата и всички тези мерки не наказват сивия бизнес, те не го изкарват на светло, те са единствено наказание за тези на светло.

- Например?

- Примерно контрабанда на зеленчуци и плодове през границата. Затова мисля, че всички тези мерки не наказват сивия бизнес, те не го изкарват на светло, те са единствено наказание за тези на светло.

- Г-н Дацов, как може да се обобщи логиката на данъчните промени?

- Като дълбоко противоречива, защото, за да се съберат условно 5 лв. от бизнеса, ще се направят 20 лв. разходи затова.

- Една от големите промени през 2024 г. ще е приемането на Директива 2022/2523, с която ще се въведе минимално равнище на данъчното облагане на големите предприятия в ЕС. В случая целта е компаниите с приходи над 750 милиона евро да плащат 15% корпоративен данък. Лишава ли ни мярката от досегашното конкурентно предимство?

- Това е глобална инициатива на ОИСР, тя не е само за ЕС. Тя трябваше да се приеме в международен мащаб, защото ако няма съгласие между основните страни, няма как да бъде одобрена. В тази ситуация ние казахме „Да". Наистина не разбирам защо приехме, при положение че имаме значително по-ниска ставка и данъчната конкуренция е една от философиите, които досега изповядвахме.

- Според Института за пазарна икономика у нас от тази директива ще бъдат засегнати 1125 компании и те смятат, че всяка година броят им ще расте.

- България имаше възможност да не се присъедини към тази инициатива. Това не означава, че тя няма да се приеме, но ако по-малко държави я одобрят, тя няма да има задължителен характер. В много страни има по няколко ставки според данъчната основа, но тук говорим за ефективна ставка. Затова, когато ние я вдигнем на 15%, за нас тя става ефективна, а в Германия тя може да варира до 30%, но ефективната й е 12 на сто. Опасявам се, че приемайки тази директива, ние ставаме абсолютно непривлекателни за инвестиции - когато не предлагаме добри условия, защо да идват при нас?

- В директивата е записано, че има възможност страните да поискат отлагане с 6 данъчни години и Естония се е възползвала от тази възможност - ще я приложи през 2030 г.

- Всяка държава си решава. Истината е, че ние не бяхме задължени веднага да я приемаме. Сякаш всичко опира до това кой как разбира отношенията между бизнеса и държавата - дали разглеждаш компаниите като партньор, или като противник. Ако е партньорство, тогава какво е това партньорство?

- Ако се лишим от това конкурентно предимство, оттук нататък с какви стимули бихме могли да привличаме глобалния бизнес?

- Нямам идея. Това решение постави на дневен ред въпроса за модела на данъчната конкуренция, тъй като ние нямаме много неща, които да предложим, и това ми изглежда като действие против интересите ни.

- Днес питах в Министерството на финансите в крайна сметка ще отпадне ли идеята да се облагат провизиите и обезценките на книжата на банките, на пенсионните фондове, на застрахователни компании?

- Затова наистина трябва да се провери, защото имаше реакции. Идеята бе следната - когато е инвестирано в ценни книжа, цената на придобиване е една, а след това тя се променя. На някои дружества във финансовия сектор това е основната им дейност и тъй като никъде по света няма подобно третиране, аз се надявам, че ще отпадне. Не бива тези компании да бъдат карани да си играят с риска, тъй като във финансовия свят той има изражение и цена. Понеже тази мярка създаваше допълнителен риск, имаше опасност пенсионните фондове и банките да започнат да отбягват държавните ценни книжа.

- Какво мислите за приравняването на гражданските договори към трудовите?

- И в момента данъчните нямат проблем, ако открият такова нещо, да го променят. Доколкото помня, преди 2 - 3 години имаше съдебно решение, според което НАП не е орган, който може да установява дали даден договор е трудов или граждански, тъй като с това се занимава служба към социалното министерство. Сега стремежът е да се дадат права на друг орган, ще има ощетени, ще има спорове, разходи и след като ВАС вече има решение по въпроса, какъв е смисълът?

- Как би се отразил законът за надценките на хранителните и земеделските стоки, ще се стигне ли до него?

- Според мен няма да мине, но икономическият министър продължава да създава напрежение.

- Какъв ефект ще има според Вас задължителното предварително деклариране на транспорт на стоки с висок фискален риск от страни от ЕС за България и обратно? Необходимо е специализирано попълване на данни и се издава уникален номер за превоз, валиден 14 дни.

- Изискването е непосилно за малките и средните фирми. Ако се занимават с внос, с това ще трябва да се занимава собственикът, големите компании ще трябва да назначат между трима и осем души, които ще се занимават само с това. Според различни оценки за тази цел ще бъдат наети 4 - 5 хил. души, което ще е допълнителен разход - вероятно 50 - 60 млн. лв. годишно. Към тази сметка общо бизнесът ще плати и 28 - 30 млн. лв. за електронните ваучери. По мои изчисления, за всички мерки, които ще се въведат тази година, компаниите ще платят между 150 и 200 млн. лв. Въпросът е отсреща какво ще се събере?

- Нали идеята е така да се изсветлява икономиката?

- Не, защото всички тези мерки са насочени към бизнес, който отдавна е на светло. Дали ще накараш големите вериги да ги въведат доброволно, или не, това няма ефект, защото бизнесът им е 100% изсветлен. С тези мерки обаче им се създават разходи. Докато тези, които са на тъмно със съгласието на държавата, няма да бъда бъдат ударени.

- Например?

- Примерно контрабанда на зеленчуци и плодове през границата. Затова мисля, че всички тези мерки не наказват сивия бизнес, те не го изкарват на светло, те са единствено наказание за тези на светло.

- Какво мислите за свалянето на прага на плащанията на ръка от 10 хил. на 5 хил., много хора го одобряват?

- Ако всичките ти средства са в банката и нещо се случи и ти ги блокират, как ще си купиш хляб? Това минава прага на разумността. Утре отново ще поискат да свалят прага от 5 на 3 хил. 

В момента една месечна заплата на добре платен специалист в София или в IT сферата е десетина хиляди - как ще си получа заплатата, зависи от моята воля, държавата не може да се меси в това, не може непрекъснато да ограничава свободата и личността, защото тя не се справя да си събере приходите.

Източник: "24 часа"