- Автор: Петър Кърджилов, e-vestnik.bg
- 10 Sep 2020
- 19
- 19
Големите бъркотии в България в повечето случаи са продукт на безпросветни, продажни и алчни хора, които разполагат пари, власт, голяма уста и достатъчно медийно (не)внимание. За този продукт значително допринася именно медийното невнимание – неволно или нарочно – към лъжите, манипулациите или безпросветността на подобни гости, пише e-vestnik.bg
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45515_XTXxYHCfZLKHRFkRSXjMdsSk8d6XYv.jpg" style="height:309px; width:768px" /></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Минаха почти три години от приетата след широк обществен натиск забрана на технологията фракинг в България (единствената технология, чрез която се проучва и добива шистов газ). За това време промяна на опасната за човешкото здраве и природата технология няма. Фракингът, известен още като хидравлично разбиване, си е същият. Единственото, което се променя са нарастващите забрани на фракинга в други страни, щати и общини, както и изследванията, доказващи замърсяване на води, разболяване на хора и унищожаване на природа. От Гражданската инициатива против фракинга и Зелените постоянно споделяме такива новини във Фейсбук и коментираме фактите пред медии.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Въпреки тези факти, в националните телевизии например продължават да се появяват хора, които съвсем спокойно, без никакво оспорване от водещите, продължават да прокарват тезата, че за да бъде енергийно независима България трябва да добива шистов газ. В повечето случай тази теза е съпроводена от манипулации и от чисти лъжи, на които телевизионните водещи не реагират.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Миналата седмица през национални телевизии минаха</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>двама радетели за шистов газ в България – Кирил Домусчиев и Делян Добрев</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Водачът „патриот” Валери Симеонов се изказа в полза на шистовия газ още преди изборите. Манипулациите, които и тримата изрекоха свободно дават повод да направим този „сондаж” за журналистическа компетентност, при това по тема, която „дъвчим” у нас вече четири години и която е ключова за сигурността и благосъстоянието на цялото общество. Още повече, пак през миналата седмица вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха публикации съответно на “Файненшъл Таймс” и “Ню Йорк Таймс”, в които, без доказателства и с помощта на голословните твърдения на Цветан Цветанов и шефа на румънската икономическа комисия Юлиан Янчу, се внушава, че Русия е платила на протестиращите срещу шистовия газ в България.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Нека започнем с водача на патриотите Валери Симеонов, който преди изборите в предаването “Факторът Кошлуков” (ТВ7) каза: „Шистовият газ не е някаква проказа. Това е един добив, в който са постигнати максимални защитни механизми”. Това твърдение е невярно. Съществуват десетки научни изследвания, които доказват, че фракинга замърсява водите с токсични и канцерогенни химикали и уврежда здравето на хората. В средата на октомври например, изследване на водата от осем кладенеца в Централна Калифорния откри крайно високи нива на канцерогенните арсен и талий заради незаконно изхвърляне на 12 млрд. литра отпадъчни води. Информацията беше потвърдена от правителството на САЩ. Това се случва в държавата, където започва добива на шистов газ, и която е с години по-напред от България в регулацията на индустрията.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В средата на септември учени от правителството на САЩ потвърдиха, че земетресенията в Колорадо и Ню Мексико са в следствие от фракинга. Важен за отбелязване е също факта, че партньорът на НФСБ в Патриотичния фронт – ВМРО, бяха една от партиите, които се опитаха да яхнат протестите срещу шистовия газ преди три години, а сега си замълчаха относно позицията на Симеонов.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Следващият офанзивен халф в шистовия отбор – Кирил Домусчиев, излезе на терена на “Събуди се” (Нова ТВ) миналия четвъртък. Новият председател на КРИБ поиска да започнем да добиваме шистов газ, тъй като това бил „най-реалният начин да се справим с евентуално задаващ се енергиен проблем”, и добави: „Винаги има кой да протестира, независимо дали разбира или не. Една Полша се измъкна например от газовата зависимост по този начин”. Да, има кой да протестира, защото все пак има хора, които освен с футбол се занимаваме и с това да се информираме какви рискове налагат големите компании на обществото. Зелените и Гражданската инициатива срещу фракинга, за разлика от г-н Домусчиев и някои ТВ журналисти разбираме, защото четем. И понеже четем, знаем и какво е реалното положение в Полша. От 11 чужди компании, решили да инвестират през последните 4 години в полския пазар на шистов газ, 7 се отказаха от своите планове още през миналата година, въпреки инвестицията им от общо 623 млн. евро. Нито една от 66-те работещи в Полша сонди засега не е потвърдила търговската възвращаемост на добива.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако в края на по-миналата седмица властта се подигра с културата и медиите чрез Слави Бинев, то в края на миналата седмица тя се подигра с природозащитното движение чрез Делян Добрев. В петък председателят на парламентарната енергийна комисия изрече в студиото на “Денят започва” (БНТ1)</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>две манипулации и една лъжа:</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Първата манипулация: „България е може би единствената страна, в която съществува забрана за проучване и добив на шистов газ”. Втората манипулация: „Така както днес хората се плашат от шистов газ, така навремето са се страхували, че шумът от железницата ще безпокои кравите” (без коментар).</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Лъжата: „Проучването и добива на шистов газ не носят риск за околната среда”. Един американски възпитаник и бивш министър на икономиката и енергетиката няма как да не знае, че фракинга не само носи риск, ами нанася много сериозни и дълготрайни щети. За информация на г-н Добрев и екипа на обществената телевизия, който не го опроверга в петък, забрани на фракинга, освен в България, има още във Франция, Германия, Чехия, Швейцария, Австрия, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия, Южна Африка, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Канада, както и в 14 щати на САЩ. Родното място на фракинга – гр. Дентън, щата Тексас, забрани технологията точно преди един месец на 5-ти ноември.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">На 2-ри декември вестниците “24 часа” и “Преса” препечатаха почти дословно публикации от американски вестници с конспиративни теории,</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>скалъпени с помощта на подсъдимия Цветан Цветанов</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">и един румънски политик. Направиха това без да потърсят като засегнати страни нито Гражданската инициатива срещу фракинга, нито Зелените. Според журналистите на “New York Times” и “Financial Times” протестиращите срещу шистовия газ у нас сме платени от Русия – без никакви конкретни доказателства. Ако желаят да приложат плурализма като основно правило в журналистиката, екипите на родните два вестника могат да си направят труда да преведат и статията на „The Guardian” от септември със заглавие „Как Държавният департамент на Хилъри Клинтън продаде фракинга на света” (<a href="http://www.theguardian.com/environment/2014/sep/10/how-hillary-clintons-state-department-sold-fracking-to-the-world" style="margin: 0px; padding: 0px; border-bottom-width: 2px !important; border-bottom-style: solid !important; border-bottom-color: rgb(221, 136, 18) !important; color: rgb(40, 85, 127); text-decoration: none; font-weight: bold;" target="_blank">How Hillary Clinton’s State Department sold fracking to the world</a>) – по данни от грамите, разпространени от “WikiLeaks” и сайта “Mother Jones”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако искат да бъдат уважавани като достойни професионалисти, журналистите ни трябва да информират обществото и затова как правителства и политици действат в полза на добивните компании, а не само какво казват политици и бизбесмени за протестите и протестиращите. Трябва да свикнат да правят проучвания и да се допитват до науката и базите данни, не само до красивите величия на бизнеса, футбола и политиката. За съжаление, четири години по-късно, сондажът за журналистическа компетентност по темата „шистов газ” е по-неуспешен и от сондажите на 11-те компании и 66-те сонди за шистов газ в Полша за същия период взети заедно.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Продължаваме да се надяваме, както и да помагаме с каквото трябва. Ако ни потърсят, разбира се. А най-вероятно няма да минем и без още протести. Защото ако управляващите не се опитат в най-скоро време да отменят забраната за фракинг, протестите ще са по повод Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което са се засилили да подписват още преди да е написано. Затова уважаеми колеги, моля ви, стегнете се! Поне вие, които се чувствате като истински журналисти, а не като платени статисти.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">—- —— ——<br />
Авторът е доктор по обществени комуникации и информационни науки на СУ „Св. Климент Охридски”, член на НС на ПП “Зелените”, член на Съюза на учените в България, участник в „Гражданска инициатива срещу фракинга за шистов газ”. Темата на дисертацията му е “Риск комуникация за намаляване на опасността от индустриални кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”</span></span></p>
