Лидерът на ПЕС Сергей Станишев: Боли ме, като гледам БСП толкова разбита, разединена и изгубена

Автор: Петя Бахарова, "Филтър". Следвайте "Гласове" в Телеграм

Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон. Бил е депутат в 42-рото народно събрание, министър-председател на България е от август 2005 г. до 2009 г., както и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. 11 години той оглавява Партията на европейските социалисти.

- Господин Станишев, какъв е вашият прочит на изборните резултати и каква въобще беше според вас предизборната кампания?

- Скандално е, че за 18 месеца имахме 4 избора. Това е диагноза за българската политическа и партийна система. Хората очакват партиите да формират коалиции. И ясно декларират, че не желаят нови избори. Особено в ситуация на война, инфлация и енергийна криза. Настъпва и зимата. Време е за важни държавнически решения за живота на българите. На страната е нужно редовно правителство, което да управлява с нов бюджет и ясни решения за кризите. А в момента какво виждаме – партии, които се тревожат за собственото си оцеляване и не желаят да платят цената на тежкото зимно управление. Вече чуваме сметки за избори през март, като че ли настъпването на пролетта ще ни затвори очите за проблемите. Това е несериозно.

А за кампанията, гражданите се произнесоха – видяхме най-ниската избирателна активност досега. Кампания всъщност нямаше. Тези избори от началото бяха възприемани като празен такт, за да стигнем до следващите. Всяка партия говореше за себе си и на себе си. Водеше се окопна война. Много пъти вече изразих недоумението си, че партиите не посочиха приоритети пред страната, по които да се намерят допирни точки с другите политически сили и да искат доверието на хората. Втрещен съм, че в последната кампания, след поредица от кризи, социалните послания изцяло липсваха. Партиите имаха свой дневен ред, отвлечен от ежедневните проблеми. И реакцията не закъсня – никой не получи мнозинство – нито статуквото, нито промяната.

- Как ще коментирате предложението на Бойко Борисов за преговорен екип за съставянето на правителство и предложените от него имена на Росен Плевнелиев и Соломон Паси за преговарящи?

- Не знам доколко с тази формула ГЕРБ ще съумее да излезе от изолацията. Но в кампанията, а най-вече след изборите, трябва да се говори. Да се извадят на преден план каузите и националните приоритети. Да се търси път пред страната. Ако през 2005 г. емоциите и политическите страсти бяха надделели, България нямаше да се присъедини към ЕС през 2007 г., а може би през 2013 г. заедно с Хърватия. Пет години пропуснато време за държавата и загубени милиарди евро заради политическа суета. Смятате ли, че като премиер тогава ми беше лесно да вкарам левицата в коалиция с НДСВ и ДПС, на които в предния парламент бяхме яростна опозиция? Или пък партията да приеме плоския данък, макар че заради него тогава събираемостта и постъпленията в хазната рязко се увеличиха? Но знаех, че никой няма да ми прости, ако България не беше станала пълноправен член през 2007 г. Независимо от кондицията на БСП на евентуални следващи избори и потенциалната възможност за мнозинство. Нямаше време за губене. И сега няма.

- Как според вас би изглеждало следващото правителство? Какви са възможните коалиционни конфигурации?

- С вас можем да извадим калкулаторите и да смятаме. Но политиката не работи така. За съжаление миналата година и особено сега, битката ще е чий разказ ще спечели за това чия е вината да няма кабинет – на ГЕРБ или на ПП? Формацията на Слави Трифонов на два пъти загуби този мач и не влезе в парламента. Затова сега двете партии с най-много гласове – ГЕРБ и ПП панически си прехвърлят топката, за да не паднат в очите на избирателите. Така на следващи избори ще бъдат наказани и едните, и другите.

- Вие бяхте премиер на коалиционно правителство. Какви са плюсовете и минусите на такова управление? 

- Бих коментирал плюсове и минуси, ако имаше друга алтернатива. У нас в момента коалиционното управление е безалтернативно. Нито една политическа партия не успява да убеди гражданите да й дадат мнозинство. Тоест, ще управлява коалиция. А за нея са важни няколко неща. Първо, ясни приоритети за страната – геополитически, икономически, социални, демографски, зелени. Второ, ясен механизъм за вземане на прозрачни решения. Съветът на коалицията при нас работеше много ефективно – взимаше стратегическите решения след многочасови политически дискусии и охлаждаше партийните страсти. Не на последно място, важна е коалиционната култура. В политиката трябва да се води диалог. Първо вътре в коалицията, а след това и извън нея – с другите партии по големите въпроси. Недопустимо е коалиционните партньори да научават решения през медиите или от раздаден проект на бюджет в МС. Арогантното поведение на големия партньор е рецепта за бързо срутване на управлението. И политическата практика го доказа.

- Оставката на Корнелия Нинова като лидер на БСП не за пръв път е на дневен ред, каква е ситуацията в партията сега?

- Нужно ли е да описвам ситуацията, когато БСП е на пета позиция с 232 000 гласа?! Отдавна загубихме периферия, миналата година се разделихме с много привърженици и симпатизанти, а сега вече губим твърдия си електорат. Боли ме, като гледам партията толкова разбита, разединена и изгубена. Тя вече няма физиономия, няма идея, няма енергия и затова не може да предложи алтернатива. Посланията й, доколкото изобщо ги има, звучат ретро и неавтентично. Години наред обяснявам как БСП отстъпва от лявото, от европейската си идентичност и завива в национализъм и популизъм. Е, сега дойде ред да се състезаваме с по-автентични играчи на този терен и резултатът е пагубен за нас. В момент, в който в България и в цяла Европа хората очакват да чуят леви послания и да получат социална защита, ние изпаднахме на пето място, очаквайки някой да има нужда от малка партия с 25 депутати, за да сглоби коалиция. Това е обидно за хилядите членове и симпатизанти на БСП.

Да не говорим за отговорността на ръководството на БСП за разбиването на лявото и оттам на политическата система, защото политиката, знаем, стои на два крака – ляв и десен. Вътрешнокоалиционната ни политика в последните години прилича на цирк. За една година сме в малка коалиция, после обявяваме широко ляво обединение, което носи още по-малко гласове на изборите. След това се връщаме към стария формат, а днес отново ще обединяваме всичко вляво. Когато няма съдържание, опаковката не може да подобри резултата.

За съжаление, ръководството на БСП затъна в междуособици, личностно оцеляване и съдебни спорове. По въпроса с оставката, вече всички ни се смеят. След всяка поредна загуба се слага бодра усмивка и се заявява: „Продължаваме напред!“. Съботното заседание е тежка диагноза за Националния съвет, който не намери сили в себе си да предизвика най-сетне откровен и задълбочен разговор защо сме в това разпадащо се състояние, кой носи отговорност и какво да се прави оттук нататък. Това поставя ребром въпроса дали в БСП съществува още инстинкт за самосъхранение и отговорност пред левите хора в България. Дребни сметчици поставят под риск вече самото съществуване на столетницата. И ако в последните години беше популярен терминът „превзета държава“, днес вече можем да говорим за „превзета партия“.

- Как се отрази на БСП участието в предишното управление с „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и „Има такъв народ“?

- Отрази се негативно, разбира се. Това е свързано и с предния Ви въпрос. Първо, през последните години и особено миналата, БСП загуби мястото си на политическа алтернатива, на истинската опозиция в България. През 2009 г., дори победена, БСП беше обратното на ГЕРБ. Най-яростните си битки като лидер на партията съм водил с Борисов, във времената на неговия космически рейтинг. И хората виждаха, че има солидна политическа сила, която с всички институционални средства бранеше демокрацията и се противопоставяше на погазването на правилата. Сега БСП доброволно отстъпи мястото си и подари тази роля на „Продължаваме промяната“ и от полюс вляво изчезна между полюсите и стана присъдружна партия.

Второ, тя сякаш даде даром целия социален пакет на ПП, подари им идентичността си. Беше абсурдно в няколко кампании и в управлението социалните послания да идват от Асен Василев, а не от левицата. И затова в нощта на изборите нямаше защо да се учудваме на срезовете в графиките на социолозите, от които стана ясно, че нашите гласоподаватели са отишли при ПП и „Възраждане“. А на последната си пресконференция „Продължаваме промяната“ вече откровено се позиционираха вляво – увеличението на доходи и пенсии, таван на цените на газа и тока. БСП е била най-силна, когато е обединявала всичко в ляво-център. И сега очевидно планът на ПП е да се настани там, изтиквайки левицата в съвсем маргинална позиция. А ръководството на нашата партията прехласнато обяснява колко удачно е да бъдем завинаги коалиционни партньори и повтаря опорните точки на ПП.

И накрая, най-важното за нашите избиратели – БСП беше част от най-русофобското правителство на България. Тя беше в шизофренна позиция – кълнеше се, че не продава оръжия за Украйна, а всички сме наясно с пътя им през Полша. Направи се, че не е разбрала за изгонването на руските дипломати и служители на посолството. Мимикрираше при вземането на решения в парламента. Е, резултатът не закъсня.

- Как гледате на идеята за референдум за президентска република? И как според вас стои фигурата на президента в сегашния политически модел?

- Твърд привърженик съм на днешната конституция на България. Тя беше постигната с много преговори и компромиси, и с немалката роля на БСП в този процес. Вярвам в демокрацията, в партиите и в честното състезание между тях. Хората трябва да имат избор. Виждаме нелеки коалиции в много европейски страни. Българският политически елит също трябва да порасне.

А разговорите за президентска република се появиха поради две причини. Невъзможността на партиите да се държат на нивото на случая и стабилната роля на президента Радев в момента. Истината е, че той е единствената политическа фигура, която е на мястото си, не бяга панически от кризите и затова българите очакват от него всички решения. Оказа се, че проявата на характер все пак се оценява, дори и у нас.

- Отказахте да се кандидатирате за пореден път за лидер на ПЕС, като изтъкнахте, че не ви е безразлична съдбата на БСП. Как смятате да работите за партията от тук нататък?

- Единадесет години бях начело на ПЕС, на най-високата политическа позиция, заемана от българин. Това беше престиж както за БСП, така и за България. Но за нея са необходими две условия: личен авторитет и авторитет на партията, която те номинира. За никого не е тайна поведението на БСП през последните години, нейното отдалечаване от ценностите на европейското ляво и опитите й да се перчи на български терен с „противопоставянето“ си на лошата левица на Стария континент. В този смисъл, не съм се отказал, просто такива са реалностите. Няма как партия, която се отрича под път и над път от своята европейска идентичност да излъчи лидер на семейството. Този абсурд продължи толкова само заради моя авторитет и личните ми позиции. Което, разбира се, ми костваше много войни с ръководството на БСП. Но въпреки всичко, аз удържах позицията на българската левица в ПЕС. Не допуснах тя да бъде изключена или със замразено членство. Сигурен съм, че нашите членове го оценяват.

Да, лидерската позиция в ПЕС ме товареше с поддържането на много баланси. В този смисъл сега вече ръцете ми са развързани. Съдбата на партията и на левицата в България винаги са били моя кауза и сега ще имам време и политически ресурс за това.

- Как бихте коментирали българската позиция към войната в Украйна и смятате ли, че тя трябва да се промени?

- Като социалист ще ви кажа, че войната трябва да спре веднага. Това, което се случва – десетки хиляди убити украинци и руснаци, ескалация от двете страни, ядрени заплахи, превъоръжаване – е безумие. Нужно е политическо урегулиране на въпроса.

Санкциите бяха необходими, но сега цената се плаща от европейската икономика, която кърви и в посока Русия, и в посока САЩ. Трябва да мислим за новите си икономически и геополитически зависимости. Боли ме за Европа – изглежда, че ние ще платим сметката, ще мръзнем през зимата и за капак ще сме под пряка ядрена заплаха. Битката за ресурси тепърва ще се изостря, а Старият континент не разполага с такива. Дали не сме на път да загубим приза за най-добро място за живеене и да платим за това с благосъстоянието на гражданите си? Искрено съм притеснен. Напоследък като че ли здравият разум напуска полето на политиката. И у нас, и в Европа.

 

 

Източник: filternews.bg