Войната в Украйна е можела да приключи още преди една година, ако Вашингтон не се е отказал от договореностите, постигнати от Доналд Тръмп и Владимир Путин в Анкоридж под натиска на европейските съюзници на Киев. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров пред представители на дипломатическия корпус в Москва. Той потвърди, че Русия е готова да възобнови преговорите, но няма да спира военните действия, докато те продължават. Според Москва основата за мир остава отказът от членство на Украйна в НАТО, признаването на новите териториални реалности и премахването на причините за конфликта.
„Ако американците не се бяха оттеглили от договореностите в Анкоридж, вече една година щяхме да живеем без война“, заяви Лавров на посланически кръгла маса, посветена на уреждането на конфликта в Украйна.
По думите му европейските държави са успели да отклонят администрацията на Доналд Тръмп от разбиранията, постигнати на срещата между президентите на Русия и Съединените щати на 15 август 2025 г. в Аляска.
„Това е очевиден факт. Направете си сами изводите“, добави руският външен министър.
Какво Москва разбира под „договореностите от Анкоридж“
На срещата в Аляска не беше подписан официален мирен документ и публично не бяха обявени конкретните параметри на евентуално споразумение. Оттогава Москва и Вашингтон дават различни обяснения за постигнатото между Путин и Тръмп.
Според руската версия преди срещата специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф е представил в Москва конкретни предложения за цялостно уреждане на конфликта. На самата среща в Анкоридж Путин е преминал точка по точка през американския план, а Уиткоф е потвърдил, че руският президент го възпроизвежда правилно.
Лавров твърди, че Русия е приела предложенията на Съединените щати, въпреки че те са съдържали трудни за Москва компромиси. Според него това означава, че в Анкоридж е било постигнато политическо съгласие за общата рамка на уреждането, макар то да не е било оформено като подписано споразумение.
Руският външен министър вече заяви, че предложенията са предвиждали отказ от приемането на Украйна в НАТО, признаване на реалностите на бойното поле и намиране на териториално решение, което да отчита руския контрол над Крим и значителни части от Донбас, Херсонска и Запорожка област.
Според публикации, позоваващи се на източници, запознати с преговорите, обсъжданата формула е включвала признаване на руския контрол над целия Донбас и замразяване на бойните действия по останалите участъци от фронта. Точният вид на предложението обаче никога не е бил публикуван официално.
Рубио: Имаше предложение, но не и споразумение
Американският държавен секретар Марко Рубио оспори руската интерпретация. Според него в Аляска е имало американски предложения, но не и окончателно споразумение, защото Украйна не ги е приела.
Рубио заяви през юли, че мир не може да бъде сключен, ако и двете страни не са съгласни с условията. По думите му предложенията, обсъждани в Анкоридж, са се оказали неприемливи за Киев и затова Вашингтон трябва да търси нови идеи.
Лавров отговори, че когато едната страна представи план, а другата изрази съгласие с него, е трудно да се твърди, че не е имало договореност. Той призова да се изясни кой в действителност е провалил постигнатото на Аляска.
По неговата версия веднага след срещата европейски ръководители и Владимир Зеленски са започнали да убеждават Тръмп да промени собственото си предложение. Така планът, вече приет от Путин, е бил преработен, а процесът по оформяне на мирно споразумение е спрял.
Лавров: САЩ разбират причините за конфликта, Европа отказва
Руският външен министър направи разграничение между позициите на Съединените щати и Европейския съюз. Според него администрацията на Тръмп разбира част от причините, довели до войната, включително разширяването на НАТО, опитите Украйна да бъде включена в алианса и отказа на Запада да приеме руските възражения за сигурността.
Европейският съюз обаче продължава да настоява, че Украйна може сама да определя съюзите си, да стане член на НАТО и да не признава Крим и Донбас като част от Русия.
Лавров обвини европейските столици, че възприемат запазването на войната като средство да нанесат „стратегическо поражение“ на Русия и се страхуват, че всеки компромис ще бъде възприет като тяхна политическа загуба.
Той разкри още, че отделни европейски лидери поддържат непублични контакти с Москва и настояват разговорите да не бъдат разгласявани. Според него обаче предложенията, отправяни по тези канали, не се различават съществено от публичните позиции на европейските правителства.
Русия е готова за нови преговори, но без прекратяване на огъня
Лавров потвърди, че Москва може да възобнови преговорния процес, ако Киев и западните му съюзници проявят готовност за това.
„Имаме какво да кажем“, подчерта той.
Русия обаче няма да прекрати военните действия само заради започването на консултации. Москва смята, че подобно спиране ще бъде използвано от Украйна за прегрупиране, попълване на личния състав, получаване на нови оръжия и укрепване на фронтовите позиции.
Киев настоява за обратното – първо пълно и безусловно прекратяване на огъня, а след това преговори за политическо уреждане. Украинското ръководство отхвърля признаването на загубените територии и подчертава, че не може да се сключва споразумение без участието и съгласието на Украйна.
Володимир Зеленски заяви, че тристранна среща между Украйна, Русия и Съединените щати няма да се състои преди парламентарните избори в Русия на 20 септември. По думите му украинските и американските преговарящи поддържат постоянен контакт, а ново развитие е възможно след очакваната му среща с Тръмп в края на месеца.
Москва също не изключва нов кръг от тристранни преговори. Според германската обществена медия „Дойче веле“ такива разговори могат да започнат през октомври, макар засега да няма официално договорени дата, място и формат.
Войната продължава и на енергийния фронт
Изявлението на Лавров съвпадна с нов опит на Тръмп да договори взаимно прекратяване на ударите срещу енергийната инфраструктура на Русия и Украйна.
Американският президент обяви, че двете страни са приели идеята да не атакуват взаимно енергийните си обекти. Москва приветства инициативата, но свърза трайното стабилизиране на енергийните пазари и с гарантиране на безопасността на търговското корабоплаване и премахване на санкциите срещу руските енергийни доставки.
Зеленски заяви, че Украйна ще прекрати ударите си само ако Русия направи същото и ако Съединените щати предоставят надеждни гаранции за спазването на договореността.
Въпреки дипломатическите сигнали, ударите продължиха. Украински безпилотни летателни апарати атакуваха петролна рафинерия в Сизран и обекти в Таганрог и Орловска област, а Русия нанесе нови удари срещу украински енергийни и пристанищни съоръжения.
Така засега няма нито официално енергийно примирие, нито насрочени мирни преговори. Основният спор остава същият: Москва настоява бъдещото споразумение да отстрани причините за конфликта и да признае промените на терен, докато Киев и европейските му съюзници отказват териториални отстъпки и искат първо прекратяване на огъня.
Източници:
Ройтерс – разногласията между Лавров и Рубио за Анкоридж
РБК – позицията на Лавров и отговорът на Рубио
Ройтерс – възможните нови преговори
Ройтерс – позицията на Зеленски
Ройтерс – предложението за енергийно примирие