- 10 Sep 2020
- 23
- 8
"Лаборатория за управление на рискове" към Нов български университет с директор Иван Костов излезе с извънреден доклад, озаглавен "Тези за риска от тероризъм", публикуван в сайта „Офнюз“. В него са анализирани фактическите обстоятелства, които определят риска от тероризъм.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47377_929vmqUUzTDfOISXkN8GCWbhEyGQRB.jpg" style="height:335px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>„Има различен тероризъм, но най-опасен е този, който е мотивиран с идеология и политически цели. Както показва опитът от 20-ти век, той е в състояние да наложи разрушителен за обществото политически режим за десетилетия. Когато този вид тероризъм е базиран на национална етническа и религиозна принадлежност на част от нацията, той е още по-опасен от атеистичните и интернационални идеологии като комунизма. За него може да се твърди, че вероятността за разпространението му и прилагането му зависят от нивото на етно-религиозна конфронтация.</p>
<p>За европейските страни радикалният ислям е най-опасната политическа идеология на тероризма. Разпространението му след края на Студената война е финансирано първоначално от саудитски уахабити, след това и от Катар, а сега и от ИДИЛ. Западноевропейските и атлантическите общества биват тероризирани, за да бъде променен техният политическия ред, първоначално с искането за налагане на шариата сред преселилите се в Европа мюсюлмански общности. В последните години излезе от тази рамка. Радикалните ислямисти вече водят войни за територии срещу арабските режими, които по някакъв начин партнират със западните демокрации, и войни за подчинение и радикализиране на умерени мюсюлмани.</p>
<p>След Втората световна война в Западна Европа бе привнесен от САЩ модел на национален, етнически и религиозен мир. Макар да има разновидности, тук го означаваме общо като „модел на мултикултурализъм“. Тероризмът го тласка в криза като поставя под съмнение самата му способност за социална интеграция. Пряко следствие от разпространението на радикалния ислям е разпадането на консенсуса за прилаганите досега противодействия срещу етнически и религиозни конфликти и срещу тероризма.</p>
<p>Повдигат се за дискусия най-важните въпроси: как може да се спечели война срещу теократична политическа идеология, прилагаща въоръжено насилие и изповядвана от собствени граждани; следва ли, както в САЩ, да се ограничат граждански права и свободи заради сигурността (например свободата да се подиграват чуждите религиозни светини)?</p>
<p>Няма единна оценка както в най-засегнатите държави, така и в ЕС, за допустимото ниво на риска от тероризъм. Според едни оценки той вече е довел до криза, според други – критичното ниво не е достигнато. Вторите може да са прави, ако съдят по това, че няма масови сблъсъци и палежи, както и граждански войни, че политическият ред още не е променен. Липсата на критерии обаче прави несигурни усилията за противодействие, защото целите на органите за сигурност не са определени достатъчно категорично.</p>
<p>Така нареченият „български етнически модел“ не е европейската мултикултурност. Той е родствен на комунистическия модел на формиране на политически и интелектуален елит на малцинствата чрез привилегии, корумпиране и атеизъм. Развитието му след падането на Стената капсулира мюсюлманското малцинство в паралелна общност, която е политически организирана от собствена партия. Последното различава българския модел от европейския.</p>
<p>Българският политически модел е светски както европейският. Враждебен е на опитите за пълноценно включване на етно-религиозните общности. И при него мнозинството откупува социалния мир на всички равнища: плащат се незаработени пенсии; дават се незаслужени социални помощи; гарантира се здравеопазване на неосигурени, за сметка на осигурените. Различията му са: много по-агресивното ислямизиране на други етнически малцинства; с партийна служба се привличат избиратели от мнозинството срещу материално облагодетелстване, привилегии за кариерно развитие или закрила.</p>
<p>Фундаменталното различие обаче е, че българското общество политически се изнудва и рекетира редовно със заплахи срещу социалния мир. По този начин мюсюлманската партия си е извоювала статут на неприкосновеност: може да манифестира връзки с мафията; може да атакува съдебната власт, заради присъди над имами, които проповядват радикален ислям; „обръчът“ й от фирми може да получава обществени поръчки и европейско финансиране в нарушение на европейските правила; дори може да си позволи безнаказано да организира нападение и фалит на четвъртата по големина банка в страната и да участва в разграбването на нейните активи.</p>
<p>Българските МВР, МО и МВнР и специални служби са политически блокирани и не противодействат. Широко са разпространени основателни съмнения, че действията на Прокуратурата, Върховният административен съд и ДАНС се управляват от посочената партия.</p>
<p>Нашата прогноза е, че тероризмът ще се засилва в европейските страни с големи маси мюсюлмански малцинства, по силата на следните фактори: интеграцията на тези малцинства е предимно неуспешна; фрагментацията и отчуждението се задълбочават; това задълбочаване се засилва от вълните емигранти-мюсюлмани, прогонени от войните от Северна Африка и Близкия изток.</p>
<p>В най-уязвимите страни от ЕС се генерира най-яростният екстремизъм. Редица факти потвърждават, че сред най-фанатизираните радикални ислямисти има много европейски граждани, че именно те умело използват съвременните комуникации, създават организацията, съставят и изричат посланията.</p>
<p>Войните на/срещу тероризма, за които официалните прогнози са, че ще продължат дълго време, ще индуцират нови и нови напрежения и предизвикателства към чувствата на европейските мнозинства и малцинства; ще създават своите мъченици и герои, а те ще мотивират все повече лица с крайни възгледи за участие в тероризъм и нови провокации.</p>
<p>Задълбочаващата се социална и стопанска деградация на крайграничните територии на България и масовите нарушения на границата от нелегални имигранти ще ни превръщат все повече в удобно предмостие за логистика и организация на удари срещу ЕС; в предмостие, което е „мека цел“ – незащитено от терористични удари.</p>
<p>Следва да се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата. Демокрацията е власт на мнозинствата, които уважават малцинствата, но не дотам, че да променят себе си.</p>
<p>Необходимо е да се изостави представата за интеграция на малцинствата като консумиране на права за безплатно образование и здравеопазване, за социална и пенсионна издръжка и евтини общински жилища.</p>
<p>Приоритетната цел на управлението на риска следва бъде интеграцията на лицата от етническите и религиозни малцинства, но определена така: „реална интеграция има, когато личният принос за общото благо и приходите на държавата е сравним (или е близо до) със средния на останалите граждани“.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
