Кънев: Г-н Борисов много лично приема нещата

Коментари

• Julian Voynov

  18 Авг 2014 7:33ч.

  Критиките ми към Радан Кънев най-вероятно се възприемат от много хора като лично отношение. Убеден съм, че самият Радан Кънев възприема тези критики като лично отношение. И именно това е огромният проблем в тази държава, че всеки възприема критиките към него като лично отношение. Именно затова нещата в тази държава не могат да се подредят и да станат нормални. Дотогава, докато възприемаме отношението на другите към нас като лично. Защото, когато формираме по този начин поведението си към останалите, ние сме готови да си свършим работата по отношение на другите единствено на базата на това, дали изпитваме симпатии или антипатии към някой. А това задръства системата с лични отношение и никой не прави това, което се очаква от него. Това най-вероятно е симптом на чувство на малоценност и дълбока комплексираност. Но въпросът е, че Радан не може да прецени собствените си възможности и тази болезнена амбициозност прикрива една пълна безидейност, която трябва да бъде наложена на всяка цена на останалите, за да компенсира собствената му неувереност и несигурност. Неговото поведение е една фасада, оформена с много красиви приказки, взети оттук оттам, но без никакво вътрешно съдържание. Ако той е изразител на тази експертност и квалифицираност, за която претендира, това на първо място би било видно в неговата собствена партия. А точно там разрухата и хаосът са пълни. Кого е тръгнал да убеждава тогава в собствените си качества на лидер? Не е много трудно в изтерзаното българско общество да хвърлиш на сцената един чувал красиви думи. Не малко хора най-вероятно ще повярват. Едни, защото няма да могат да направят точна преценка. Други, защото им се иска да е така. Трети, защото имат интерес да продават приказката за красивия принц. Това, което обаче с абсолютна брутална сигурност може да се каже е, че ако Радан Кънев и неговото обкръжение попадне по някаква случайност в изпълнителната власт на държавата, то след себе си ще остави разруха и хаос по начина, по който постъпва със собствената си партия. И желанието да се създаде нова партия, върху останките на ДСБ и на останалите партии е продиктувано именно от желанието, от една страна, да се избяга от сегашните организационни проблеми, продавайки мечтата за нещо ново и велико, а от друга страна, да се смени този критичен и настояващ за отговорност електорат на ДСБ, който не може да приеме това незачитане на ценностите и бутафорно управление на настоящото ръководство. Желанието за създаването на нова партия е бягане от отговорност от собствената му некадърност. В Реформаторския блок всичко, което се случва е организационно преустройство и гръмко говорене от рода на заклинания като 4 депутати в ЕП или 500,000 гласоподаватели за НП. Едни фантасмагории, които нямат нищо общо с действителността, но които се продават като обещания за ново, различно, велико. Рано или късно тази бутафория ще свърши. Жалко за повярвалите обаче. Защото болката, за разлика от красивите думи, има свойството да се задържа по-дълго в човешкото съзнание. И нейното преодоляване става по-трудно и мъчително. След това дори и да дойде най-великият лидер на света, единственото, с което ще се сблъска е цинизмът и недоверието. А това е основната болест на българското общество, което е спирачка за всяко смислено развитие към благоденствие и просперитет.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи