Той уточни, че конституционният дебат е на градивно търсене на мнозинство и максимално съгласие. „Не мога да се съглася с Миков, който казва, че конституционният вот може да определи мнозинство и опозиция. Той е призван да обедини народни представители, съгласни, че в обществото има нужда от дълбинна промяна. Длъжни сме да съберем поне 160 гласа, за да дадем шанс на съдебната реформа да започне като процес на изграждане на институционални връзки и контрол”, посочи Радан Кънев, цитиран от "Фокус".
Той коментира, че с приемане на новата Конституция, без реформа в правосъдието от 1991 г., се дава началото на постоянно стагниращо управление на мафията. „
Ние имаме парламентарна демокрация от 25 г. насам и пазарна икономика, които не работят пълноценно”, изтъкна той и подчерта, че българската Конституция от 1991 г не е успяла да установи правовата държава в България. „Далеч над 2/3 от народните представители в 43-то НС са политически приемници на тези 1/3 от ВНС, които отказаха да гласуват тогавашната Конституция”, уточни Радан Кънев. Според него е ужасно да се чуе, че целите могат да бъдат съобразявани с изискванията на ЕС или ЕК, тъй като това звучи конюнктурно, като липса на национален суверенитет, липса на разбиране колко важна е съдебната реформа.
„Ако пристъпваме към конституционни промени като основа за съдебната реформа, то е защото трябва да сложим край на десетилетния период, в който в България не е правова държава”, коментира Кънев и допълни, че тук става дума има ли подтик в българските политици независимо дали са на власт или в опозиция за конституционна промяна.
„ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ и БДЦ нямат политически възражения. От АБВ и БСП можем да убеждаваме колегите си, но трябва да се съобразим с политическите им решения. Нормата, която гласуваме не е нито от компетенциите на Местан като ръководител на ДПС, нито от моите, нищо, че съм юрист. Няма съмнение, че тази норма ще бъде атакувана пред КС. Няма съмнение, че ако КС се произнесе, че този баланс не е за ОНС, ние ще се съобразим”, каза още Радан Кънев.