КСНС: Образованието, бедността и енергийната политика са приоритет. Коментари

<p><em><strong>Консултативният съвет за национална сигурност обсъди стратегическите приоритети на Република България и приноса на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014 - 2020 г. за постигане целите на Националната програма за развитие България 2020.</strong></em></p> <p>Стратегическите приоритети на България са представени в Националната програма за развитие България 2020, водещият стратегически документ, който определя целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Това е интегриран документ за социално-икономическото развитие на България до 2020 г., по който е постигнато съгласие през 2012 г.</p> <p>Членовете на КСНС са единодушни, че проектът на Споразумение за партньорство съответства на Националната програма за развитие България 2020 и Стратегията &bdquo;Европа 2020&quot;. Споразумението за партньорство е стратегически инструмент, който ще осигури жизнено важен ресурс за изпълнение на Националната програма за развитие България 2020.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32900_XZqVNrhwl8mywToifn7Bz8peM6fLes.jpg" style="height:168px; width:300px" /></p> <p>В Националната програма за развитие България 2020 са формулирани осем стратегически приоритета на страната до 2020 г.: Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила; Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване; Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал; Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси; Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката; Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса; Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност и Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.</p> <p>Споразумението за партньорство идентифицира основните предпоставки, които ще допринесат за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съгласно дефинираните в Стратегията &bdquo;Европа 2020&quot; цели. За приобщаващият растеж това са: образование, квалификация и заетост. За интелигентния растеж това са: инвестициите в наука, иновации и конкурентни малки и средни предприятия. За устойчивия растеж това са: свързаност и зелена икономика. В допълнение към трите типа растеж за България е откроена важността на доброто управление чрез повишаване капацитета на администрацията и съдебната система, включително електронно управление и правосъдие.</p> <p>В съответствие с целите на Стратегията &bdquo;Европа 2020&quot; и Националната програма за развитие &bdquo;България 2020&quot; в Споразумението за партньорство са формулирани четири приоритета за Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г., както следва:</p> <p><strong>Приоритет 1: </strong>Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж, който обхваща подприоритетите: Заетост и трудова мобилност, Социално включване и Образование, обучение и учене през целия живот;</p> <p><strong>Приоритет 2: </strong>Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж, който обхваща подприоритетите: Повишаване на конкурентоспособността и ресурсната ефективност на МСП, НИРД и иновации, достъп до и използване на ИКТ;</p> <p><strong>Приоритет 3:</strong> Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж, който обхваща подприоритетите: Свързаност (външна и вътрешна), Преминаване към нисковъглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност, Климат и климатични промени, превенция и управление на риска, Околна среда и опазване на природното богатство;</p> <p><strong>Приоритет 4:</strong> Добро управление и достъп до качествени обществени услуги, който обхваща подприоритетите: Административна ефективност и качествена съдебна система; Достъп до качествени обществени услуги и ефективно прилагане на електронното управление и правосъдие.</p> <p>Членовете на КСНС считат за особено важно в проекта на Споразумението за партньорство да бъдат заложени мерки за преодоляване на неравенството. Следва да бъдат подкрепени мерките, насочени към развитие на модерната инфраструктура, електронното управление, енергийната ефективност и диверсификацията, както и за извеждането на балансирано развитие на селското стопанство, като ключов сектор в българската икономика. Според тях особено важно е да се подкрепи повишаването на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитието на иновационни екосистеми, технологични центрове и паркове, което ще осигури връзката между образованието, науката и бизнеса. Следва да се обърне сериозно внимание на балансираното развитие на регионите и на политиките за заетост и повишаване на доходите на българските граждани.</p> <p>Членовете на КСНС са единодушни, че с постигането на целите, заложени в Националната програма за развитие България 2020 и Споразумението за партньорство, ще се осигури ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани.</p> <p>Членовете на КСНС оценяват, че ресурсите за изпълнение на Националната програма за развитие България 2020 са ограничени. Финансовите средства по Споразумението за партньорство са важен допълнителен ресурс за изпълнение на стратегическите приоритети на страната. За това е необходимо прозрачното и ефективно изразходване на тези средства.</p> <p><strong><em>Консултативният съвет за национална сигурност се обедини около следните предложения до държавните органи и институции:</em></strong></p> <p>1. Министерският съвет да организира и проведе информационна кампания за разясняване на проекта на Споразумение за партньорство - приоритети, финансиране, срокове. Изпълнението на Споразумението за партньорство в контекста на Националната програма за развитие България 2020 да се отчита ежегодно пред обществеността.</p> <p>2. Членовете на КСНС приемат, че изпълнението на Споразумението, включително и усвояването на средствата от европейските фондове в максимален размер е от важно значение за устойчивото икономическо развитие на страната и просперитета на българските граждани и се обединяват, че политическите партии и институциите трябва да положат съвместни усилия за постигането на тази цел.</p> <p>3. Всички институции да работят последователно за ефективно и прозрачно изпълнение на Споразумението за партньорство, като запазват и надграждат необходимия за това капацитет.</p> <p>Становището и предложенията към него са приети с единодушие от членовете на КСНС, председателят на ПГ на ПП &bdquo;Атака&quot; Волен Сидеров изразява особено мнение.</p> <p>***</p> <p><strong>КОМЕНТАРИТЕ</strong></p> <p><strong><span style="font-size:14px"><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial">Орешарски: Заплаха за националната сигурност е социално-икономическата обстановка</span></span></strong><br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32900_5AIzEc394RkbAweaLIxzTlP4LHsvxf.jpg" style="height:183px; width:300px" /></p> <p>В последните 24 години, от началото на прехода до днешни дни, могат да се идентифицират 2 случая на икономически предпоставки, довели до действителна заплаха за националната сигурност - мораториумът върху плащанията по външния дълг на страната, наложен в началото на 1990 година и дал отпечатък върху цялостния ход на реформите в следващите няколко години и драматичната монетарна, финансова и банкова криза от периода 1996-1997 година.&nbsp;</p> <p>От тогава досега проблемите с държавните дългове могат да се считат за решени. Монетарната и банкова системи също бяха сериозно заздравени и днес не могат да се третират по какъвто и да е начин като заплаха за националната сигурност. Днес като заплаха за националната сигурност може да се счита цялостната социално икономическа обстановка в страната,формирана в последните няколко години. Години, в които началната икономическа рецесия прерасна в депресия, висока безработица, растящо неравенство и катастрофален спад на доверие в институциите, което градихме с променлив успех през целия период на прехода. Това е предизвикателство, което изисква целенасочени усилия за възстановяване на инвестиционната активност, защото инвестициите са утрешният растеж.</p> <p>Друг голям проблем е нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар, което също предполага инвестиции в образованието и обучението.&nbsp;При подготовката на доклада сме стъпили на вече приети стратегически насоки на развитие, преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме на ново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти. В този смисъл,стратегическите приоритети в средносрочен аспект са функция както на сложилата се степен на социално-икономическо развитие на страната, така и на приоритетите на ЕС, дефинирани в стратегическите насоки &bdquo;Европа 2020&quot;. Те са представени в Националната програма за развитие: България 2020, водещ стратегически и програмен документ, който задава целите на политиките за развитие на страната до 2020 г.</p> <p>В същото време, по-конкретни политики и инструменти за тяхната реализация се съдържат в Програмата на правителството &bdquo;Държавност, развитие, справедливост&quot;, Националната програма за реформи, Конвергентната програма и другите действащи стратегически и програмни документи.</p> <p>Според предварителните разчети на Министерството на финансите, разполагаемият ресурс за изпълнение на политики и мерки, насочени към растеж и развитие на социално-икономическата система в тригодишния период 2014-2016 г. възлиза на близо 28 милиарда лева или над 10% от прогнозния БВП за периода. Тук са включени индикативно планираните средства от държавния бюджет [по средносрочната бюджетна прогноза], както и средствата от ЕС, в т.ч. неразплатените за програмния период 2007-2013 г. и разполагаемите за новия програмен период 2014-2020 година.</p> <p>В прогнозата не са заложени инвестициите на частния сектор в стратегическите направления, посочени в програмните документи. Те остават с висока степен на неопределеност поради комплексни причини, между които - законовата и нормативна рамка, която не създава достатъчно благоприятна бизнес среда, зрелостта на политическата система и равнището на политически риск, нивото на административни услуги и редица други предпоставки. Поради това и един от водещите приоритети на Кабинета е насърчаване на предприемачеството. Подчертавам този акцент, само доколкото същият не е добре формулиран в другите стратегически приоритети извън програмата на кабинета.</p> <p><strong><span style="font-size:14px">С. Станишев:&nbsp;Единодушието на КСНС е добро за държавата</span></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32900_RLpdy0QFrrIkqtqi0WF8q2DmBlWlak.jpg" style="height:183px; width:300px" /></p> <p>Становището на Консултативния съвет по национална сигурност беше прието действително с широко единодушие. Това е добре за държавата. Това споразумение към днешния етап е наистина много по-добро от първоначалния вариант и това е становището и на ЕК. Има изведени много по-ясн. Само инфраструктурата , без да се подобрява качеството на живота на хората и доходите не върши достатъчно работа.&nbsp;За първи път има оперативни програми в проекта, които са насочени към образование, иновации и наука, като изтъкна, че на този етап близо 200 млн. евро са планирани за здравеопазване.</p> <p>Затова проектът на споразумение е много по-зрял от това, с което разполагаше България към пролетта на миналата година. Свършена е огромна работа, комисията има положително отношение към този проект. Трябва в този диалогичен режим да се продължи с голяма динамика, да се финализира споразумението, да се уточнят и оперативните програми, за да започне договарянето за финансовия период, в който се намират.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="font-size:14px">Николай Бареков:&nbsp;Консултативният съвет е непредставителен и нелегитимен</span></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32900_NVy43a7PUNRr1lR2In7BpzqRcLLkn5.jpg" style="height:183px; line-height:1.6em; width:300px" /></p> <p>Днес се разигра поредният безсмислен и непредставителен за обществените нагласи Консултативен съвет за национална сигурност при президента Плевнелиев. Темата за пожелателните &quot;стратегически приоритети&quot; на държавата напълно обезсмисля функцията на съвета като защитник на националната сигурност. Ден, след като Европейската комисия публикува доклад, в който три пъти присъства името на бивш министър-председател в контекста на корупцията по високите етажи във властта, политиците се занимават с всичко друго само не и с това.</p> <p>&quot;Банкя гейт&quot;, случаят &quot;Мишо Бирата&quot; и разследването за смъртта на Чакъра очевидно не притеснява държавния глава и неговия ментор и главен герой в тези истории. Вместо корупция, в дневния ред на четирите парламентарни партии са корпоративните интереси на президента Плевнелиев и неговия приятелски кръг включващ Иво Прокопиев, Саша Безуханова и Цветелина Бориславова. Явно интересите на ВЕИ сектора са по-интересни за обществото от участието на бивш премиер в корупционни схеми.&nbsp;</p> <p>Дневният ред на <span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial; font-size:12px">&quot;България без цензура&quot;&nbsp;</span>произтича от реалните проблеми на държавата, които са излизането от демографската катастрофа, създаването на работни места, по-високи доходи и сигурност. Това са основните въпроси, които вълнуват гражданите, но отсъстват от темите на &bdquo;актуалните&quot; парламентарни политици.</p> <p>Нека обществото само направи оценка на кого да вярва и може ли да има национален консенсус с наличието на дискредитирани политици и партии, които не се вълнуват от живота на хората. Европейските институции ясно показват кои са основните проблеми в държавата, а днешният Консултативен съвет се разминава напълно с очаквания от Европа и от всички българи дневен ред. В този смисъл оценявам проведения Консултативен съвет като непредставителен и нелегитимен.</p> <p>&nbsp;</p>