Кристиан Вигенин при Явор Дачков: Няма сигурност без диалог с Русия. Европа рискува стратегическо поражение

Кристиан Вигенин при Явор Дачков: Няма сигурност без диалог с Русия. Европа рискува стратегическо поражение

Европа рискува стратегическо поражение, повтаряйки едни и същи клишета за войната в Украйна. Брюксел няма план за мир, а дори въпросът „Какво следва?“ се приема като кощунство. Колкото повече се бавят преговорите, толкова по-неизгодни ще бъдат условията и за Украйна, и за ЕС.

Явор Дачков разговаря с Кристиан Вигенин за света на Тръмп, отношенията между САЩ и Европа и възможността Радев и Йотова да поведат Европа към диалог и нормализиране на отношенията с Русия. И още: защо работещите хора губят доверие в левицата, какви са възможностите за сътрудничество с Китай и къде е балансът между климатичните мерки, достъпната енергия и запазването на европейската индустрия. 

Разговорът е записан на 10 октомври 2026 г. в Ехо Медия Студио, преди новите атаки срещу търговски кораби край българските териториални води на 13 октомври. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.

 

 

Още акценти: 

Да пуснем сега една резолюция срещу САЩ. Очаквам другия път в Европейския парламент тия същите, дето пускат резолюциите срещу Китай, че помага на Русия, да го направят за тази сделка. Да, някъде говорят как това ще помогне на Русия. Аз просто искам да спрем идеологизирането, защото сме на етап на глобалните отношения, когато трябва да погледнем нашия собствен интерес.

Не Тръмп промени света, а промяната в света направи възможен Тръмп. Разбира се, той го довежда до едни крайности, които изглеждат абсурдни на моменти, но нещата са такива, каквито са, и имам чувство, че Европейският съюз не успява да отговори адекватно на това. Може ли Европейският съюз да чака още две години, да дойде някой друг, дали ще дойде друг, и може ли да очакваме, че американската политика ще се промени драстично? Аз мисля, че няма.

За да си сигурен ти, трябва потенциалният противник също да се чувства сигурен. Трябва да се търси някаква нова архитектура, както е модерно да се казва, на сигурността, в която неизбежно Русия ще участва. Защото каквото и да се случи в Украйна накрая, Русия ще остане. И нашата сигурност в Европейския съюз, Европа като цяло, зависи и от сигурността, и от взаимоотношенията с Русия.

Ако ЕС е решил да говори с Русия или на някакво равнище, което не е публично още, да търси други опции, аз не виждам по-подходящ момент и държава от България. Имаме едно общество, хора, български народ, който е готов да подкрепи такава различна политика. В една много трудна среда и премиерът, и президентът навигират много успешно.

Досега не съм чул никакъв смислен разговор или идея на Европейския съюз как да постигне мира. Самият факт да поставиш този въпрос изглежда някакво кощунство едва ли не. Да, поставям го под съмнение, защото когато четири години едно нещо не е дало резултат, значи нещо друго трябва да направиш. Но това не се случва, умират хора и всички стоят и повтарят, и правят едно и също.

Ние няма да можем да удържим в дългосрочен план тази политика на подкрепа на Украйна, която все още държи Украйна над водата, но колко дълго би било възможно това? Все по-очевидно става, че една от опциите, които са пред нас, е такова стратегическо поражение и стимулиране на политически процеси в Европейския съюз, които ще разединят европейската позиция. И колкото повече се бавим, толкова от по-негативна позиция ще бъдем в тези преговори.

Много хубаво е да запазим света за нашите внуци, но нашите деца трябва да има какво да работят, трябва да получават доходи и да създадат среда, в която да имаме внуци. Тоест тук някак си дългосрочните мерки поставиха под съмнение нашето икономическо оцеляване. Как да е конкурентоспособен Европейският съюз, когато плаща за електроенергия тройни и четворни цени спрямо американските или китайските например? А ние понякога сме по-зелени, отколкото червени.

Точно избирателите, които би трябвало да представлява левицата в най-голяма степен - по-нискодоходните, работещите хора, които изпитват най-големи трудности, ние би трябвало да сме техните защитници - те намериха опора в крайната десница. Не може да обвиняваме хората за това. Къде ние сбъркахме? Защо не можахме да отговорим на това предизвикателство?

 

Коментари