- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 485
- 8
Ето какво написа Вигенин в социалната мрежа:
Няма да правя пространни коментари, но се чувствам длъжен да споделя няколко неща във връзка с предстоящия избор за председател на #БСП.
*Първо, смятам че Централната комисия по провеждане на избора (ЦКПИ) си върши работата изключително акуратно и с нито едно свое решение не е дала повод да има съмнения в нейната обективност и безпристрастност. Нейна задача е да гарантира успешното провеждане на избора. Атаките срещу нея идват от хора, които месеци наред правят всичко възможно изборът да се провали. На тях тя наистина пречи.
*Второ, не виждам основания кандидатите да се оплакват от неравнопоставеност. Логично, както при всеки мажоритарен избор, досегашният председател има естествен бонус по отношение на разпознаваемост. Но има и товар, който потенциално го дърпа надолу. Затова задача на останалите кандидати не е само да посочат грешките и да обосноват нуждата от промяна, но и да покажат, че носят по-добра алтернатива. Повечето от тях от дълго време, много преди кампанията, развиват тезите си, друг е въпросът доколко убедителни са били. Сега, по време на официалната кампания, са налице всички възможни гаранции за равнопоставеност от страна на ЦКПИ. Уникално е, бих добавил, че за пръв път действащият председател се оттегли от поста, за да се бори за преизбирането си.
*Трето, струват ми се силно преувеличени оплакванията за натиск върху членове или партийни структури да гласуват за Нинова. Може и да има такива случаи някъде, но има и механизъм за сигнали до ОИК и ЦКПИ, нямам информация да е използван. Но да сме точни – призивите за участие и информирането на членовете кога и къде се провежда изборът не е натиск, а е рутинно задължение на партийните ръководства по места. Въпрос на организационна култура и на политическа отговорност е всяка общинска структура да се стреми към възможно най-високо участие на социалистите в избора. Алармирането за натиск идва отново точно от тези, които месеци наред се опитваха да спрат, а сега вече да провалят избора с призиви за неучастие, без оглед на последиците за БСП от такова развитие. В област Ямбол например стремежът е към висока активност, която ще покаже жизнеспособността на структурите, това е усилието на партийните ръководства – да създадат условия всеки член на БСП да може да участва в избора, ако има желание за това. За кого обаче ще гласуват социалистите е въпрос на работа на щабовете на кандидатите, тяхната популярност и т.н. Не са поставяни никакви пречки или ограничения пред никого, но трябва да приемем и фактите - големите срещи на Нинова в Елхово и Ямбол са резултат от интереса на социалистите да я чуят; същите усилия сме готови да положим и за всеки друг кандидат, който би искал да посети региона, теренът е еднакъв за всички, но имам обосновано предположение, че залите просто не биха се напълнили.
*Четвърто, избирателните списъци. Късното обявяване на окончателните списъци не е фактор за честността на избора. Гласува се по общини, списъците се изготвят от самите общински организации, там знаят с точност колко и кои са членовете на БСП, корекциите са с по 1-2 нагоре или надолу. До 10.09 промените ще са минимални, но трябва да се отразят именно с цел да се гарантира тяхната точност. За мен остава въпросът дали ако списъците са обявени месец по-рано, това по някакъв начин би променило хода на кампанията, шансовете на кандидатите, интереса към състезанието и т.н. Според мен не.
*Пето, дебатите между кандидатите. Признавам, аз бих искал да видя един добре организиран публичен дебат по БСТВ например, по всички правила, който да се проследи от всеки член на БСП, а и от широката публика. Не зная дали е правен такъв опит. Но отчитам също, че сега паралелно текат две кампании - едната е официалната за избор на председател, другата е неофициалната за демотивиране на социалистите и провал на избора. Виждам също, че в последната седмица втората става все по-активна. Тя е свързана и със засилващи се персонални нападки към кандидатите, къде директни, къде през услужливи медии. Опасявам се, че такъв дебат дни преди избора може да бъде използван именно с цел очерняне на кандидати, отричане на прекия избор и като резултат демотивация на социалистите. Затова и не настоявам да се случи. Явно ще трябва да си направим нужните изводи, за да подобрим процеса при следващия пряк избор след 4 години. Липсата на общ дебат обаче също не е фактор за честността на избора, а е въпрос на преценка и тактика от страна на всеки кандидат. В тази връзка ще кажа няколко думи и за днешната инициатива на председателя на Софийската градска организация. Ако искаш да организираш дебат с ВСИЧКИ кандидати, първо осигуряваш предварително съгласието им и едва тогава го обявяваш. След това уточняваш с щабовете им дата, теми, регламент, водещ и т.н. Нищо такова не е направено, затова и ми прилича на недобронамерена импровизация, да не кажа политическо шмекеруване, които са под нивото на Софийската организация на БСП. Такъв тип среща трябва да бъде обявена по съвсем друг начин – социалисти от София се събират и канят кандидатите, които желаят, да се представят.
*И финалът. Аз предлагам в оставащото до събота време да се върнем в полето на разума и политическата логика, всеки един от нас да се съобрази с решенията на органите на партията, да работи по правилата такива, каквито са, да положи усилия БСП да покаже сила и мотивация на 12.09. На всеки от нас му се е случвало и да печели, и да губи, а в политиката често по-важният въпрос е как го правиш – има позорни победи, има достойни загуби, има го и най-деструктивният подход: „След мен и потоп!“ Победителят винаги е само един, но има начин и много бих искал съботният ден да завърши достойно за всички кандидати, а големият победител да е БСП. Залогът е България.
