Красимир Вълчев: Образователните дефицити можем да компенсираме, но не и живота на хората

Красимир Вълчев: Образователните дефицити можем да компенсираме, но не и живота на хората
В момента основният ни проблем е коронавирусът, образователните дефицити можем да ги компенсираме, но не можем да компенсираме живота на хората. Това заяви в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ министърът на образованието Красимир Вълчев. "Училищата малко или много са рискова среда. Те са среда на многочислено и многочасово взаимодействие на множество хора. Сега най-важното е да съхраним здравето и живота на нашите съграждани, и в това число и на учителите, най-важното е да намалим натиска върху здравната система", категоричен бе Вълчев.

 

Министърът на образованието каза, че системата е била готова за превключване в електронна среда, но все пак дистанционното обучение не компенсира на 100% присъственото обучение.

Красимир Вълчев посочи минусите на дистанционното обучение - неефективността на педагогическото взаимодействие, натрупването на психологическо напрежение върху децата, обездвижване, десоциализация, и минуси в чисто обучителната част.

"Колкото са по-големи учениците, колкото са по-ангажирани с ученето, толкова са по-малки загубите и обратното. При оо-малките ученици, по-малките деца е неефективно да стоят много време пред екрана, трудно е да ограмотяват децата в първи клас ефективно от разстояние", каза Вълчев.

Той отбеляза, че обучението от вкъщи изисква участието на родителите, когато става дума за малки деца, но това невинаги е възможно. Посочи, че и за учителя е трудно да осъществява ефективно педагогическо взаимодействие.

"Ако гледаме само от гледна точка на правото ни на здраве, решението е едно - затваряме всичко, за съжаление живеем в свързано общество, в което имаме много цели, не искаме да убием икономиката, не искаме да обречем децата на образователни недостици. Аз като министър на образованието съм длъжен да бъда гласа на образованието, на правото на образование, да каза, че най-ефективно е присъственото обучение, но доколкото е разумно. В момента основният ни проблем е коронавирусът, образователните дефицити можем да ги компенсираме, но не можем да компенсираме живота на хората", каза Вълчев.

Министърът подчерта, че училищата събират много хора на едно място, свързват малки мрежи в голяма мрежа, но това се случва и в големите предприятия.

 

Коментари

  • Красимир Вълчев: Образователните дефицити можем да компенсираме, но не и живота на хората

    28 Ное 2020 14:11ч.

    Дърводелцо, последните 10-11 години не компенсирате, а мултиплицирате образователните дефицити без криза, а какво остава в условията на криза... За живота на хората си вижте резултатите от демографията пак за същия период, па тогава ръсете калинки акъл....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    28 Ное 2020 15:58ч.

    Абе Краси гледай си дъщерята и я пази от ваксинации, вече образованието отиде по дяволите, заради тъмна намеса. Дет се вика нека децата са си при близките, че семейството е голяма работа! При тази лъжа и подлост първо да се разминат ваксините, защото това е което искат да откраднат, децата и по точно техните тела и съзнания! Ама не вярвам да им се получи, прекалено голям залък, за тази шайка бездарници, убити и проклети от Бога! За къде бързате сатанисти, за геенната огнена ли?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Когато импресионистите бяха...

    28 Ное 2020 23:26ч.

    ...финансисти и министри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трябваше да се разболеят, че и измрат сума учители, както и близки на ученици,

    29 Ное 2020 5:31ч.

    за да разбере това нещо, което имаме ВМЕСТО министър на просвещението, че "В момента основният ни проблем е коронавирусът, образователните дефицити можем да ги компенсираме, но не можем да компенсираме живота на хората"? А иначе удобно си изми ръчичките с директорите на училища и РУО-та. Проф. Димитър Шишманов, Иван Вазов, Стоян Омарчевски и даже Начо Папазов и Дража Вълчева се въртят в гробовете си, като гледат как това жалко недоразумение досъсипа каквото беше останало от българското образование от яслите до докторската степен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи