- Автор: bsp.bg
- 08 Май 2021
- 595
- 19
Уважаеми български граждани,
Само месец след изборите 45-то Народно събрание приключва своята работа. Избрахте ни в това Народно събрание с големи надежди за промяна. Започнахме в еуфория, завършваме в скандали. Еуфория, че ГЕРБ са отстранени от властта и Борисов повече няма да премиер. И в скандали, уж за процедури. Но зад тези уж процедури прозира друга истина – интереси, лобизъм, партиен егоизъм и личностни амбиции. Вместо съединението да ни направи силни срещу модела „ГЕРБ“, разединението ни направи слаби. И моделът продължава да управлява. Нещо повече - продължава да се подиграва с парламентарната република. Защото вместо сега Борисов да е тук, по силата на решението ни от сутринта да дойде на парламентарен контрол, той седи в хола в Банкя и ако сте видели последното му изказване, ни дава съвети и лъже за финансово-икономическото състояние на държавата.
Основната задача на всеки парламент е да приема закони и да осъществява парламентарен контрол. Със съжаление казваме, че този парламент за един месец не прие нито един закон. Нито един закон в полза на хората, освен Изборния кодекс. И не направи нито един парламентарен контрол към нито един министър от правителството на Борисов. Това са фактите. Оценката трябва да оставим на хората, които ни изпратиха тук.
Какво ни събра в началото – борбата с корупцията, със задкулисието, с паралелната държава и желанието този модел на управление да бъде прекратен. Ние започнахме от първия ден с реални действия и внесохме мораториум върху определени действия на правителството на Борисов. Уви, новите партии в парламента, не разбирам защо, може би поради партиен егоизъм, блокираха този мораториум още на първия ден. Загубихме една седмица и стана факт, че Борисов назначи хора във вторите и третите нива, раздаде концесии, продължи да харчи парите от бюджета. И сега, дори „Изправи се! Мутри вън!“ да искат това да бъде коригирано с нов законопроект, няма кога. Зацикли и съдебната реформа. В процедури се удави и общото ни желание да закрием специализирания съд и специализираната прокуратура. Дали е в процедури или в нещо друго, въпрос за мислене. Тук ще отворя една скоба, докато ние умуваме как да реформираме съдебната система и прокуратурата, днес пред прокуратурата стои голяма предизвикателство и то си има име – г-н Илчовски. И ако сме правова държава, прокуратурата отдавна трябваше да се е самосезирала, да е разпитала хора, да е търсила доказателства и да е установила истината. Ние не казваме коя е тя. В правова държава и където се уважават институциите, единственият орган, който може да я каже, е прокуратура и накрая съд със съдебна присъда, оправдателна или друга.
Какво друго ни събра – желание за антикризисни мерки – здрави, икономически и социални. Този парламент не свърши нищо по този въпрос за един месец. Къде е БСП по тази тема – принципни и последователни, внесохме законите за преизчисляване на пенсии, за младите семейства, за увеличаването на майчинството между първата и втората година, помощ за първокласниците. Абсолютно разумни, последователни и принципни, обвързахме това с актуализацията на бюджета. Ние напълно разбираме, че няма как такива разходи да се направят без актуализация на бюджета.
Уважаеми колеги, той и до ден днешен, на финала на парламента, се харчи „с 200“, както каза Борисов по друг повод – извън правила и извън Народното събрание. Всички групи внесохте социални закони – предизборен популизъм. Защото БСП бяхме единствената партия, която разумно поиска с проект на решение на Народното събрание да задължим Борисов да направи актуализация на бюджета. Уви, никой от вас, другите партии, не пожела това решение да стане факт. И днес отново сме в унизителната ситуация Борисов да лъже, че завършва четиримесечието на годината с излишък от 115 млн. лв., защото икономиката „процъфтявала и растяла“, въпреки кризата. Че той си живее в неговия измислен и паралелен свят, е ясно. Но българският народ да е наясно - няма 115 млн. лв. от „растеж в икономиката“. А има, вероятно, този, отчетен на хартия излишък, заради едни 660 млн. лв., взети от концесията на Летище „София“ преди месец – продажба на националния интерес, за да влязат едни 660 млн. лв., за да му излезе сметката на хартия, че остава държавата на излишък. Сякаш не чуваме бизнеса и не виждаме реалните показатели на икономиката. Сякаш не чуваме и не виждаме стотиците фалирали малки и средни предприятия. Хилядите останали безработни. И вместо да се обединим и той днес да е тук и да го питаме, а не да говори от вкъщи небивалици, ние сме в състояние, че ние си тръгваме, а той продължава.
Какво ни отличи през това време - един месец, от всички други партии в парламента, защо бяхме различни? Новите ни нарекоха партия на статуквото и високомерно отхвърлиха нашите предложения. Накичихте се с етикети на „партии на протеста“ и придобихте самочувствие на самодостатъчни и че можете да решите всички въпроси. Това беше грешка, колеги.
Първо, защото когато не сте си и помислили за протест, в продължение на четири години БСП тук се бореше с това статукво. Ние категорично не сме статукво, на Борисов и модела му. Но сме системна, последователна и принципна партия, която правеше в последните четири години, това прави и сега. Всеки от вас, ако се замисли и си направи анализ на програмите, ще види, че за този един месец се отказахте от част от обещанията си пред хората. Едни по-малко, други повече. Ние – от нито едно. Не само, че не се отказахме, а ги внесохме като предложения. Политически аргументирани и финансово обезпечени, а юридически аргументирани с това – да направим актуализация на бюджета. Ние бяхме и оставаме да бъдем себе си – партия с програма и цели, които не са конюнктурни. Те не се влияят нито от залитанията на „новите“ в грешна посока, нито от съпротивата на модела. Сигурна съм, дори да не признаете, че се уверихте, че промяна на модела без БСП е невъзможна.
Уважаеми колеги народни представители, има различни времена в различни парламенти. В предишния, а и сега, ние не говорим с ГЕРБ. ВМРО не говореха с „Атака“, а Марешки – с ДПС. Но никога не е било никой да не говори с никого в един парламент. А днес и сега се докарахме до това състояние – никой да не говори с никого. Ще минат и тези избори, които се задават, но втори такъв провал, особено в криза, хората няма да ни простят. Преди три седмици ви казахме, че навлизаме в политическа криза и не ни повярвахте. Е, вече сме изправени пред нея. А в криза се иска разум, стабилност и перспектива. Ние имаме решения. Ние искаме стабилност и даваме перспектива. Остава да се намери разум в бъдещия парламент за доброто на България и с грижа за хората.
