Контраразузнавачът, учил в една школа с Путин: Европа има два месеца да се разбере с него

Автор: Петя Минкова, "24 часа"

Завършва Немската гимназия в Ловеч, а след това немска и италианска филология в Софийския университет, доктор е и по история. Докато подготвя аспирантурата си в Москва, в библиотеката му показват Путин като пример за аспирант, който почти денонощно работи над дисертацията си. Преди това още като студент Павлин Павлов преминава обучение по линия на Първо главно управление на ДС, след което изпълнява задачи на разузнаването. От 1986 г. до 1998 година работи в българското контраразузнаване. От 2000 до 2005 г. е директор по обществения ред и сигурността в община Варна. След това се занимава с консултантска дейност. Автор е на 19 книги, последната от които е "31". 

- Г-н Павлов, Вие може би сте единственият българин, който като аспирант е работил по дисертацията си по едно и също време с бъдещия руски президент Путин. Макар да не сте се познавали лично, вие сте формирани като мислене от една и съща система, в един и същи период. Можете ли да кажете какви грешки допусна той?

- Би било признак на прекомерно, да не кажа болно самочувствие, аз да бъда съдник на Путин. И все пак казаното от Вас в анонса ми позволява да споделя някои мисли по темата. Още в началото на въоръжените действия не някой друг, а самият Путин и неговият генерален щаб сами констатираха, че явно са били подведени от политическото разузнаване за обстановката в Украйна и нагласата на населението.

Както се видя, никой не ги посрещна с хляб и сол. Неслучайно още в първите седмици бяха уволнени началникът и заместникът му на отдела в разузнаването, наблюдаващ Украйна. Впоследствие това явно повлия и на хода на военните действия. Бе обявена цел едва ли не да бъде завзет Киев, Харков и други градове, което скоро беше променено и се стигна до сегашното положение. Освен това аз и сега считам, че поставените цели за денацификация на населението или други подобни са по-скоро удобни лозунги за вътрешна употреба, но едва ли могат да бъдат реално постигнати намерения.

Украинците със своите антируски настроения и със своето антиправославно, католическо вероизповедание едва ли ще може с агресивни действия да бъдат променени, което се вижда и в момента. Освен това, след като Минските споразумения бяха подписани от Германия, Франция, Русия и Украйна, но не се спазиха от Киев, Путин трябваше да вземе отговорното решение за защита на интересите, да не кажа и на живота на живеещите в Донецка, Луганска и Запорожка област.

(През февруари 2015 г. лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Франсоа Оланд с президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко се споразумяха за споразумение с 13 условия, като първа точка е незабавно спиране на военния конфликт под наблюдението на ОССЕ. По това време сепаратисти в Донецк и Луганск влизаха в кървави сблъсъци с украинските сили и превзеха летището в Донецк. Според споразуменията размирните области трябваше да останат в пределите на Украйна и да получат федеративен статут, да могат да избират управлението си, езика, църквите и т.н. – бел. ред.).

Още когато се проведоха референдумите и тези области бяха "присъединени" към Руската федерация, аз бях убеден, че Путин ще направи същия номер като с анексирането на Крим. Руснаците тогава тихомълком се появиха, забиха колчетата. Имаше вой, протести, но Крим де факто стана руски. По същия начин Путин трябваше да даде една проста инструкция – военните да влязат, да заемат териториите, още повече обявени за руски, и да защитят сънародниците си в размирните области. Който иска - да ги напада. 

Това, което последва, доведе до непредполагаеми беди, не само за Украйна и Русия, а и за Европа като цяло. Руската армия извърши неща, които, меко казано, не подхождат на нация, претендираща да е радетел за мир. Някои действия принудиха дори тези, които симпатизират на Русия, да се настроят срещу нея. Както се казва, в един ден от защитник и освободител на своите сънародници Путин беше обявен за агресор и заплаха за целия свят. Което  едва ли и той сам си го е желаел. И тук стигаме до друга съществена подробност, която до голяма степен касае и нас. Определено считам, че Путин имаше достатъчно възможности и позиции в Западния свят, че и в останалия, изпреварващо да направи нужното, за да оправдае военната си операция. Най-малкото да покаже и убеди своите симпатизанти по света, дори своите врагове, че друг начин за спасяване на хората във въпросните области няма. Изненадата, която Путин ни поднесе с началото на операцията, има и ще има необратими последици за отношението на гражданите от другите страни към Русия. Да не говорим за такива като мен, които, няма как, живели и учили във великата страна, да се отрекат от чувствата си към нея, към руските хора, към многото приятели, с които сега останахме разделени от новата Желязна завеса. А тя, както се очертава, ще е още по-висока и още "по-желязна".

- Вие вероятно приблизително имате представа как мисли Путин – можете ли да кажете към днешна дата какво трябва да се предприеме, за да се прекрати конфликтът?

- Следващите два месеца са шанс за европейската администрация да докаже, че всичко, което е направено, е в името на това да защитят европейските интереси, а ние специално – нашите, националните. Убеден съм, че по най-бързия начин трябва да се започнат преговори с Путин.

- Той не дава сигнал, че е готов на подобен ход.

- Кой казва, че не иска преговори? Някой да е отишъл в Москва? Защо френският президент Еманюел Макрон не отиде, какво значи разговор по телефона? Сигурен съм, че Путин няма да откаже, ще седнат на една маса и ще говорят. Щом Ердоган може да отиде и да разговаря, той нали също е лидер на НАТО. Знам, че и на руския президент тази ситуация не му харесва.

- Но защо да преговаря, след като е завзел 500 км украинска територия, вижда, че САЩ намаляват военната помощ, Европа тепърва говори за свои въоръжени сили и за възраждане на военната индустрия.

- Когато става въпрос за поведението на САЩ, тук нещата стоят по друг начин. Искаме или не, трябва да признаем, че на 24 февруари 2022 г., когато Путин започна своята военна операция, САЩ за втори път след Студената война победиха, но дори не успяха да отворят шампанското, за да се порадват на победата. Защото никой не е очаквал, че конфликтът може да ескалира до евентуална Трета световна война. САЩ по този начин достигнаха целта си. В продължение на 30-ина години те с тревога наблюдаваха как се засилват политическите и икономическите връзки между страните от ЕС и Русия.

През 2008 г. на Мюнхенската конференция по сигурността Путин дори призова за дружба с Европа - заедно да изградят общия европейски дом. Тогава от Франция възникна идеята за европейска армия – това бе историческият прозорец и шанс Русия да бъде приета в ЕС. В един момент вече се говореше за общ икономически пазар, на всеки форум се споменаваше Общият европейски дом, дори се лансира "нахалното" предложение за обща Европейска система за защита. Към това би трябвало да се отчитат и перманентно съществуващите още от Студената война антиамерикански настроения в Западна Европа. 

Това можеше да стане абсолютен кошмар за САЩ. Още Збигнев Бжежински на времето вещаеше никога да не се допусне ос между Берлин, Москва и Токио. На път беше да се създаде едно огромно пространство, което би могло да конкурира САЩ. Представете си един общ пазар, с отворени граници, с енергоизточници от Русия и засилващи се кооперации между руски и европейски компании. Според мен САЩ се почувстваха задължени заради собствените си интереси да предприемат необходимото за възстановяване на противопоставянето между западноевропейските и източноевропейските интереси.

За Вашингтон стратегическият приоритет е на всяка цена да запази Западна Европа от проруско влияние. САЩ бяха тези, които направиха всичко необходимо страни като Грузия и Украйна да поискат да станат членове на НАТО. А след провокативното неспазване на Минските споразумения се стигна до украинската криза и Путин  бе обявен набързо и за агресор, и за враг на цялата европейска цивилизация. Европа бе разделена на две воюващи страни, с което на практика се постигна заветната мечта на САЩ.

След като беше прекарана "браздата" – за кой ли път – работата, както се казва, американците си я свършиха. САЩ, както виждаме в момента, започват бавно да се изтеглят от авансцената и да пренасочват вниманието си към друг стратегически район на свои интереси – Далечния изток, където освен с Китай, ще им предстои отново да се срещнат с Русия.

Ако си спомняте, във военната база "Рамщайн" се говореше за 60 млрд. долара помощ за Украйна, сега от американски генерал научаваме, че тя ще е около 300 млн. – тоест 5% от обещаното. Разбира се, Вашингтон не дава пари, а за тази сума поръчва оръжия на своя военнопромишлен комплекс.

- Тръмп предупреди, че ако Европа не плаща, ще я остави на Путин.

- Тепърва ще се върви към формиране на европейски въоръжени сили, ще се преминава към военновременен режим на икономиките и т.н.

- Преди две седмици изчислих, че Европа ще отделя по 318 млрд. евро годишно за отбрана, ако се съобрази с Тръмп.

- Подозирам, че ще са много повече. В ЕС би трябвало да се усетят, че им се предлага една надпревара, в която губещият е известен. Тепърва се каним да развиваме военна индустрия, но още я нямаме. САЩ подсказаха, че нямат намерение да помагат сериозно на Украйна с техника, по-скоро ще осигуряват оръжия за поддържане на огъня.

- Няколко западни разузнавания прогнозираха, че европейците трябва да се готвим за военен конфликт с Русия. В Дания дори обявиха, че ще направят военната служба за жени задължителна.

- Отсега мога да се подпиша - няма да доживеем Путин да завладее или да нападне Европа. Няма.

- Защо мислите така? Сталин щеше да я завладее, ако не бяха САЩ и D-Day, когато съюзниците се обединяват не само за да победят Хитлер, а и да не допуснат Сталин да сложи ръка върху целия континент.

- Путин не се нуждае от Европа, за какво му е? Това не е като да влезеш в Украйна? В ЕС има прекалено много руски икономически интереси, които трябва да бъдат защитени – близо една трета от Европа е изкупена от руски и китайски компании.

От друга страна е почти сигурно, че ако европейският елит не започне бързо преговори с Путин, той ще си постигне целите в Украйна, и то в пълен обем. После никой не може да предположи какво би могло да бъде спасено от тази страна все още. Но трябва да се реагира сега. Иначе рискуваме един ден Черно море да се нарича Руско море.

Тези два месеца, които предстоят, ЕС трябва да направи необходимото, колкото и да не ми се вярва, и да се създаде обстановка, в която всичко да спре. След изборите има сценарий, при който ще се смени цялата администрация на ЕС и Европа може да не доставя достатъчно оръжия, САЩ ще се въздържат и резултатът от това ще е, че Путин в един момент ще спре, но ще спре там, където той реши.

САЩ изпълниха стратегическата си задача, оттеглиха се и няма да се учудя, ако скоро започнат по-скоро да погасяват конфликта. Във Вашингтон знаят, че рано или късно трябва да се договорят с Русия – дали това ще стане сега, или ще е след изборите, за тях водещи са американските интереси.

Наблюдавайки всичко това, не разбирам защо западноевропейските политици продължават да се движат по инерцията на своите мъгляви схващания за "крайната" победа в Украйна?

Допускам, че смятат, че това ще им помогне да спечелят евроизборите, но тъй като години наред съм работил по Германия и следя процесите в Европа, мога да кажа, че там се създава сложна ситуация. Навсякъде се забелязва възход на крайнодесни, на вота ще се чуят гласовете на протестиращите с трактори в Германия, на недоволните от социалната политика във Франция, защото хората, които излязоха да протестират по улиците през последната година, са активно гласуващ електорат. Ами случващото се в Полша. Тя едновременно е една от най-активните подкрепящи Украйна, но в същото време явно проличават амбициите към определено "полски" земи там. Да не говорим за полските фермери – и те чакат евроизборите.

Дали няма да се формира друго лице на европейската политика? Какво ще е отношението на този нов елит към Украйна? Дали ще продължат политиката на сегашния, или ще се дистанцират, както сега направиха САЩ? Няма хора в Европа, които искат да воюват. Кой би посмял да вземе решение за мобилизация, за да тръгнем на война. Кой ни заплашва? Затова смятам, че тези два месеца са огромен шанс за преговори, за да се помогне на Киев максимално да спаси това, което може да се спаси. 

В момента европейските лидери са в цугцванг, две години говорят, че Украйна трябва да победи, че трябва да се защити, и сега след всички усилия на гърба на европейските данъкоплатци, след всички дадени оръжия и пари се вижда, че тази цел не може да се постигне. Забележете, че липсва и отговор на въпроса какво означава победа за Украйна. Никой не определя каква е военната и политическата цел.

- Общата позиция е Русия да се изтегли от украинските територии.

- Ако все пак се случи чудо и бъдат изтласкани оттам или решат да се изтеглят, в тези области ще дойдат украински администрации и военни сили. Не съм пророк, но с голяма степен на вероятност считам, че там ще започне процес, който сега наблюдаваме в Газа. На нашия континент ще имаме европейска Газа. Ще сме свидетели на безпрецедентно преследване не само на пропутинско, а въобще на проруско население. Ще ги вкарват в концлагери и затвори, ще има да гледаме сцени на тормоз, изселване, че и разстрели. Ще се чудим откъде ни е дошло. Тогава не знам ЕС каква позиция ще заеме, защото нито един лидер, нито Брюксел ще са в състояние да спрат този процес.

Как Русия ще остави 10 млн. руснаци да бъдат потискани от украинците? Да им забраняват църкви, език? Правилният път бе дипломатическият, но той не получи шанс и Русия тръгна по този начин, който е без аналог в историята. От друга страна, украинците са доказали, че тръгнат ли срещу руснаци, воюват с жестокост.

- Воюват с жестокост, защото в момента това правят и руснаците.

- Путин разиграва гамбит, който му е максимално удобен, защото знае, че скоро ще има евроизбори, както и че неговият проблем с Украйна ще се реши след изборите в САЩ. Дори Байдън да победи, "колчетата" в политиката ще са поставени по нов начин. Ако Тръмп спечели, ще се намери глобално решение. В случая никой няма право на отстъпление. Зеленски не може да отстъпи, той ще продължи военните действия. Путин също няма право на отстъпление, той е изправен до стената, пропагандната му кампания е, че на Запад живеят фашисти и те тръгват срещу Русия – това бе съобщено от Медведев, Толстой и другите. Освен това явно се отчитат настроенията в руското общество. Едва ли се нрави на някого там, че вече са почти напълно изолирани от европейците.

Как да кажеш на обикновения руснак, че вместо да почива на френската Ривиера или в Испания, по-добре да иде на някой остров до Китай или в Северна Корея? Та те доскоро имаха отворени граници с ЕС, купиха огромна част от имотите на Стария континент, само във Варна притежават 30-ина хиляди жилища. Разбира се, руският народ носи своята отговорност, че допусна да се стигне до това разделяне на Русия от европейския свят, който им е познат, в него живееха добре, спокойно.

Сега видяха какво стана в зала "Крокус", вече за спокойствие не може да става и дума. Някои на Запад веднага прозряха в случилото се шанс на антипутинските сили да се консолидират. Ще трябва да ги разочаровам. Дори и да са недоволни от положението в момента, никой не трябва да подценява реакцията на огромната част от руския народ. Зовът за възмездие сред обикновените хора бързо се канализира и насочва срещу конкретни "адресати" и в директна подкрепа на политиката на Путин.

После, никой не трябва да забравя и изконния великоруски шовинизъм. Там веруюто е "ние не можем да бъдем победени". То изисква Путин да спечели. Дали руснаците го обичат, дали го ненавиждат, това няма нищо общо с другото - той е длъжен да спечели. Много се учудвам, когато някой каже, че Русия трябва да бъде победена. Как? Ами хайде! Все едно да кажем, че трябва да победим Китай или САЩ? Говорим и не мислим, че става въпрос за нации с неизмерими пространства, разполагащи с необятни ресурси, с хора със солидно национално самочувствие. От тази гледна точка Путин няма обратен ход, дори да го сменят, нищо няма да се промени. Това е обществено формирана позиция на народ, който няма да допусне да бъде победен. Не искам да давам примери с Първата световна война, с Втората световна, с Финландската, с Чечня, с Афганистан – руснаците дават огромни жертви, но не са допуснали да бъдат победени.

В момента Путин знае, че е спечелил изборна победа, но тя е с авансово дадено му подусловие, че няма право на друг ход, защото този народ няма да му позволи да загуби тази война. Ако трябва, ще го махнат, но ще дойде друг и той също ще бъде задължен да победи.

Има линии, които не могат да бъдат пресечени и именно затова сега върви активен диалог между щабовете на САЩ и Русия, защото опасността да пуснеш тактическо ядрено оръжие на фронта е много голяма и американците настоятелно търсят диалог, за да пазят баланса и да не се допусне Европа да стане като Хирошима - Еврошима. Забележете, след като се върна от САЩ, германският канцлер обяви, че няма да даде ракети "Таурус" на Украйна.

Вече дори има призиви в Америка да започнат разговори с Русия и да решат глобалните предизвикателства, изчакват се изборите. Тогава подозирам, че диалогът Вашингтон – Москва така ще се води, все едно Европа я няма.

- Защо?

- Защото вече няма силна Европа, Америка я раздели и постигна целта си, затова сега идва ред на другите й приоритети.

- Какъв е реалистичният изход от войната в Украйна?

- Най-вероятният в сегашните условия е корейският или германският вариант - една бразда, разделяща двете територии, и с това се приключва. В края на миналата година Ангела Меркел спомена, че са си направили майтап с Минските споразумения и са ги подписали само за да осигурят възможност на Украйна да се въоръжи. Но истината е, че с Минските споразумения Украйна щеше да запази територията си, Донецк, Луганск и Запорожието щяха да станат федеративни окръзи поради факта, че там преобладаващ е руският етнически елемент.

Подобни споразумения има в Косово, в Осетия и други. Ако имаше сериозен подход, ако Минските споразумения бяха спазени, днес Украйна трябваше да е член на ЕС, защото нямаше да бъде нарушена нейната държавна цялост.

Знаете, че за да си член на Европейския съюз и на НАТО, трябва да имаш безпроблемни и фиксирани граници - сега няма такова нещо. Тези Мински споразумения решаваха генерално проблема, а той бе от 2014 г., защото Украйна бомбардираше тези области. Френски кореспонденти направиха филм за децата на Донбас. Със споразуменията военният конфликт щеше да спре.

Оказва се, че това е било шега и сега чакаме Годо, за да се създаде някаква нова политическа обстановка, при която този конфликт ще може да приключи за дни.

Има и друг вариант войната да спре – когато се каже: "Нямаме повече пари". Путин също могат да го изненадат с това и с предложението – дайте да решаваме глобалните проблеми.

- Вие отдавна наблюдавате папата, какво мислите за обвиненията, че е агент на Путин заради призива му за мир?

- Мои приятели в Русия, а и някои среди тук ме обявяват за едва ли не русофоб, защото критикувам Путин, други смятат, че съм русофил. Така си и живея с нещастната си участ на "балансиран" анализатор. Но откровено казано, със Светия отец евродепутатите си позволиха, меко казано, гавра. Папата каза една велика фраза - че е време Зеленски да вдигне белия флаг, а я произнесе, защото украинският президент обяви в Давос, че има план за мирно решение. Дали той ще бъде приет, не е ясно, важното е, че и Зеленски мисли по този въпрос. Затова папата каза: "Забий белия флаг на мира". Тоест "кажи, че си готов да седнеш да преговаряш и да спре убийството на хора", защото това са безсмислени убийства. Смисълът на думите е да се застане на позиция за мир, да се преговаря и да се говори за мир. Не да се предава. Но на този етап изглежда това не е удобно за брюкселските ястреби и радетелите за крайни военни действия. Питам се дали има някой в ЕС, който да мисли за мир? 

- Трудно е да се мисли за мир, когато Русия нарушава международно признати, включително от нея граници.

- Тогава защо не се приеха Минските споразумения, просто се променяше статутът на дадена територия, без да се променят границите. С тях нямаше да има война, Русия кого щеше да напада? Ако Украйна бе станала член на ЕС, как щеше да избухне тази война? Това щеше да е невъзможно, защото членките на ЕС са почти кандидат-членове и на НАТО.

- Има теория, че точно това е бил проблемът.

- Наистина ли мислите, че Русия се притеснява от Алианса? Да не би Полша да не е член на НАТО? Балтийските страни са членове, сега и Финландия – Русия да ги е нападала?

Начинът Путин да бъде спрян е колкото може по-бързо да се преговаря с него. САЩ се изтеглиха, но още утре Русия може да превземе Одеса, Харков, Черноморието, да забие колчетата, да постави демаркационната линия и се приключва. Какво може да се направи в тази ситуация – да тръгнеш срещу ядрена сила? В момента Путин тупа топката, защото изчаква европейските и американските избори и тогава ситуацията няма да е в полза на ЕС. Още повече, вижда, че в САЩ вече си броят доларите.

Смятам обаче, че ако в хода на тези преговори се извадят отново прашасалите Мински споразумения, това вече няма да е приемливо за руснаците решение. Трудно ми е да повярвам, че те биха могли да се изтеглят при платена такава висока цена за постигнатото. Затова терминът „победа" в речника на евродепутатите е думата с най-неясно значение и съдържание. Въобще кой би си помислил, че е възможно или да унищожиш, или да накараш 10 млн. души да си напуснат домовете. Затова казах, че стане ли нещо подобно, ще видим европейската Газа. Каквито и да са по етнос и народност, по вяра и политически разбирания, хората там какво са виновни, че са се родили точно в тези области и това е тяхната родина?

Източник: "24 часа"