Кабинетът пита Конституционния съд за механизма за разследване на главния прокурор

Коментари

• шизофренията и малоумието е заразително

  18 Дек 2019 18:33ч.

  Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Какво не ви е ясно другари ? Кое ? Конституцията е пределно ясна в тази си част.Това,че на вас не ви е ясно и не разбирате и сте скарани с правото, не означава,че конституцията не е ясна в тази разпоредба. Страшно е и започв а да става все по опасно. Бившите и сегашни милиционери и полицаи трябва да го разберат и проумеят.България се управлява от много, изключително прости и невежи хора с криминално мислене и съждение,без капка елементарна правна култура. Те просто изобщо ,изначално нямат представа какво означава правосъдие, а за правова държава да не говорим. Хайде на някои им е простено, те са или за псиухшка или за затвор или за дурдом и това е очевидно, но тия дето ги подържат и дето стоят зад тях, там е трагедията на нещастна България. Катастрофата и бедите, които неизбежно следват от управлението на простите хора тепърва предстоят. Бог този път няма да може да опази България със сигурност. Десет години лудница и скандал след скандал,кой от кой по налуден и абсурден.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Прекрасния нов свят

  18 Дек 2019 18:34ч.

  Епа едното е административно подчинение, другото е абсолютното основание за отвод. Само че няма кой да поиска отвод. Десет "независими" прокурори да назначите, правомощието на главния прокурор по чл. 126, ал. 2 КРБ не може да се ограничи със закон. Тука и Фифи Димитров не може да ви помогне.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Мах

  18 Дек 2019 23:11ч.

  Пак добре, че т. нар. кабинет е поел по който не знае пита. Не случайно в деня след сборището за встъпването в длъжност на неизбрания гл. прокурор, на което се изтъпаниха и конституционни съдии, които да отговарят. Иначе, с това питане „правителството” само потвърждава не само некомпетентността си, а и необходимостта от промени в действащата или нова конституция. Защото проблем не е само контролът над главния прокурор, а съдебната власт. При действително независима съдебна власт дали въобще, кой и как ще разследва главния прокурор не е съществен въпрос по простата причина, че ако е към изпълнителната власт ще е двойно контролиран. Тъй като според принципа за разделение на властите една от трите е съдебната, като при републиканска, независимо дали президентска или парламентарна форма на управление, изпълнителната се контролира политически от парламента, а юридически от съдилищата. Затова прокуратурата, която е страна в съдебния процес, не е част от съдебната власт. Логиката е елементарна и разбираема от деца. Не би имало пречка прокурори да участват във Висш орган на магистратурата, но при ясно разграничение в него на компетенциите, правомощията и функциите на съдебната система и прокуратурата, вкл. с оглед равнопоставеността и осъществяване на обществен контрол при участие в същия на адвокати и изтъкнати граждани, в т. ч. с право на всяко лице в очакване на съдебен процес да се обърне към Висшия съвет на магистратурата. Напр. както е според конституцията на Република Франция. Според чл. 65 от същата: „Висшият съвет на магистратурата включва компетентно отделение с юрисдикция по отношение на съдии и такова по отношение на прокурори. Отделението, което е с юрисдикция над съдиите ще бъде председателствано от Главния президент на Касационния съд. То ще се състои и от пет съдии и един прокурор, един държавен съветник, назначен от Държавния съвет и един адвокат, както и от шест изтъкнати граждани, които не са членове на Парламента, на съдебната власт и на администрацията. Президентът на Републиката, Президентът на Националното събрание и Президентът на Сената ще назначат двама изтъкнати граждани. Процедурата, посочена в последната алинея на член 13 ще бъде приложена за назначаването на изтъкнати граждани. Назначенията, които се правят от Президента на всяка камара на Парламента ще бъдат представени за получаване на мнение от съответните постоянни комитети във всяка камара. Отделението с юрисдикция над прокурорите ще бъде председателствано от Главния прокурор в Касационния съд. То ще включва в своя състав и пет прокурора и един съдия, както и държавен съветник и адвокати, заедно с шест изтъкнати граждани, посочени във втората алинея. Отделението на Висшия съвет с юрисдикция над прокурорите ще предостави своето мнение относно назначението на прокурорите. Отделението на Висшия съвет с юрисдикция над съдиите ще действа като дисциплинарен съд за съдиите. Когато действа в такова си качество, в допълнение на членовете, споменати във втората алинея, той ще включва съдията, който принадлежи към отделението с юрисдикция над прокурорите. Отделението на Висшия съвет с юрисдикция над прокурорите ще предостави своето мнение по отношение на дисциплинарните мерки, които касаят прокурорите. Когато действа в това си качество, той ще включва, както членовете, споменати в алинея 3, така и прокурора, който принадлежи към отделението с юрисдикция над съдиите. Висшият съвет на магистратурата ще заседава в пленарно заседание, за да отговори на исканията за мнения от страна на Президента на Републиката в съответствие с член 64. Той също ще изразява своето мнение в пленарно заседание относно въпроси, които касаят деонтологията на съдиите или какъвто и да е друг въпрос, който касае правосъдието, отнесен до него от министъра на правосъдието. Пленарното заседание се състои от трима от петимата съдии, споменати във втората алинея, трима от петимата прокурори, споменати във третата алинея, както и държавен съветник, адвокат и шест изтъкнати граждани, посочени във втората алинея. Той се председателства от Главния президент на Касационния съд, който може да бъде заместен от Главния прокурор на този съд. Министърът на правосъдието може да участва във всички заседания на отделението на Висшия съвет на магистратурата, освен в случаите, които се отнасят до търсене на дисциплинарна отговорност. Лице, което е в очакване на съдебен процес, може да се обърне към Висшият съвет на магистратурата при условията, определени от един органичен закон. Органичен закон определя условията за приложението на този член.”.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи