К. Парамов: Фондът за гарантираните влогове в КТБ го няма, инвестиран е

\"Фондът за гарантиране на влоговете го няма, инвестиран е\" И кой ли си прибира в джоба печалбите и лихвите?
Компания, свързвана с Цветан Василев, е придобила най-големия пенсионен фонд срещу 170 млн. евро. Тук пенсионните фондове имат такава сигурност каквато и банките, защото парите от 1 милиард годишно за задължителната частна пенсия, отиват като евтин кредитен ресурс за банковата система, а не се инвестират в електроразпределителни предприятия, нитов магазини като БИЛА, МЕТРО.. нито в доходни акции или проекти.
Такъв фон няма. И е невъзможно да има. В САЩ или ЕЦБ, ще ги напечатат. А тук трябва да държат 20 милиарда долара в трезор, и без лихва, защото трябва да са ликвидни. Освен това откъде ще дойдат тези пари, КОЙ ЩЕ ГИ СЛОЖИ ТАМ, И ОТ КЪДЕ??????????????????????? СЕГА ДЪРЖАВАТА ВЗИМА НУЛА ДАНЪЦИ ОТ БАНКИТЕ И ДЕПОЗИТИТЕ. В развитите и сигурни държави, от годишна лихва 5 000 евро държавата ще вземе поне 1000 евро, а от лихва над 100 000 евро ще вземе половината, което кара богатите да инвестират директно в икономиката.. Нщом държавата взима пари от лихвите, значи може и да помогнне. А СЕГА! СЕГА КО ПРАЙМ!!! Изхода е банкАТА ПРЕХВЪРЛЯ ВСИЧКИТЕ СИ КРЕДИТНИ ДОСИЕТА В ДЪРЖАВАТА,ИЛИ БАНКА ЧАСТНА, И ТЯ НАПЕЧАТВА ЛИКВИДНОСТ СРЕЩУ ВЪНШЕН ЗАЕМ. ДРУГО НИКОГА НЕ Е БИЛО ВЪЗМОЖНО И НЯМА ДА Е ВЪЗМОЖНО. КАПИТАЛИЗМА ОТНОВО СЕ ИЗПИКА И ИЗСРА ВЪРХУ ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО..
Нормално е само ликвидните средства в банките примерно 20% от депозитите, да гарантират еднаква сума за всички. Тоест, ако има изискване да се гарантират до 100 000 евро, значи ликвидността на банката трябва да може да изпълни това условие, па дори това да прави 50% ликвидност - тоест да са раздадени само 50% от депозитите - като заеми. Но сега, при фалит на всички банки, държавният дълг ще стане поне с 20 милиарда долара повече. Така е станало в Ирландия, а в Исландия не са могли да го понесат.
ТАКЪВ ФОНД Е ДЪРЖАВЕН. ВИЖТЕ ЗА ИРЛАНДИЯ И ИСЛАНДИЯ. ИЗИСКВАНЕТО Е КЪМ ДЪРЖАВАТА ДА СЕ ГАРАНТИРАТ ДЕПОЗИТИТЕ ДО 100 000 ЕВРО. И ДОРИ ДЪРЖАВАТА ДА ИЗПЛАТИ ВСИЧКО.
През 2003 дългът на Исландия беше равен на 200% стойността на техния БВП, но през 2007 беше 900%. Световната финансова криза от 2008 нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанки, Кауптинг и Глитнир, се срутиха и бяха национализирани, докато кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут. Обратно на очакваното, кризата доведе до това исландците да възстановят суверенните си права чрез директна демокрация на участието, която в последствие доведе до нова конституция.
Това изисква всеки Исландски гражданин да плаща 100 евро на месец (или около 130 долара) за 15 години, с лихви 5,5%, за да изплати дълг на частни компании, причинен от други частни компании. Това беше камъчето, което преобърна колата. Случилото се след това беше необикновено. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти, цяла нация да бъде обременена да плаща частни дългове, беше разбита, променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи и в последствие обръщайки водачите на Исландия на страната на избирателите им. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си, и прие призивите за референдум. Разбира се, международното общество увеличи натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. Когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По думите на Гримсон „Казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.” (Писала съм много пъти, че когато кубинците виждат ужасното състояние на съседите си от Хаити, считат себе си за късметлии.) На референдума от март 2010, 93% гласуваха срещу изплащане на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията (макар и да не беше излъчена в Щатите) продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде интернационална заповед за арестуването на бившия президент на Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната. Но исландците не спряха там: те решиха да издадат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на интернационалните финанси и виртуалните пари. (Тогавашната конституция е била написана през 1918, когато Исландия извоюва независимост от Дания, като единствената разлика с датската конституция бе в думата „президент” вместо „крал”.) За да напишат новата конституция, исландците избраха 25 от 522 партийно независими, но препоръчани от поне 30 души граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат предложения и коментари, ставайки свидетели на раждането на документа. Въпросната конституция ще бъде предложена за одобрение на следващите избори. Някои читатели може би помнят, че земеделският колапс на Исландия от 9 век е описан в едноименната книга на Джаред Даймънд. Днес тази страна се възстановява от финансовата си криза по начин, точно обратен на смятаните за неизбежни мерки, както вчера новия глава на МВФ, Кристине Лагарде подвърди. На гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения им сектор е единственото решение. Тези на Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо. Те трябва да забележат Исландия. Отказвайки да се подчинява на чужди интерези, тази малка страна заяви силно и ясно, че хората са независими. Затова Исландия вече не е в новините. Дийна Страйкър
https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ny_gdp_pcap_pp_cd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:CUB&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД