Йотова: Европа на няколко скорости не е проект, а резултат от грешна политика

Политиката единствено на базата на рестрикциите уби икономическия растеж, направи слабите държави още по-слаби, а другите - още по-затворени в себе си. Това доведе до различно движение и различни етапи на развитие в Европа - ето ги скоростите, те са налице. Те не са инструмент за постигането на каквото и да било, а статукво, чиито горчиви резултати и в момента понасяме, коментира тя.

Илияна Йотова е в Брюксел за участие в конференция, посветена на бъдещето на планинските райони в ЕС. Тя коментира, че ситуацията в планинските райони в България е незавидна и парите по европейските програми не достигат за тях. Вицепрезидентът отбеляза, че в предишното си качество на евродепутат е изготвила доклад за планинските райони в ЕС, приет миналата година с голямо мнозинство от ЕП. Йотова посочи с удовлетворение, че ЕК е възприела идеите в доклада, което е рядкост заради ограничените законодателни възможности на ЕП. Тя определи като голям успех отделянето на средства за планинските райони и в следващия бюджет на ЕС, защото така помощ ще получат милиони хора.

Сред проблемите в планинските райони на България вицепрезидентът открои инфраструктурата, екологията, достъпността, осигуряването на интернет. ЕК е заделила около шест милиарда евро по фондовете за развитието на селските райони и по регионално развитие за високоскоростна мрежа, отбеляза Йотова. Тя определи тази сума като недостатъчна и изрази надеждата в следващия бюджет на ЕС тези средства да бъдат повече. В България за съжаление изобщо не се влагат пари в това отношение. Мрежите във високите и труднодостъпни места са абсолютно задължителни, посочи вицепрезидентът.

Разбрах, че най-вероятно изслушването на българския кандидат за еврокомисар Мария Габриел ще бъде около 20 юни. Стискаме палци на Мария, дано всичко мине успешно. Тя е амбициозен човек. В България можем да се похвалим като една от страните с най-развит високоскоростен интернет, но за съжаление не навсякъде и достатъчно. Съдбата си знае своето, може би точно затова български еврокомисар трябва да заеме този пост, посочи вицепрезидентът.

Силно съм притеснена от забавянето на дискусията за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС след 2020 г., посочи Йотова. Тя отбеляза, че според опита й като евродепутат поне три години преди изтичането на действащия бюджет в Европейския парламент започва обсъждането на следващия. Йотова съобщи, че е научила от свои колеги, че сега този момент все още е далеч заради напускането на Великобритания и изборите в Германия.

Структурата на бюджета ще покаже дали ЕК ще се откаже от кохезионната политика. Много се надявам, че ще има достатъчно добро лоби от държави, за които кохезионната политика е голямото основание да бъдат част от ЕС. Не смятам, че финансовите инструменти, с които се опитват да заменят кохезионната политика, са удачни за всички страни. Неминуемо това ще донесе политически разочарования. Групирането и отчуждението в ЕС е факт, няма какво да се лъжем. За България, която поема председателството на Съвета на ЕС от януари догодина, кохезионната политика е един от основните приоритети - тя трябва да бъде в центъра, един от стълбовете, около който да се завъртят всичките наши събития и да търсим съюзници в Европа. Важно е да намерим тези съюзници в южната част на Европа, а защо не и в западната, предложи вицепрезидентът.

Много важно е да запазим кохезионната политика. Не са един и два гласовете в Европа, които искат буквално нейното унищожаване. Ще чуете много благовидни определения като "нови финансови инструменти", "инвестиционни планове", "инвестиционни инструменти", но зад това се крие дълбоката промяна на философията на кохезионната политика. Досега тя е преди всичко донорска политика. Ако се заложи само на новите финансови инструменти и инвестициите, имам тежко предчувствие, че те трудно ще стигнат до България. На всяка цена трябва да запазим кохезионната политика в досегашния вид, призова вицепрезидентът.