Йорданка Фандъкова: Запалването на крана е престъпление

Коментари

• Престъпление е...

  13 Юли 2017 10:57ч.

  ...безхаберието на Софийска община към паметника на Старчев. Ма, бил грозен, кой прецени това? Чий е критерият за естетичността му?! На цървуланите от ОС, за които ковьорчетата и порцелановите фигурки в секцията са връх на естетиката?!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Незнайко

  13 Юли 2017 11:28ч.

  Разграждането на територията продължава. Еничари, сър!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Христо Монов:

  13 Юли 2017 11:56ч.

  Говори се за нарастване на насилието, на агресията. А това, което се случва в нашето общество, е тенденция, която е започнала веднага след края Втората световна война, когато се насажда християнска цивилизация. Парадоксално е, но излизайки от най-кървавия конфликт, който ние сами си причинихме, ние се вкарахме в друга, много по-тежка, дори с риск да стане трагична, ситуация - неглижирахме основна ценност на нашето християнско общество, а именно човека, и подкрепата между хората. Това особено проличава през последните 30-40 години, времето на т.нар. неолиберализъм, който ни доведе много беди, защото човекът беше превърнат в средство, а не в цел на обществото ни. Виждаме, че икономическият успех се дължи преди всичко на това да измамиш някого, не да произведеш нещо конкретно. С цел по-бързи икономически резултати много страни изнесоха основни производства в други, в които човешкият труд е много евтин, и по този начин лишиха собственото си население от правото на работа и себеизява. Неслучайно е това, което се случи примерно в Хамбург - на срещата на най-развитите страни. Това беше, според мен, един отчаян опит хората да покажат, че с това неравенство по света този свят не може да бъде сигурен. Не може 1% от хората по света да имат 98% от благата. Този контекст, в който всъщност се развива нашата цивилизация, е страшното. В страни като нашата, където също взаимоотношенията между хората тръгнаха назад от това, което е било традиция и нормалност в съществуването ни, е нормално да се появи насилие. В случая обаче не бива да се говори за агресия, има разлика между агресия и насилие. Агресията е част от личностната характеристика на всяко човешко същество, ако щете като инстинкт. Ние нямаше да съществуваме, като не беше агресията. Благодарение на това, че сме били агресивни към средата, в която сме се появили, ние сме оцелели. Страшното е друго - насилието, което се появи в нашето общество. Насилие на всяко едно ниво. Каква по-страшна форма на насилие от това човешко същество да не може да задоволи базисните си потребности от храна, сигурност. Ясно е, че всяко такова същество ще реагира агресивно и ще проявява насилие в обществото, в което живее. Когато основната ценност в едно общество - човекът, вече не е ценност, съответно има деградация и на морала, и на ценностната му ориентация. Когато не приемаш другия до себе си като същество, което има стойност, и чрез взаимодействието с което ти можеш да постигнеш онова, което си поставил като цели, ти съответно не го и уважаваш. Например за такъв човек е нормално да набие лекар или учителя на децата си. Затова обществото трябва да взема мерки - тогава, когато не действат нормите на морала, да действат нормите на правото. При това те да се прилагат строго. Като пример ще дам това, че през последните три години са регистрирани 100 нападения над екипите на Спешна помощ. През същите тези три години са образувани само 11 досъдебни производства на нападателите, а осъдените са само 9. На какво разчитаме като общество, след като моралът явно не може да бъде регулатор на нормални човешки взаимоотношения? Разчитаме на правото, като норма, която всяко едно общество създава, за да регулира обществените отношения. Важно е обаче тези норми да се прилагат, така, че да предотвратяват евентуални случаи на насилие. Ако трябва, да се промени законодателството, ако трябва да се създаде нов капацитет на репресивната машина на държавата. Но да накара онези, които нямат елементарен морал, да бъдат принудени да се съобразяват с обществените норми. Онзи, който е насилник, да знае, че не може да бъде такъв, защото ще получи бързо и справедливо наказание. Обсъждането на проблема е също добро решение на този цивилизационен проблем. Като човек, който се занимава с кризисна психологическа интервенция, твърдя, че обсъждането на един проблем е най-важното. Обаче, явно сме проспали времето за обсъждане и нещата са се случили. Това става много бързо особено сега в онлайн цивилизацията. Затова обсъждането е добре, но въпросът е че има тенденции, които правят подобни обсъждания безплодни като резултати. Често се държи на някаква политическа коректност - никой не говори, че тази криза на нашата цивилизация ни я докараха идеите на неолиберализма. Никой не посочва рупорите на тези идеи. Един-два пъти съм чул да се спомене примерно името на Сорос или на неговите аятоласи тук. Например, когато се говори за един от проблемите на нашето общество - тази културна бездна между циганите и останалите етноси в българското общество, много рядко се споменава думата „цигани", говори се за „роми". А когато не назоваваш нещата с истинските имена, ти не можеш да решиш проблема. Така всичко остава в рамките на говорене. Например, вчера, научавам от медиите, че в Народното събрание е имало обсъждане за това как медиите, най-вече с телевизионно предаване и със съдържанието, което излъчват, формират агресивно поведение в българските деца. Хубаво, че е имало такова обсъждане, но не почетох нещо конкретно - примерно какво прави СЕМ? Може би законът в този му вид превръща СЕМ в един апендикс и аз твърдя, че е така. Това е орган, който е лишен от всякакви регулаторни функции, защото се занимава само с една от големите идеологеми на неолиберализма - свободата на словото. Ще го кажа много ясно - медиите вече не са четвъртата власт. Те са много повече с появата на тоталното информационно общество - интернет и социалните медии, медиите вече са нещо много по-важно от властта. При това те са решаващ фактор, те са микросредата за формиране на онлайн поколението, което вече расте. Те са по-важни от родителите, защото реалността е такава - много по-често детето от неговото раждане, през първите периоди от неговото развитие, те са повече под влиянието на медиите, отколкото на родителите. Това е периодът, когато се формира и нравственото съзнание. Затова отговорността на медиите е огромна за бъдещето на цивилизацията ни. Ако това не бъде осъзнато от всички нас като общество, но най-вече от работещите в медиите, ще продължим като християнска цивилизация да вървим в посока на самоунищожението. Ще дам и пример - тероризмът винаги е бил оръжието на слабите. Колкото и да е странно - първото отвличане на превозно средство с цел решаване на политическа задача е български патент - Христо Ботев и корабът „Радецки". Но какво стана в последно време - чрез това неглижиране на човека, неразбиране бунта на малкия, на слабия, всъщност ние като цивилизация си вкарахме автоимунно заболяване. Хора, които уж сме привлекли да живеят в нашия по-добър, по-хубав свят, но сме ги оставили там в гетото без никаква грижа дали те се интегрират в ценностите на нашето общество, тръгнаха срещу нашето общество. Виждаме, че последните терористични актове в Германия, във Франция, във Великобритания бяха извършени от хора, които са родени там и са второ - трето поколение.Това резултат на това, че човекът се неглижира и се превръща просто в работна ръка, оставен да си живее в гетото, да прави каквото иска. Само че се оказа, че понякога има несъвместимост на културите. Повечето от бойците на ИД са хора, родени в тези гета на мигрантитеот 60-те и 70-те години. Така че има върху какво да помислим. Това, което се случва в България в последните месеци - нападенията срещу лекари, срещу учители, е нападение срещу ценностната система на обществото. Защото именно учителят и лекарят са в основата на ценностната ни система редом с родителя. Да не говорим за случаите на нападения между цигани и българи, при които пострадалите са винаги българи. Това говори, че проблемът, който преживяват по-напредналите от нас страни, чука и на нашата врата. И не само чука, той е тук. Психологът Христо Монов е експерт по кризисна психологическа интервенция.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи