Ж. Георгиев: Вероятно правителството ще оцелее до местните избори

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
17
1

Годината е една от най-тежките и драматични в новата българска история. Не че и преди не сме имали сходни моменти - от икономическа гледна точка сме имали и по-лоши. Но просто се наслагаха лоши новини тази година, коментира социологът Живко Георгиев, цитиран от БГНЕС.

<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46160_H6h06LTbZNxntCm3LiXl0YStD44g70.jpg" />   Лоши за състоянието на политическата система и начина, по който тя работи, лошо за институциите и тяхното обществено доверие, лошо и за икономиката, която въпреки позитивни тенденции тук-таме по света, у нас продължава да стагнира и като че ли дори се отдалечава от ситуация, при която можем да очакваме отново икономически ръст. Имам предвид – неслучили се крупни инвестиционни проекти, кризата в банковата система, която още не е отминала, както и в крайна сметка – стесняване на полето от полезни, възможни ходове. Изобщо ние 25 г. се движим в една фуния, като след всяка година добрите възможности са все по-краен брой, коментира социологът. Това според него се усеща от всички хора – има много високи равнища на песимизъм и сред хората, и сред дребния бизнес и сред едрия бизнес дори. Има разбира се и някои, може би добри неща, само че те са безкрайно малко. Основното сред тях е очакването, че най-сетне може би по необходимост ще бъде направено нещо за реформа за съдебната система.  Причините са си вътре в нашето общество. Склонни сме най-много да виним партиите, политическия елит, политиците, но то се оказа, че и икономическият елит не е по-стока. За жалост и другите конкуриращи се елити - тези на гражданското общество, интелектуалният елит, медийният елит и те не са това равнище, което да е в състояние да прави това, което е нужно, да предложи на българските граждани една оптимистична визия за бъдещето, когато всички ще се мобилизираме, да изработва верните стратегии, верните политики и да тръгнем нагоре. Без колективно усилие не става. Вече никой не вярва в месията, в човека – овластен от всички нас, който със своята воля и разум ще направи някакви чудеса. Имали сме такива утопии през някои години на прехода, но вече и в това не вярваме, посочва Живко Георгиев. Има един френски писател от 30-те г. Пол Бурже – той в един от своите романи обяснява за една двойка: техният брак беше брак не по любов, а по омраза. Той мразеше самотата, а тя безпаричието. Нашите коалиции са от същия тип. Те са коалиции по необходимост, не от единомислие, единоволие, не от желание непременно да се докопаш до кокала, макар че и това е естествено. Това са коалиции по необходимост, подчертава социологът. ГЕРБ не успя да спечели достатъчно, за да управлява сам. В Народното събрание влязоха малки партии, които трябва тепърва да доказват своята идентичност и поради това не бяха готови за бързи избори, веднага след изборите. Плюс това всяка партия в парламента има някакъв дубльор, от който се стреми да се дистанцира, за да изгради своята идентичност. ГЕРБ, поне ръководството, демонстрира някакъв нов тип поведение. Но още е рано да твърдя, че зад него се крие нов тип култура. До голяма степен ГЕРБ е принуден да се държи като медиатор на политическия процес поради това, че няма друг начин да упражнява властта, няма друг начин да влезе в добра кондиция за предстоящите местни избори, няма друг начин евентуално да създаде добри предпоставки за другата цел на движението – президентските избори след 2 години. Така че по принуда там има желание да се докаже, че владеят и друг репертоар, освен познатия от първия мандат. А може би все пак и някаква поука са си извлекли. Обаче ГЕРБ продължава да бъде много неясен субект от гледна точка на кауза, от гледна точка на идеи, то не е идеологическа партия.  БСП не е изпадала в по-тежка ситуация от тази, в която е в момента. Да, имала е много тежки поражения, нека да си спомним след Виденовата зима, но и от нея БСП излезе в по-добра кондиция – кадрова, идейна, имаше по-солиден твърд електорат. Сега, последните два избора тази година показаха, че т. нар. твърд електорат - дори и той е критично малък. Някакви солидни фрагменти от преди това твърдия електорат на БСП наказаха своята партия. Просто не я харесват - като поведение, като идеен продукт, като персонален продукт. Не си харесват елита, който се е отчуждил много от тях, не харесват ключови решения, които БСП успя за краткия мандат, в който управляваше с ДПС, да реализира – във външната си политическа ориентация, във вътрешната политика. И най-вече много тежък отпечатък, това е фатално за една лява партия, е хипотезата, че е склонна да влиза в непозволени връзки с олигархия. Това за дясна партия би било естествено, но за лява партия с такъв електорат, това просто е смърт. При ДПС засега нищо радикално ново за нея нямаме. Партията ДПС постигна добри резултати и на двата избора тази година. По всяка вероятност, ако не стане някакво чудо, ще повтори традиционните за нея добри в много райони и много добри, резултати на местните избори. Докога сегашното правителство ще успее да оцелее? По-вероятно ми се струва до местните избори да оцелее. Не толкова политическата логика би попречила да реализира по-дълго присъствие във властта, а по-скоро развитието на икономическите процеси може да изиграят лоша шега. А за жалост те в твърде малка степен вече са контролирани от националното управление, изтъква Живко Георгиев. Във всички случаи ни чака тежка година за българска икономика. Ако се запазят санкциите срещу Русия и ответните ограничения, ще е тежко. То и сега налага много тежка среда върху дребния български бизнес, на който от една страна му е орязана възможността за износ към Русия, от друга страна е пристиснат от по-конкурентноспособни стоки от ЕС, които бяха адресирани а износ в Русия, но сега няма къде да се изнасят. Съмнявам ,че ще е много добра селскостопанската година. Туристическата година ще е лоша. А за нас селско стопанство и туризмът са ключови за кондицията на българската икономика като цяло. Така че не знам дали няма да има и непредвидени трусове.

1 Коментара Коментирай

Коментари

Ерих Фром

28 Дек 2014 22:31ч.

Какво означава терминът „приучена безпомощност”? Представете си куче, което ту награждаваш, ту наказваш, ту игнорираш по неритмичен начин, несъобразен с полезността на действията му. То скоро придобива приучена безпомощност и тя води до невротично поведение, което може да има широк спектър – от автоматична агресивност и озлобеност до необяснима пасивност и дезориентация. За съжаление, на национално ниво ние сме твърде дълго време с дълбока невротичност на поведението; не сме убедени, че можем да конструираме целенасочено поведение, социална солидарност и колективна ефективност, за да подобрим положението си. Затова всеки се е затворил в своята малка защитена общност – в семейството или в рода си, в тесен кръг от приятели и колеги, но е твърде сам в собствените си проблеми и тревоги, което води до това, че трудно се ориентира към организирани социални действия. Всяко осъзнато действие е резултат от връзката между усилията на хората и резултатите, които са получавали. Например – не сме се борили много за демокрация, но я получихме. Но това не ни помогна да научим урока, че за да сме ефективна, а не фасадна демокрация трябва ежедневно гражданско действие. От друга страна, мнозинството от хората полагат много усилия в трудовия си живот, но доходите им не се качиха сериозно, за да придобият усещането за сигурност. Сменя се властта, т.е. гласува се, а социално-икономическият и психосоциален статус на огромна част от българите не се променя. Социалната неинформираност и психосоциалната некомпетентност допринасят до това огромна част от българите да се задържат съзнателно или не в пасивна и агресивна форма на защитно поведение, което обаче не е конструктивно и не води до удовлетвореност и социална организираност и интеграция на социалния капитал. Това ли е причината да нямаме силни синдикати? В крайна сметка те присъстват само в държавните предприятия, в частните фирми не се съобразяват с тях. И те са част от този институционален механизъм, който поражда безпомощност. Самите те сигурно под повърхността си се чувстват объркани, екзистенциално тревожни и дори безпомощни, защото не могат да променят базисни неща като условия на труд или икономическите параметри на социалния договор. Когато имат възможност да изпълнят основната си работна задача, те или въобще не работят по нея, или се занимават с нещо различно, служещо само за намаляване на напрежението. Това е основен закон на психосоциалната динамика, но той не може да бъде разбран от хората, които говорят на езика на макроикономиката, политическата икономия и сервилната рейтингова социология. Хората са не само икономически, но и обществено депривирани. Депривация означава, че усещането за лишение от възможности и системи за овластено действие е системно. Усещането, че не може да се излезе от това състояние, е вече хронично. Начинът, по който хората са депривирани, ги прави пасивни, дезинтегрирани и неориентирани като общности, накрая дори има огромен сегмент от направо неадекватни в поведението си хора. Те не могат да си формулират постижими цели, да изградят системен модел за осмисляне и отстояване на собствените си интереси, реагират фрагментарно, ситуативно, параадаптивно и няма как да бъдат част от организирано социално действие или програма. Дори да ги призовават да правят протести и подкрепят каузи, те не могат да се вдигнат и не са готови да се инвестират граждански. Вижте, даже хора, които успяват да се справят битово, не могат да се обединят, та те дори си пречат, нарояват се в паралелно действащи микро-проекти и атомизирани организацийки. И това е само един фрагмент от общата картина на едно дезинтегрирано гражданско общество. Най-общо казано, хората не се чувстват съавтори на собствената си съдба, отчуждени са от ангажираното затъпничество за каузата на публичния интерес и това не е свързано само със злокачествения нарцисизъм на политическата ни система. Такива изследвания правя от 1985 г. и показателите не са се променили много-много. Преди ни беше страх от ДС, милицията и партийния апарат на БКП, сега това става чрез съвсем други механизми за икономическа принуда и социална дезинтеграция, но практически ефектът е абсолютно същият – прегаряне на обществената, гражданска ангажираност.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи