- Автор: Гласове
- 27 Яну 2022
- 458
- 11
„Понастоящем емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт представляват близо четвърт от емисиите в Европейския съюз. Докато други икономически сектори, като промишлеността и енергетиката, значително са намалили емисиите си от 1990 г. насам, то в транспортния сектор те се увеличават, което е основна пречка пред постигането на целите за климатична неутралност на ЕС през 2050 г. Високите нива на замърсяване на въздуха са и сериозен проблем за здравето във всички държави членки. България, например, е на трето място в света по смъртност от замърсен въздух."
Това заяви българският евродепутат Иво Христов по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП (ITRE), в рамките на което бе обсъдено предложението за Регламент относно определянето на по-строги стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и нови леки търговски превозни средства, по което той е докладчик в сянка.
Христов приветства предложението за изменение на Регламента, като открои няколко насоки, в които то би могло да бъде подобрено.
„На първо място – увеличаване на целите за ограничаване на емисиите за 2025 г, последвани от междинни цели за 2027 г. и по-амбициозни цели от 2030 г. нататък. Когато залогът е здравето ни, сме в правото си да изискваме по-голямо усилие от автомобилната индустрия", смята българският евродепутат.
По думите му, постигането на целите за климатична неутралност в транспортния сектор трябва да отчете и замърсяването от съществуващия автопарк.
„Пазарът на автомобилни превозни средства втора употреба в Централна и Източна Европа създава риск от прехвърляне на замърсяването към по-слабо развитите региони в ЕС", посочи Иво Христов.
Той бе категоричен, че амбициозните цели за намаляване на емисиите в транспортния сектор следва да вървят в синхрон със задължителни цели за разгръщане на широкообхватна инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво във всички държави членки съгласно новия Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива.
В изказването си евродепутатът акцентира на факта, че са налице социални последствия от прехода към мобилност с нулеви емисии, които не бива да бъдат пренебрегвани. Той подкрепи идеята оценката на емисиите да бъде извършвана по обща методология, която взема под внимание целия жизнен цикъл на леките автомобили и леките търговски превозни средства. Тази методология трябва да включва процеса на производството, веригата на доставките и експлоатацията им.
В рамките на Европейския зелен пакт, с Европейския законодателен акт за климата ЕС си постави обвързващата цел да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Това предполага настоящите равнища на емисиите на парникови газове да спаднат значително през следващите десетилетия. Като междинна стъпка към неутралността по отношение на климата ЕС пое ангажимент за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г.
Съюзът работи по преразглеждането на своето законодателство в областта на климата, енергетиката и транспорта в рамките на т.нар. пакет „Подготвени за цел 55“.
Комисията предложи да се преразгледат правилата за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили. С предложението се въвеждат по-високи цели за намаляване на емисиите за целия ЕС до 2030 г. и се определя нова цел от 100% за 2035г.
Предложените по-строги стандарти за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили имат за цел да помогнат на държавите членки да постигнат своите по-високи национални цели от Регламента за разпределяне на усилията, като същевременно стимулират технологичните иновации в сектора.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
