Ю. Асланов: Влизаме в период на дългосрочна политическа криза

<p>&quot;От гледна точка на социологията това е бойкот на голяма част от левите избиратели. Той донякъде е типичен за цялата европейска левица, но в България беше в много голям размер и в по-тежка форма. По наши данни около 40% от твърдото ядро на БСП не излезе да гласува. Оттам идва едната изненада &ndash; ниският резултат на БСП и голямата дистанция, която набра като преднина партия ГЕРБ. Не разчитам други големи изненади в социологическите данни. Избирателната активност също не е висока; не сме очаквали по-висока активност&quot;, каза социологът.&nbsp;</p> <p>По думите му по-сложно е да се прогнозира дали тези резултати ще доведат до предсрочни парламентарни избори, защото това не зависи от резултата от европейските избори. &bdquo;Зависи от отношението на парламентарно представените политически сили към правителството. Посланията, които чух да се отправят снощи от лидерите на управляващата коалиция, като че ли по-скоро не засвидетелства в посока, че те търсят развръзка чрез предсрочни избори&rdquo;, коментира Юрий Асланов.</p> <p>По думите му трябва да се следят две неща. &bdquo;Първото е дали ще има някаква много мощна нова вълна на обществен натиск за предсрочни избори, предвид на това, че най-голямата партия е в опозиция. Има и една партия, която е извън парламента, която също има впечатляващ резултат, макар и очакван&rdquo;, обясни той. &quot;Тези фактори могат да засилят обществения натиск и да избухне вълна в мащаба, а може би и по-силна от тази, която познаваме от миналото лято&quot;, прогнозира социологът.</p> <p>&bdquo;Ако това не се случи, правителството ще продължи да работи по някакъв начин в тази проблемна ситуация в парламента и тези игри с кворуми и прочее, които стават всеки ден, биха поставили под риск стабилността на институциите. Предсрочните избори са някакво решение, но решение, което няма да доведе до развръзка или до изход от политическата криза&rdquo;, коментира социологът Юрий Асланов.</p>