Искри на разногласия за миграцията припламват между Рим и Париж, но за Шенген са единни

Искри на разногласия за миграцията припламват между Рим и Париж, но за Шенген са единни

Мелони и Макрон в Тирана за срещата на върха ЕС-Западни Балкани, снимка: Официалната страница на канцеларията на италианския премиер.

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Италия разреши този уикенд на три кораба на хуманитарни организации да навлязат в италиански пристанища и да свалят там спасените в Средиземно море мигранти.   „Хюманити 1” на неправителствената германска организация „Ес О Ес Хюманити” свали в Бари 261 мигранти, а  „Гео Баренц” на неправителствената организация „Лекари без граници”  - 248 в Салерно. В нощта на четвъртък срещу петък на малкия кораб „Луиз Мишел” на германската организацията „Спасяване на хора в Средиземно море” бе разрешено да свали 33 мигранти на остров Лампедуза, където условията за прием на мигранти са в доста критично състояние. Там  в центъра за мигранти с капацитет от 350 места са подслонени вече близо 1100 души, припомня АНСА.  

Само допреди месец Италия близо две седмици държа в открито море четири такива кораба със спасени мигранти, без да им дава разрешение да акостират. После когато издаде разрешение  за три от корабите, първо извърши селективен подбор на мигрантите, на които бе позволено да слязат на италианска земя и едва накрая останалите мигранти бяха свалени и то с решение на местните власти, което се оказа несъгласувано с централните власти. А един от корабите – „Оушън вайкинг”  трябваше да се насочи към Франция, което доведе до напрежение в отношенията между Рим и Париж.

Какво се промени сега в ситуацията, че Италия толкова бързо позволи на трите кораба да сваля в своите пристанища спасените от тях хора? Някои италианци съзряха в това решение непоследователност в политиката на правителството на Джорджа Мелони и го обвиниха, че се е подчинило на евентуални указания, получени от Брюксел или че действа така, за да се хареса на Париж.

За промяна в политика обаче не може да се говори, тъй като италианското правителство постигна целта си. Въпросът за миграционния път през Средиземно море привлече вниманието и бе дискутиран на три срещи на европейски министри – първо на заседание на външните министри на страните членки на ЕС през ноември, а после на извънредна среща на вътрешните министри на страните от блока на 25 ноември. Темата отново бе обсъдена и на заседанието на вътрешните министри на 8 декември. Именно по време на тези дискусии са били направени стъпки напред по спорните въпроси, свързани с миграцията. След заседанието на 8 декември еврокомисарката по вътрешните дела Илва Йохансон акцентира, че е бил намерен общ език относно деликатния баланс между солидарност и отговорност във връзка с миграцията, посочва АНСА.  Тоест има компромис относно принципа, който управлява баланса между отговорността (при спасяванията на мигранти) и солидарността (при пренастаняването на мигрантите от една в друга страна на ЕС) и сега е ред на шведското председателство на ЕС, което ще стартира на 1 януари догодина, да превърне този компромис в конкретни нормативни актове, допълни Йохансон.

За подобен напредък говорят и представители на френското президентство. „Бяхме се фокусирали върху един френско-италиански дебат по мигранционния въпрос, докато очевидно става дума за един много по-широк дебат”, казват източниците и приветстват постигнатия напредък на заседанието на вътрешните министри от ЕС на 25 ноември. Тогава именно е станало ясно, че миграционният въпрос е един общ европейски въпрос, а не въпрос, по който да се карат помежду си отделни страни, посочват АНСА и РАИ нюз.

Означава ли това, че отношенията между Рим и Париж са се затоплили след миграционния спор?  Още на 8 декември източник от Елисейския дворец заяви, че има неразрешени въпроси между двете страни. Франция не вижда все още промяна в позицията на италианските власти по въпроса за страните, под чийто флаг плават корабите. Според Рим корабите на хуманитарни организации, плаващи под чужд флаг, са като острови на тези страни. Следователно тези страни имат отговорности към тях. Париж не възприема тази гледна точка.

За припламващи искри на напрежение в двустранните отношения говори и неяснотата  дали е имало отправена покана от Париж към Мелони да посети френската столица за официална среща с френския президент Еманюел Макрон. От Елисейския дворец казват, че е имало такава покана и че се чака Рим да предложат дати за тази визита. Но Рим отрича да е получавал официална покана, отбелязват АНСА и РАИ Нюз.  Мелони и Макрон се срещнаха първо в Рим ден след като Мелони положи клетва като премиер. Това обаче не беше официална среща, защото в Рим Макрон бе за участие в конференция за мир, а не на държавна визита. После Мелони и Макрон се видяха и в кулоарите на конференцията за климата в Шарм ел Шейх в Египет. Именно на тази втора среща, както твърдяха италиански медии, двамата са се разбрали, че Франция ще приеме „Оушън Вайкинг”, но после още преди Франция да обяви официално това, от Италия са дошли официални гръмки изявления по въпроса, което е ядосало Париж и което стана повод за обтягане на отношенията между двете столици. Към което се добавят и критиките, които френската десница не спести по адрес на Макрон и на френското правителството, че смекчава курса по миграциония въпрос под натиска на Рим.

След това Макрон и Мелони размениха съобщения във връзка с трагедията на италианския остров Иския, където свлачище отне живота на 12 души. А миналата седмица Мелони и Макрон се видяха и на срещата ЕС-Западни Балкани в албанската столица Тирана. Снимките от форума, качени в сайта на италианския министерски съвет, показват, че двамата са очевидно в добри отношения. А източници от италианското правителство допълниха тогава, че там двамата лидери са обсъдили каквото имали да обсъждат и нови дискусии не се предвиждали. Дори и в кулоарите на срещата в Аликанте, в Испания, миналия петък, където се събраха лидерите на средиземноморския формат МЕД 9, обединяващ Италия, Франция, Испания, Кипър, Малта, Гърция, Португалия, Хърватия и Словения.

Точно в навечерието на форума в Аликанте от канцеларията на Мелони заявиха, че тя ще го пропусне, защото е с грип и Италия ще бъде представена от външния министър Антонио Таяни.  Новината за заболяването на Мелони дойде ден след като тя заедно с италианския президент Серджо Матарела и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен присъстваха на тържественото откриване на новия сезон на италианския оперен театър „Ла Скала” в Милано. Там Мелони с кадифена черна рокля на Армани изглеждаше блестящо.  А в деня, в който бе съобщено, че тя има грип и ще пропусне срещата в Аликанте, в профила й във Фейсбук бе качена снимка как тя украсява елхата в дома си в компанията на дъщеря си Джиневра. Грипът бе възприет от някои в Италия като претекст Мелони да избегне евентуална двустранна среща с Макрон в кулоарите на срещата на върха в Аликанте. Премиерката не навлезе в обяснителен режим заради тези спекулации, защото всеки може да се разболее. В събота например италианският президент Серджо Матарела се оказа с положителен тест за Ковид-19 и трябваше също да отмени планирани ангажименти за няколко дни.

Миграционният спор между Рим и Париж позасенчи през ноември първата годишнина от сключването на Договора от Куиринале за засилено сътрудничество в разнородни области между Италия и Франция, отбелязаха италиански медии. В рамките на това сътрудничество Франция и Италия развиват собствен проект за противовъздушен щит, пък припомни неотдавна „Дойче веле” във връзка с друго възникнало напрежение в ЕС, това между Париж и Берлин.

На фона на миграционните разногласия между Рим и Париж имаше обаче интересно съвпадение. Миналия петък Италия обяви заедно с Япония и Великобритания план за разработване на боен самолет от ново поколение.  Новината дойде броени часове, преди да бъде обявен друг голям тристранен проект, този между Франция, Испания и Португалия за тръбопровод за „зелен водород” на стойност 2,5 милиарда евро с капацитет от 2 милиона тона годишно, който ще засили енергийната сигурност и независимост на Европа. Двата тристранни проекта, обявени в рамките на няколко часа, показаха, че Италия и Франция може и да са обединени от договор за задълбочено сътрудничество, но лесно могат да намерят и партньори на друго място в случай на по-сериозен и траен разрив в двустранните отношения, посочват италиански медии.

И докато вниманието бе насочено върху перспективите в отношенията между двете страни, които са сред основоположничките на европейската интеграция, друго събитие, пак свързано с тази интеграция и едновременно и с миграционната тема и охраната на външните граници, предизвика единен отговор от Рим и Париж. Става дума за решението за разширяване на Шенгенската зона, взето на 8 декември. Тогава Хърватия бе приета в Шенген, но не и  България и Румъния. Европейски представители като Илва Йохансон, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и заместник-председателят на ЕК Маргаритис Схинас, а също и германската външна министърка Аналена Бербок и чешкият вътрешен министър Ват Ракушан изразиха разочарование от това развитие на нещата. Но най-силни реакции дойдоха от Франция и Италия чрез гласовете на вътрешните министри Жералд Дарманен и Матео Пиантедози, които доскоро бяха главни оратори в двустранния миграционен спор. Френските издания бяха заети повече да коментират изказванията на Дарманен за новия закон за миграцията, чието обсъждане започна тези дни във френския парламент, но италианският в. „Република” публикува неговото мнение относно разширяването на Шенген. "Ако искаме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се наблюдава тенденция за нарастване на потоците, трябва да бъдем в състояние да разширим Шенгенската зона, за да контролираме границите със страните, които не са част от нея и които трябва да бъдат по-добре наблюдавани", каза Дарманен. А изказването на Пиантедози бе публикувано на сайта на италианското вътрешно министерство още след заседанието на 8 декември.  „Днес беше един тъжен ден за ЕС. Участвах в едно разочароващо заседание. По време на „Съвета правосъдие и вътрешен работи" в Брюксел присъствах на едно унижаване -  неразбираемо и неоправдано -  на две страни, като България и Румъния, които все още са държани извън Шенгенското пространство, въпреки че притежават всички характеристики, за да влязат в него. Това са приятелски страни, те направиха прехода, който беше изискан от тях, те биха имали важен принос към контрола на източните граници на ЕС. В същия момент, в който Европа не успява да осигури контрола на външните граници, да намери общо решение за противопоставяне на нередовната имиграция, се издигат всевъзможни препятствия пред два народа, с които споделяме общи корени и хоризонти. ЕС трябва да постигне синхрон между партньорите, за да разшири Шенген не само с Хърватия, но също и с България и Румъния”, казва министърът. В изявлението той също така изразява увереност, че онези страни, които са в правото си да се обявяват против дадено предложение, биха могли сега „да преразгледат позициите си в светлината на една силна инициатива на ЕК”. „Убеден съм, че свободното движение на европейските граждани в пределите на едни сигурни граници е в интерес на всички”, допълва Пиантедози.

Една силна реакция на Рим, при която вероятно се отчита и фактът, че докато в ЕС е в ход обмислянето на реформи на европейската система за прием на мигранти и предоставяне на убежище, през юни под ръководството на френското председателство на ЕС бе приет механизъм на доброволна основа за пренастаняване на мигранти.  Към него се присъединиха 21 страни – 18 от ЕС плюс 3 асоциирани страни (Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария). Сред 18-те  доброволно присъединили се страни членки бяха и България и Румъния, чиито кандидатури за Шенген бяха отхвърлени именно на 8 декември от две страни – Австрия и Нидерландия – в които темата за борбата с незаконната миграция и миграционните потоци винаги е била актуална и които винаги са настоявали за намиране на решение на европейско ниво по този въпрос.

Източник: БТА

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи