- 05 Авг 2021
- 55
- 13
Бойните кораби на НАТО в Черно море предизвикаха остри дипломатически реакции от Русия. Дрънкане на оръжие в Черно море ли е това, или планирано учение и какво всъщност представлява постоянната военоморска група на НАТО? Присъствието й в черноморския басейн раздразни руската дипломация, която определи проявата като провокация.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49143_sXs2hFTlTnVjGz24KVsMl9GnDNLOYh.jpg" style="height:298px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Постоянната военоморска група на НАТО влиза в Черно море на 3 и 4 март за рутинно учение, планирано преди повече от година. Корабите са били разузнавани от "Су 24" и следвани от руски плавателни съдове. В деня на учението също беше засечен рутинен патрул на руските военоморски сили, но самолетът не доближи корабите на НАТО.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(75, 75, 75)"><em>„Ние наблюдаваме активност там, където минаваме в Черно море, но сме тренирани и подготвени за това, което става. Ние напълно очаквахме и видяхме руски морски и въздухоплавателни средства в Черно море и те имат право да го правят така, както и ние, когато става дума за международни води. Руските части, които видяхме, се държаха абсолютно професионално и не са възпрепятствали нашите учения, нито ние техните”</em>, обясни пред бТВ командващият постоянната военноморска група на НАТО контраадмирал Брад Уилямсън.</span></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(75, 75, 75)">Част ли е обаче появата на шестте кораба от планираните мерки на НАТО за усилване на източния фланг на Алианса, след като украинската криза продължава? <em>„Няма нищо общо с напрежението в Украйна и анексирането на Крим”, </em>категоричен бе комодор Мален Чубенков от ВМС.<em> „Твърдо мога да заявя, че това не е така, независимо че в международни води задачи изпълняват както руснаците, така и международните групи. Те изпълняват своите задачи по въздух и море, съвместните групи изпълняват задачите така, че да не си пречат взаимно”,</em> допълни комодор Чубенков.</span></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Преди да дойде в България, групата е тренирала с Турция, а след това ще отработва маневри с румънския боен флот.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Кои всъщност са корабите, влезли в Черно море? Флагман крайцерът „Виксбърг”, канадската фрегата „Фредректън”, румънска, италианска и турска фрегата, както и германски танкер, който осигурява логистиката на операциите. Турската фрегата има 1000 излизания на море, във Варна е била седем пъти. Корабът разполага с най-съвременните оръжия и радари и докато той е по-скоро предназначен за противовъздушна отбрана, италианската фрегата „Ализео” е профилирана по-скоро за борба с подводници.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>„Когато има опасност от подводница, трябва да защитим най-важното звено от групата кораби. Има маневри, с които подводницата може да бъде заблудена с информация за кораба, но като цяло избягваме да влизаме в контакт с подводници, когато сме в международни води. Опитваме се да тренираме така, както се бием”</em>, обясни командирът на фрегатата „Ализео” Марио Лаура.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Екипът на бТВ се качил на флагманския кораб „Виксбърг”, откъдето наблюдавал маневрите на останалите фрегати. Корабът е от клас „Иджис”, което означава най-съвремения радар.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>„Нашата основна задача е противовъздушна отбрана и защита от нападения по въздуха. Имаме и средства за борба с подводници и други кораби, но сме способни да извършваме всякакви задачи , за които флотът може да бъде използван”, </em>обясни командирът на крайцерът „Виксбърг” Лайл Хол.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Крайцерът е въоръжен с няколко вида управляеми ракети. „Тези клетки са 120 и имат три вида ракети - стандартни ракети, „Томахоук” и торпеда - така наречените „Азракс”, които са с вертикално изстрелване. Имаме и в предната част на кораба. Могат да бъдат изстреляни много бързо, но времето за изстрелване зависи от няколко различни фактора”, посочи Дариън Дейвис от Военноморските сили на САЩ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Виксбърг” е задвижван от четири двигателя, още три произвеждат електричеството, с което се захранват системите на борда.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И ако на мостика и командния център се казва, че са мозъкът на кораба, в инженерното отделение е сърцето на плавателния съд. „Ако нещо стане на мостика, можем оттук да поемем управлението. Оттук се управляват двигатели, сирени, а с този лост може да сменяме посоката на движение. Всъщност това, което виждат на мостика, е само част от това, което ние тук виждаме”, разказа офицер Уагнър от Военноморските сили на САЩ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">След излизането от залива корабите започват да се подреждат в различни формации. За по-малко от половин час първият става последен. Тренират се маневри при различни видове заплахи, тестват се комуникациите.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">От флагманския кораб се командват маневрите на корабите в групата - те са много близо един до друг. И крайцерът, и фрегатите имат хеликоптери на борда, предназначени за търсене и спасяване, медицинска евакуация и логистика. <em>„Сий хоук” на борда на "Виксбърг" е специализиран в откриване на подводници. „Това се прави със сонарни буйове, малките цилиндри отстрани. С тях се изпраща контакт до водната повърхност, за да се прецени какво чака кораба под нея”, </em>обясни Ръсти Паркър от Военноморските сили на САЩ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">След маневрите с българската фрегата „Дръзки” флотилията се отправя към Констанца, затова екипът на bTV трябва да напусне кораба с хеликоптер на канадските военоморски сили в неопренови костюми, които са животоспасяващи в ледените води.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Въпреки активността на руската армия в Черно море до момента всички маневри остават в рамките на позволеното от международното право.</span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
