- Автор: Гласове
- 26 Авг 2026
- 399
- 0
Изпълнителният директор на украинския Център за противодействие на корупцията Дария Каленюк обвини президента Володимир Зеленски, че пренебрегва корупцията в най-близкото си обкръжение и поставя лоялни хора на ключови държавни постове. В интервю за Кристиана Аманпур по CNN тя заяви още, че макар публично да отхвърля избори по време на войната, Зеленски фактически вече се подготвя за тях. Самата CNN постави въпроса дали украинският президент не е изправен пред „нарастваща политическа криза“, а западни медии като The Economist, The Wall Street Journal и The Times през последните дни също рязко засилиха критичния тон към властта в Киев.
Интервюто с Каленюк е излъчено на 19 август в предаването „Amanpour“ по CNN. В анонса си Кристиана Аманпур поставя директно въпроса дали Зеленски е изправен пред „криза на управлението“ след отстраняването на популярния министър на отбраната Михайло Федоров, серията антикорупционни разследвания и призивите за избори по време на войната. (CNN Transcripts)
Каленюк заявява, че Зеленски намира време за интервюта пред чуждестранни медии, но не и за обяснение пред собственото си общество на кадровите решения, предизвикали продължителни протести.
„Какво можем да направим по време на война, когато нашият президент не отговаря на исканията на собствения си народ и не е готов да отговаря на трудните въпроси за кадровите си решения, както и за вътрешната корупция, която се случва на най-високо ниво сред най-близкото му обкръжение?“, пита тя в ефира на CNN. (CNN Transcripts)
Каленюк свързва корупцията пряко със способността на Украйна да води войната, като посочва, че тя отслабва институциите, пречи на привличането на професионалисти и затруднява намирането на нестандартни решения в условията на война.
Междувременно тонът на водещи западни издания към украинския президент видимо се променя. The Economist озаглави свой подкаст от 20 август „Бомби и сензации: Зеленски под натиск“, като отбелязва, че антикорупционните разследвания, конфликтът с бившия военен министър и призивите за избори натрупват все повече проблеми пред президента. (Acast)
The Wall Street Journal отиде още по-далеч, определяйки сегашната ситуация като най-голямата заплаха за политическото лидерство на Зеленски от началото на пълномащабната война през 2022 г. (The Wall Street Journal)
Редакционна статия на The Times също призова Зеленски да предприеме много по-решителни действия срещу корупцията, за да запази доверието както на украинците, така и на западните съюзници. (The Times)
Последните данни на Киевския международен институт по социология обаче не показват срив в подкрепата за президента. В проучване, проведено между 20 юли и 3 август, 55% от украинците заявяват, че имат доверие на Зеленски, а 40% — че му нямат доверие. През май съотношението е било 61% срещу 34%. Самият КМИС подчертава, че има спад, но не и „колапс на доверието“. (KIIS)
Същевременно повечето украинци все още са против избори по време на войната. Според КМИС 57% искат изборите да бъдат проведени едва след окончателното прекратяване на военните действия, а Reuters също отбелязва, че мнозинството не подкрепя гласуване в условията на продължаваща война. (Reuters)
По повод интервюто украинският журналист и медиен редактор Олександър Тимошенко публикува обширен коментар във Facebook. Публикуваме го целия:
Изпълнителният директор на Центъра за противодействие на корупцията Дария Каленюк обвини президента на Украйна Володимир Зеленски, че игнорира корупцията в най-близкото си обкръжение, назначава на ключови държавни постове лоялни към него хора и въпреки публичния си отказ от избори по време на войната фактически вече се подготвя за тях.
Каленюк заяви това на 19 август в предаването на Кристиана Аманпур по американския телевизионен канал CNN.
Самият канал представи сюжета като разговор за това дали Зеленски не се е сблъскал с „нарастваща политическа криза“ след уволнението на популярния министър на отбраната Михайло Федоров, корупционните разследвания и появата на призиви за провеждане на избори по време на войната.
Каленюк започна с претенциите към Зеленски заради отказа му да обясни последните кадрови решения. По думите ѝ Зеленски е намерил време за интервюта пред чуждестранни медии, в които е обяснявал уволнението на Федоров, но фактически е игнорирал украинците, които повече от месец излизаха на протести с настояване да бъдат обяснени причините за отстраняването на министъра.
„Какво можем да направим по време на война, когато нашият президент не реагира на исканията на своя народ и не е готов да отговаря на трудните въпроси за кадровите си решения, както и за вътрешната корупция, която процъфтява на най-високо равнище в най-близкото му обкръжение?“, заяви Каленюк.
По думите ѝ корупцията по време на война вече не е просто вътрешнополитически проблем, а непосредствено влияе върху способността на държавата да се противопоставя на Русия.
„Корупцията отслабва нашите институции отвътре“, каза Каленюк, добавяйки, че тя пречи на държавата да привлича професионални управленци и да търси нестандартни решения по време на войната.
След това активистката премина към преки обвинения срещу Зеленски, заявявайки, че многобройни корупционни дела засягат хора от най-близкото му обкръжение. Въпреки това той продължава да назначава на най-високи длъжности преди всичко хора, които са лично лоялни към него.
Важно е, че Каленюк говореше именно за политическата отговорност на Зеленски и за неговата кадрова политика. В наличните материали по сегашните антикорупционни разследвания самият той не е обвиняем или заподозрян. Това не е забелязал само слепият и глухият, както и мързеливият.
В отговор на обвиненията на Каленюк водещата на CNN Кристиана Аманпур напомни също, че Зеленски твърди, че се бори с корупцията и по-рано освободи най-близкия си съратник Андрий Ермак. Страшно наказание.
Каленюк твърди, че Зеленски вече фактически се подготвя за бъдещи избори, въпреки че пред камерите казва, че провеждането им по време на война е невъзможно.
„Пред нас е единственият политик, който разполага с всички ресурси на държавата и който публично не заявява, че се готви за избори, но предприема определени мерки и решения, показващи, че се е подготвял за избори“, каза тя.
Като признаци за това Каленюк посочи санкциите срещу политически противници, кампаниите срещу критиците на властта в анонимни телеграм канали и назначенията в правоохранителните органи.
Според нея подобни назначения се правят не за гарантиране на върховенството на закона, а за защита на обкръжението на стопанина на „Банкова“.
Настоящото участие далеч не е първото, в което Каленюк отправя подобни обвинения. След юлското уволнение на Федоров тя също заяви пред CNN, че Зеленски е концентрирал в ръцете си извънредно голяма политическа власт, тъй като контролира парламентарното мнозинство и фактически сам определя състава на правителството.
Тогава водещата я попита какви доказателства съществуват, че в конфликта около Федоров Зеленски е застанал именно на страната на корупционните интереси. Каленюк се позова на антикорупционните промени в отбранителните поръчки, извършвани при Федоров.
Сегашните изявления прозвучаха на фона на най-големия в последно време корупционен скандал, който непосредствено засегна президентската администрация. Няма да го повтарям тук — има го по-долу.
Именно съвпадението на няколко събития — делото „Форест Гъмп“, уволнението на Мудра, изявленията на Федоров и нарастващата публична критика към Зеленски — сега активно се обсъжда от западната преса.
На 20 август The Economist посвети на ситуацията отделен епизод от подкаста си The Intelligence под заглавие „Бомби и сензации: Зеленски под натиск“.
Кореспондентът на списанието Оливър Карол определи Федоров по-скоро като симптом, отколкото като причина за един по-широк проблем около Зеленски — усещането за политически хаос, липса на посока и стесняване на кръга от хора, на които стопанинът на „Банкова“ може да се опре.
Новото антикорупционно разследване той нарече крайно неприятно за властта, защото то „се приближава много близо до самия президент“.
В друга голяма публикация от 24 август списанието се съсредоточи не толкова върху самата корупция, колкото върху необичайната политическа ситуация около НАБУ, САП и Висшия антикорупционен съд.
Тези структури се превърнаха в самостоятелна сила, която според техните поддръжници се е превърнала в противотежест на изключително централизираната президентска вертикала. Критиците на антикорупционните органи, напротив, се опасяват от тяхната политизация.
Високопоставен украински чиновник нарече създалата се система „паралелно правителство“, а бивш детектив на НАБУ предупреди, че достъпът на антикорупционните органи до закрита информация за политическия елит може да се превърне в политическо оръжие.
Тоест The Economist едновременно описва два проблема: корупционните разследвания се приближават все повече до най-близкото обкръжение на Зеленски, но едновременно с това нарастват опасенията, че самите антикорупционни структури се превръщат в участници в политическата борба.
Списанието цитира и доста любопитни данни от непубликувано социологическо проучване. При хипотетични президентски избори Зеленски е посочен като първи избор от 21% от анкетираните, бившият главнокомандващ на ВСУ Валерий Залужни — от 18%, Федоров — от 16%, а ръководителят на президентската администрация Кирил Буданов — от 8%.
Самият The Economist подчертава, че става дума изключително за хипотетичен модел — по време на военно положение избори не могат да бъдат проведени.
Думите на Каленюк, че Зеленски „губи доверие в Украйна“, имат определена статистическа основа, но засега не може да се говори за срив на рейтинга.
Според последното публикувано изследване на Киевския международен институт по социология, проведено от 20 юли до 3 август, на Зеленски са имали доверие 55% от украинците, а 40% не са му имали доверие.
През април съотношението е било 58% срещу 36%, а в майското проучване — 61% срещу 34%. Самият КМИС подчертава: спад има, но социолозите засега не регистрират „колапс на доверието“ към президента.
Още по-нееднозначна е ситуацията с изборите. Каленюк твърди, че общественото търсене за тях нараства, но мнозинството украинци продължават да са против гласуване преди края на бойните действия.
Според същото изследване на КМИС само 15% биха искали избори още преди прекратяването на боевете, 23% са съгласни те да се проведат след прекратяване на огъня и получаване на гаранции за сигурност, а 57% смятат, че гласуването трябва да се състои едва след окончателното приключване на войната.
Затова репостът на специалния представител на Кремъл Кирил Дмитриев с твърдението, че вече „дори CNN заявява, че Зеленски губи доверие в Украйна“, е изцяло в минус, а не в плюс. Украинските борци за всичко хубаво срещу всичко лошо задължително ще използват предоставилия им се шанс за атака.
Самият телевизионен канал постави въпроса за възможна политическа криза около Зеленски и даде възможност на активистката подробно да изложи обвиненията си. Аманпур обаче напомни и позицията на самия Зеленски, а в края каза, че тези обвинения трябва да бъдат отправени и към Зеленски и неговото обкръжение.
Забелязва се, че общият тон на западната преса видимо се промени. Поне за известно време.
Wall Street Journal миналата седмица нарече сегашната ситуация най-голямата политическа заплаха за лидерството на Зеленски от началото на пълномащабната война, The Times постави въпроса дали отношението на украинците към президента започва да се променя, а редакционна статия на вестника директно призова Зеленски по-активно да изкоренява корупцията.
В същото време Reuters отбелязва, че подкрепата за него все още е приблизително около 60%, а мнозинството от населението не иска избори по време на войната.
Интересно колко още корупционни разследвания срещу назначени от Зеленски приятели ще бъдат необходими, преди отговорността за подбора на тези кадри да престане да бъде проблем на отделни чиновници и да се превърне в проблем на самия стопанин на „Банкова“.
Крадец не е този, който краде. Крадец е този, когото са хванали.
Източници: CNN, The Economist, The Wall Street Journal, The Times, Reuters, КМИС, Facebook/Oleksandr Tymoshenko.
