„Хроники и химни“ е с печата на издателска къща „Хермес“, преиздала в изящен колекционерски вид романите на Александър Секулов „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“ и „Господ слиза в Атина“.
За книгата писателят Недялко Славов пише: „ Поезията на Александър Секулов е изящен поход на думите, митологично придвижване на мисли и метафори, ново разширение на поетическата територия на съвременната българска поезия“.
„Най-очакваната поетическа книга за годината“, пише литературния критик Силвия Недкова.
Александър Секулов е един от най-интересните и търсещи български писатели. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.
Драматург на Драматичен театър Пловдив, автор на пиесите „Няма ток за електрическия стол“, отличена с „Аскеер “ за драматургия, и „Дебелянов и ангелите“.
Носител на националните литературни награди „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Венец на Орфей“, „Иван Николов“.
Създател на литературния клуб „Spirt & Spirit“, който десет сезона представя новите книгите на значителни български писатели.
Превеждан и издаван на редица езици.
Публикуваме избран откъс от книгата "Хроники и химни":
НЕВЪЗМУТИМИ КАТО ДРЕВНИТЕ ПОЕТИ
Поезията е тук, за да извика бъдещето – с цялото му минало и катастрофа, с влюбената му
наивност, с досадното старание да усвои или открадне занаята на мъртвите владетели.
На границите на познатия ни свят, сред розмарина и летящите смокини, разсечена на две от
падащата светлина, е нашата империя, която населихме с народи, с истории и вечност. Но ние
твърде дълго не се завръщахме. Прислугата измисли наши двойници – женихи на съпругите,
които носеха в утробите си цялото пътуване. Сега ще трябва да избием всички в хекзаметър,
невъзмутими като древните поети. Дворците ще опразним, тържищата, стъгдите, защото
можем да се върнем само като варвари. Новородени, а не родни. И чистото изкуство
е молитва сред кръв, инстинкт и смърт. Когато властта престане да бъде изкусителен въпрос,
ще призовем певците, очите им ще вземем. И без това възпяват, без да виждат.