Христо Иванов потвърди: Няма шанс за скорошен избор на нов съдебен инспектор

<p>Според Иванов, цитиран от сайта &quot;Де факто&quot;, <em>&quot;чисто технологично няма никакъв шанс изборът да бъде извършен преди януарския доклад по мониторинговия механизъм за правосъдие и вътрешен ред.&quot;</em></p> <p><em>&quot;Но заради очакванията, че той ще бъде критичен, трябва да се даде знак на Европейската комисия, че изборът на нов главен инспектор ще е сред първите задачи на новия парламент. Очаква се също новото НС да има по-уважително отношение към магистратите, които миналия път сами излъчиха номинации за поста, но на практика НС заряза процедурата малко преди финала й&quot;</em>, коментира още служебният министър пред &quot;Де факто&quot;.</p> <p><em>&quot;Новият парламент трябва да излъчи ясно политическо послание какво ще се случва с избора на главен съдебен инспектор, </em>заявява Христо Иванов като така потвърждава и информацията, че резултатите от предсрочните парламентарни избори ще оставят съдебната власт без главен инспектор.</p> <p>Припомняме, че рекордните осем партии и коалиции в 43-то Народно събрание са на път да оставят съдебната система без главен инспектор. Избирането на нов главен инспектор на съдебната власт би следвало да е сред първите приоритети на новия парламент, с оглед очаквания остро критичен доклад на Европейската комисия в началото на 2015 г.</p> <p>По Конституция главният съдебен инспектор към Висшия съдебен съвет (ИВСС) се избира с мнозинство от две трети от народните представители или с минимум 160 гласа. Петгодишният мандат на главния съдебен инспектор Ана Караиванова изтече още в края на 2012 година. Заради липса на политически консенсус два поредни състава на Народното събрание &ndash; 41-то и 42-то обаче не успяха да изберат нов ръководител на ИВСС. Самата Караиванова подаде оставка преди една година. В началото на 2014 г., парламентът откри процедура по номинирането и изслушването на кандидати за нов съдебен инспектор. Съгласие да бъдат номинирани изразиха &ndash; съдийките Вера Чочкова и Теодора Точкова, както и прокурор Атанас Гебрев.</p> <p>Издигнатите от Съюза на съдиите в България (ССБ) Чочкова и Точкова дори бяха изслушани от парламентарната комисия по правни въпроси, но до избор в крайна сметка така и не се стигна. Причината &ndash; в предишното Народно събрание БСП и ДПС нямаха нужните 160 гласа, а ГЕРБ се отказа от първоначално обявеното си намерение, да подкрепи една от кандидатурите на ССБ.</p> <p>Проваленият от ГЕРБ, БСП и ДПС избор на нов главен съдебен инспектор бе критикуван от Европейската комисия. В устния доклад на ЕК по мониторинговия механизъм за правосъдие и вътрешен ред се изтъкваше, че &quot;липсата на избор на главен инспектор поставя пред трудност гарантирането на съдебната независимост&quot;.</p> <p>Резултатът от предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. поставят избирането на съдебен инспектор под още по-голяма въпросителна, а с голяма вероятност ще доведе и до остро политическо противопоставяне. Разпределението на мандатите в новото Народно събрание сочи, че ГЕРБ, БСП и ДПС биха имали нужните 160 гласа за избор на главен съдебен инспектор. Ако БСП или ДПС обаче откажат да подкрепят кандидат, който би се ползвал с подкрепата на ГЕРБ, то ще трябва да се търсят гласове на депутати от другите пет парламентарни партии. Разпределението на мандатите в новия парламент показва, че без гласовете на ГЕРБ нов главен съдебен инспектор със сигурност не би могъл да се избере.</p> <p>Липсата на избор на ръководител на ИВСС, от страна на 43-то Народно събрание, при това още до края на годината, със сигурност ще доведе до сериозни критики в очаквания през януари нов доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка в правосъдието и вътрешния ред.</p> <p>Преди предсрочните избори, вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов прогнозира, че докладът в началото на 2015 г. вероятно ще доведе до разделянето на България от Румъния, което би могло да се приеме и като &quot;червен картон&quot; от страна на Брюксел към българската политическа класа.</p> <p>Очаква се в следващите дни правосъдният министър да представи вижданията си и за актуализиране на Стратегията за съдебна реформа. След обществено обсъждане, документът ще бъде приет на едно от последните заседания на служебното правителство, но неговото изпълнение ще зависи от новото Народно събрание и следващия кабинет.</p> <p>Възможността за разделяне на Висшия съдебен съвет на две камари &ndash; съдийска и прокурорско-следователска ще е един от основните моменти в Стратегията за съдебна реформа, който несъмнено ще доведе до остро противопоставяне сред осемте партии. Този въпрос ще е и един от ключовите, по които партиите ще трябва да се разберат в рамките на предстоящите консултации за евентуалното съставяне на правителство.&nbsp;</p>