- Автор: gerb.bg
- 06 Яну 2022
- 949
- 25
Снимка: архив
Декларация на ПГ на ГЕРБ-СДС
Уважаеми г-н председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Снощи по медиите излезе информация за агресията на банда младежи над едно невинно дете. Бяха около десетина срещу един. И още сигурно толкова, които гледат отстрани и снимат. Ей така безразлично, сякаш цялото нещо е режисирано за показност. И тези десетина удряха и ритаха това дете. А по-страшното е, че в този побой и тази агресия, се включи и едно момиче. И с юмруци изкара агресията си върху един най-вероятно неин съученик. Десетина срещу един. Наобиколили го и го ритат, и блъскат.
И някак си замръзнах. Защото агресията беше умишлена, и целенасочена, и сигурно, ако имаха още малко време и нямаха свидетели, можеше да се стигне до най-лошото.
След като проучих, се оказа, че в последно време е станало „модерно“ тийнейджърите да се включват в групи тип „банди“. Да се събират на групи по двайсетина, да слагат качулките и да обикалят местния квартал, за да правят „пакости“. Само че това не е пакост. Това е умишлено посегателство над едно беззащитно дете. Десет срещу един.
И тук е мястото да попитам - защо в последните месеци отговорността на министъра на вътрешните работи в осигуряване на сигурността на нашите деца се неглижира? Или може би, увлечен от фантастичните сериали за кражби, грабежи, изчегъртване и внушения за подслушвания, всяване на страх и психоза, министърът оставя встрани така важните теми, свързани с намаляване на насилието - ролята на подопечната институция да опази нашите деца - от това да бъдат бити и насилвани, от агресията, от безцелно изразяване на безцеремонна арогантност към държавността, към спазването на законите на страната, към човешките отношения между хората.
ПГ на ГЕРБ-СДС осъжда насилието на деца срещу деца, осъжда проявата на агресия, която може да коства невинни човешки животи.
И тук ние ще питаме - и министъра на вътрешните работи, и министъра на образованието, и Държавна агенция за закрила на детето - защо се допусна да се случи това, какви действия бяха предприети, защо тези случаи, вместо да бъдат предотвратявани, зачестиха дотолкова, че започна да става ежедневие да виждаме насилие, а понякога и фатален край в училищата? Защото в последните месеци ежедневно статистиката се допълва от поредната жертва - на дете, жена или член на семейство. Според данни от проучване на УНИЦЕФ всяко второ дете в България е преживяло форма на насилие (47%). Освен това, в рамките на 2021г. повече от 20 жени загубиха живота си поради убийство от страна на своя съпруг или партньор.
След случилото се, се замислям, че може би, внасяйки харвардския опит, сме привнесли и привкус от Бронкс - щом бандите станаха „модерната промяна“, какво ли още ни чака?
Уважаеми дами и господа,
днес ние само питаме. И ще предложим решение, но преди това ще очакваме мигновени отговори - от отговорните управляващи на „променяща“ се България….
