Свиленски: Основна цел на левицата е стабилизиране на ситуацията и излизане от многото кризи

Свиленски: Основна цел на левицата е стабилизиране на ситуацията и излизане от многото кризи
Още следващата седмица БСП ще представи плана си за първите 100 дни от управлението.

 

„След тази енергийна криза вероятно ще дойде и икономическа, и социална такава, тъй като нещата са пряко свързани. Затова ние призовавахме, че България трябва да има редовно правителство, че България трябва да има редовен парламент, който да се намесва именно в такива ситуации, тъй като сега служебното правителство няма кой знае какви възможности при гласуван актуализиран бюджет да искаме кардинални решения.“ Това заяви водачът на листата на "БСП за България" в 24 МИР - София Георги Свиленски в ефира на NovaNews.

 

В предаването “Твоят ден“ той обясни, че компенсацията, която служебното правителство предлага за бизнеса, е от 01.01.2022 г., но дотогава има 3 месеца: „Тази подкрепа трябва да се направи сега, в рамките на актуализирания бюджет трябва да се намерят съответните резерви, така че да се подпомогне бизнеса и българските граждани“, коментира той.

 

Във връзка с третия национален протест на пътните строители Георги Свиленски заяви: „До ситуация, в която се намираме в момента, държавата ни беше доведена от управлението на Борисов. В бюджета има 100 млн. за зимно поддържане, тоест за тази година то не е застрашено, а за миналата година зимното поддържане е струвало 60 млн. Защо не са платени обаче онези 60 млн.?“, попита социалистът като допълни: „Когато поръчаш трябва и да плащаш, а не само да прибираш комисионни и накрая да кажеш на държавата да плати“, коментира той като каза, че хората трябва да си получат парите.

 

Той бе категоричен, че една от основните цели на БСП е стабилизиране на ситуацията в България и излизане от многото кризи, в които попадна страната.  

 

Георги Свиленски посочи конкретно какво ще направи левицата, която влезе в 47-я парламент: „По отношение цените на енергоносителите - намаляване на ДДС на цените на тока и горивата, намаляване на цените от “малката кошница“, гарантирани до 200 или 300 киловатчаса на всяко семейство, както го направиха в Гърция и Испания“, обясни той.

 

На въпроса как БСП ще изведе страната от здравната криза Георги Свиленски отговори: „БСП имаше предложения и програма още при започването на ковид кризата, имаше и когато тя се беше развила през ноември-декември. Нашите предложения там са много ясни и точни:  първо - масово ваксиниране и второ - отделени ковид болници.“ По думите му и едните, и другите управляващи са успели да направят такова голямо недоверието във ваксинацията, че българските граждани самите те не могат да вземат решение.  

 

Георги Свиленски бе категоричен, че БСП не само се подготвя да влезе в 47-то Народно събрание, но и да получи мандата за управление. „Още следващата седмица ние ще представим нашия план за първите 100 дни на правителството, което според БСП трябва да управлява България. Ние бяхме представили и в 46-я парламент подобно предложение, сега има нужда от актуализация на тези мерки, тъй като ситуацията се промени. Ще представим и нашето предложение за Бюджет 2022 г.“, коментира той. Свиленски допълни, че с тези мерки ще разговарят с всички политически сили, без ГЕРБ и ДПС.

 

Във връзка с новата партия “Продължаваме промяната“ социалистът обясни, че  първо трябва да се види какви са приоритетите им, както и че не се е видяло някакъв знак на промяна във времето, в което са били министри: „Развяха знамената на това, което ние като опозиция в 44-я парламент изкарахме, така че не са свършили нещо ново за България“, каза още той.

 

Относно президентските избори социалистът потвърди, че кандидатите на БСП са Румен Радев и Илияна Йотова, и заяви, че Румен Радев има шанс да спечели още на първия тур.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Какво е левица? Къде беше левицата в последните 12 ГОДИНИ?!

    08 Окт 2021 10:44ч.

    Ха, другарю Свиленски кой вкара държавата в кризата!? От март 2021 г. "лошият" Боко го няма на политсцената .... Къде е левицата, КАКВО е левицата днес, последните 12 ГОДИНИ къде беше тази ЛЕВИЦА?! ............ КАКВО направихте за страданията на народа си?! Как левицата спаси населението и дори основният се електорат ПЕНСИОНЕРИТЕ от мизерията?! ........... Дори от партийната субсидия от 1 лева не се лишихте - в името на народа!!!. ... Срам. Ама вие другарю си искайте, искайте - да видим кой ще ви го даде..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Другарю Свиленски,

    08 Окт 2021 11:19ч.

    Досегашната ни история показа едно - БКП/БСП не решава кризи, тя ги задълбочава. Примери - трите фалита на държавата в периода 1944-1989 г., фалитите на държавата по време на Лукановото и Виденовото правителства. Кризата при управлението на Орешарски. Ако БСП е проруска партия, защо Орешарски разпореди спирането на „Южен поток" до разбирателство с Брюксел. Това решение Орешарски обяви на брифинг в Министерски съвет след среща с американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън. Другарите да не забравят, че имено правителството на Пламен Орешарски отиде по-далеч и броени дни преди да се разпусне подписа споразумение с американската компания “Уестингхаус”, специализирана в изграждане на ядрени мощности и така де факто уби АЕЦ - Беляне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Другарю Свиленски, на 08.10.2021 в 11:19

    08 Окт 2021 12:22ч.

    На това ли ви учат в училище? :) Я, дефинирай понятието "фалит" и май данни за външния дълг на България по онова и това време, ако обичаш! Щото като гледам големине "фалити" от онова нреме и колко се изпокраде от тогава, та до ден днешен, дуга ми е представата за "фалит". А, ако имаше още някоя-друго комунистическа година, Белене, за която говориш, щеше да я имаш. Пък и не си спомням задълбочаване на кризата по времето на Станишев. Дори напротив. :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Некои съображения

    08 Окт 2021 12:51ч.

    След Априлският пленум от 1956 г. заимствайки от китайския икономически модел за скокообразно развитие Тодор Живков заявява, че за няколко години българското земеделие и икономика ще донесат благоденствие. Вместо това икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те години се влошава и страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност. По това време партийната цензура прикрива негативните тенденции в икономическото развитие и не дава гласност сред обществото на задлъжнялостта на управлението на БКП. Темата за външния дълг до края на комунизма остава една от най-големите държавни тайни, известни на тесен кръг партийни ръководители и висши банкови служители от БНБ. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Дълговете към съветските банки По това време най-големият кредитор на НРБ е Съветският съюз, а въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов предупреждава висшето партийно ръководство: „Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР.” БНБ предлага различни мерки изразяващи се в съкращения и икономии на валута, но заключението е, че и „те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година. Поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират [от 1959 г.] на съхранение в Държавната банка на СССР”. Тодор Живков прави неуспешен опит да измоли от съветския ръководител Никита Хрушчов отсрочка за връщането на старите кредити и получаването на нови. Заедно с министър-председателя по това време Антон Югов, се обръщат с писмо до съветския ръководител Хрушчов, в което признават, че въпреки взетите мерки „ние не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.” Зам.-председателят на БНБ по това време проф. Нешо Царевски разкрива: „Спомням си, че с Кирил Несторов, председател на БНБ, изготвихме доклади – устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов [премиер] за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика.” След отказа на Хрушчов да рефинансира българския дълг Живков изпада в безизходица. Тогава той еднолично решава да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв, като по този начин погаси част от дълговете. Как обаче е възможно Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен резерв в размер на 20 тона е без никой в държавата да разбере? Архивните документи показват, че Живков е бил улеснен в случая. Няколко месеца преди златният резерв да бъде изтъргуван за погасяване на фалиралото Живково управление благородният метал е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в СССР започва още през септември 1958 г. Тогава правителството на Антон Югов със строго поверително от особена важност постановление решава ценностите на БНБ да се евакуират от централната сграда, а златният резерв на страната да бъде предаден на депо за съхранение в Госбанк – Държавната банка на СССР, докато се извърши строеж на резервен, по-добре укрепен трезор. Българското златото, тежащо 20,1 тона, е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959 г. Там представители на БНБ го предават на комисия от Госбанк. За да се отложи временно неплатежоспособността на комунистическото управление, в която е изпаднало, Живков прибягва като крайна мярка и единствен изход – да хариже на златния резерв на Кремъл. „По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много такива. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, началник на управление „Валутно” в БНБ от 1959 г. и впоследствие зам.-председател на БНБ пред прокуратурата през 1990 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вторият фалит

    08 Окт 2021 12:57ч.

    Вторият фалит на БКП. Живков към Брежнев през 1978 г.: Благодаря за помощта, без която България нямаше да бъде платежоспособна През първите години на 70-те години външният дълг бележи плавно покачване, а от 1974 г. започва рязко да се увеличава. През 1970 г. той е 1,3 млрд. валутни лева, през 1974 г. – 2,6 млрд. валутни лева, а през 1977 г. – 4,6 млрд. валутни лева Петролната криза от 1973 г., когато страните-производителки от ОПЕК, налагат контролирано производство на петрол и увеличават цената му, оказва значително влияние върху световната икономика. В България обаче, въпреки че получава съветски нефт, част от който продава на трети страни, правителството не предприема ефективни мерки, които да смекчат удара върху икономиката от покачването на цените на петрола. Пасивът, който НРБ понася от изменението на цените на нефта за петте години до 1981 г., е около 2,5 – 3 млрд. валутни лева. Външният дълг се покачва застрашително и управлението на БКП отново изпада в състояние да не може да посреща задълженията по външния дълг. Тодор Живков е принуден лично да моли за помощ Леонид Брежнев. На Москва отново да налага отпуска финансова помощ под формата на два поредни годишни транша от по 400 млн. рубли, защото управлението на Живков за втори път е изправило страната до ръба на неплатежоспособността. Валутните задължения към 1978 г. достигат заплашителните 6 млрд. долара. „Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна.” Това са думите на генералния секретар на БКП Тодор Живков, отправени към съветския ръководител Леонид Брежнев по време на срещата им в Крим през лятото на 1978 г. С тях Живков признава пред генералния секретар на КПСС втория фалит, до който България е докарана през 1877/1978 г. в резултат на неговото некомпетентно управление. Генералният секретар на КПСС лично предупреждава Живков за критичното нарастване на външния дълг на НРБ: „За задълженията на България към Запада ние сме говорили с теб неведнъж. Вниманието към този проблем не бива да отслабва, защото от икономически той може да прерасне в политически проблем.” В този период Живков се мъчи по всякакъв начин да задържи обема на съветските суровинни доставки. Той прави няколко пъти герой на НРБ Леонид Брежнев, връчва му и Димитровска награда, а при посещенията на съветския лидер в България се опитва да договори нови отстъпки на четири очи по време на лов. Над СССР обаче вече са надвиснали сериозни икономически проблеми, изразяващи се с разходите във военната авантюра в Афганистан, наливането на милиарди за спасяването на режима в Полша и изчерпване на запасите на петрол и газ в европейската част на страната. На срещата в Крим през 1978 г. Брежнев директно казва на Живков, че „да определим окончателно още сега евентуалните обеми на доставките на суровини и оборудване, които вие искате, ние не можем”.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Третият фалит

    08 Окт 2021 12:59ч.

    Третият фалит през 1987 г. През 1985 г. НРБ отново влиза в спиралата на външния дълг. Лошите икономически показатели във всички отрасли и неадекватната политика водят до взимането на все повече заеми от западни банки и до все по-голямо задлъжняване на режима. В същото време Тодор Живков отказва да прави каквито е икономически реформи. През октомври 1987 г. той е предупреден в писмена форма от председателя на БНБ Васил Коларов, че реално управлението се намира в състояние на фалит. В представения му документ е направен разчет на плащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. Дадена е и информация за предстоящите плащания по външния дълг за следващите три години, както и данни за по-високите лихви, които НРБ трябва да плаща при положение, че външната ѝ задлъжнялост се увеличи. На финала председателят на БНБ подчертава, че единственият начин да се обслужва нормално външния дълг е взимането на нови кредити.Под непосилното бреме на тоталната задлъжнялост на НРБ към западните банки Коларов информира генералния секретар на БКП, че „е прието за нормално плащанията за основния дълг и за лихвите на една страна да не надхвърлят 25 на сто от общите ѝ валутни постъпления. У нас те са повече от 100 на сто.” Тодор Живков обаче отказва да приеме истината и вкарва страната в нови огромни дългове, за да остане на власт и да продължи да поддържа илюзията на „развития социализъм”. Към края на 1989 г. режимът на Живков и БКП натрупва близо 11 млрд. долара външен дълг. Новият генерален секретар на БКП Петър Младенов, който наследява през ноември 1989 г. Живков, също верен човек на Кремъл, знае истината за тежкото икономическо положение. Той обаче не го разкрива пред българския народ, а го споделя само пред ръководството на МВР и Държавна сигурност в края на ноември 1989 г., като заявява, че управлението на Тодор Живков е довело страната до „просешка тояга”, а „картината в икономиката е потресаваща”. През февруари 1990 г. със строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков председателят на Министерския съвет Андрей Луканов е информиран за критичното ниво на външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хахаха

    08 Окт 2021 15:58ч.

    С това масово ваксиниране настъпи мотиката. Електоратът на БСП е вероятно на 90% против мерки и ваксини. Толкова са невярващи в науката, а уж образованието преди 1989 г. било на ниво. Това 5жи, чипиране, няма вирус, ваксините са сиропче, вкарват ни вируса с ваксините, пръскат ни със самолети... са все мисли на леви хора, гласуващи за БСП и Възраждане. Това в случай, че ФБ е представителна извадка. Да, има изключения, но това са предимно умни и образовани по-млади хора, а също и такива, които не четат във ФБ постнатите глупотевини от жълти сайтове и фалшиви видеа в тубата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба мара

    08 Окт 2021 16:25ч.

    с нинова начело и с пажовете зад гърба и нищо няма да постигнете няма и да влезете в нс вашата наглост няма краи

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи