Георги Гьоков: Хиляди хора с увреждания останаха без право на личен асистент

Георги Гьоков: Хиляди хора с увреждания останаха без право на личен асистент
„Хиляди хора с увреждания останаха без право на личен асистент, социален асистент и домашен помощник заради безхаберието на управляващите, които не осигуриха навременно финансиране“. Това заяви депутатът от „БСП за България“ Георги Гьоков пред журналисти в парламента. „Кой е виновен за създадената за пореден път неприемлива ситуация? И как ще понесе отговорност за това? Ще бъде ли въобще осигурено финансиране за продължаване на финансирането на услугите „личен асистент” и „домашен помощник”, предоставяни от общините? И кога?“, попита депутатът от левицата.

Снимка: БСП 

 

Той припомни, че след приключване на операция „Независим живот” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси, с която се предоставяха социалните услуги „личен асистент” и „домашен  помощник”, от месец юли 2017 г., социални услуги в домашна среда са обезпечавани със средства вече от държавния бюджет. „Така по общини се създаде възможност  да се сключат договори за продължаване на услугите, без да се променя обхватът на потребителите. Но отпускането на средства за продължаване на програмата винаги бе съпроводено с неяснота, несигурност и прекъсване на предоставяне на услугите“, уточни Гьоков. 

Народният представител от левицата акцентира, че в края на миналата година на всички срещи с общините и на всички въпроси от народни представители, общини и заинтересовани лица, от МТСП и Агенция за социално подпомагане се е твърдяло, че в бюджета на министерството за 2020 г. са предвидени средства за продължаване на финансирането на услугите „личен асистент” и „домашен помощник”. „Но годината си изтече и отново прекъсване и пълна неяснота по отношение на това какво ще се случва по предоставяне на тези услуги от общините и тяхното финансиране. Общините отново не знаят как да реагират“, категоричен е Гьоков. Той подчерта, че заради това всички договори с потребителите, които ползват услугите и с лицата, които ги предоставят, като „лични асистенти“ и „домашни помощници“ трябва вече да са прекратени, считано от 01.01.2020 г. 

„Кой е виновен за създадената за пореден път неприемлива ситуация? И как ще понесе отговорност за това? Ще бъде ли въобще осигурено финансиране за продължаване на финансирането на услугите „личен асистент” и „домашен помощник”, предоставяни от общините? И кога?“, попита депутатът от левицата. 

 

 

 

Коментари

  • Димитър

    16 Яну 2020 12:44ч.

    Това се нарича планиран по фашистки ГЕНОЦИД на най-слабите и безпомощни хора , цял живот работили , но сега вече излишни , защото държавата трябва да им плаща пенсии и лечение !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАЗАРЪТ РЕШАВА

    16 Яну 2020 12:59ч.

    През 1981 г. Организацията на обединените нации обявява Международна година на хората с увреждания. В Германия тя минава под надслова „Да се разбираме и да живеем заедно”. За много хора с увреждания това мото е подигравка, защото открай време те се движат по ръба на обществения живот. Започва година на протести, която завършва с едно съдбоносно събитие – Трибунала на недъгавите. 13 декември 1981 г., Дортмунд. Много от тях са в инвалидни колички, а на няколко стола са подпрени патерици. Шумно е. Отново и отново хора от публиката се изправят на крака, чуват се и възмутени възгласи: „Да, точно така. Така е! Но в нашия дом е още по-зле.” Въздухът се раздира от недоволство. Около маса на подиума са седнали няколко мъже и жени – със и без увреждания. Зад гърбовете им са опънати транспаранти. На един от тях пише: „Рехабилитацията спестява пенсии и социални помощи”, на друг ‑ „Крайна спирка ‑ работилницата за хора с увреждания”. А над всички виси голям плакат ‑ Трибунал на недъгавите 1981. По време на Трибунала на недъгавите за първи път осъзнава мащабите на жестокостта, на която са подложени децата в социалните домове и болниците: „Държаха ни под ключ, понякога с дни. Случеше ли се да се провиним, заключваха ни в тъмна стая. Тогава никой не вярваше на тези неща. Но те си бяха чисто и просто погазване на човешките права!”Наричат себе си „недъгави”, за да провокират мнимите добротворци – управителите на социални институции, лекарите, педагозите, политиците. Настояват за равен достъп до сгради и обществен транспорт, против намаляването на средствата за хора с увреждания, край на изолацията в домове, психиатрии и предприятия за инвалиди. За да докажат своята решителност, блокират трамвайни линии, окупират кметства и се намесват в политически речи. По време на трибунала за първи път дискриминацията на хората с увреждания ясно се поставя като тема, засягаща човешките права. „До този момент съществуващите благотворителни сдружения се отнасяха с насмешка към това твърдение” ‑ казва Дегнер „Те ни поставяха в крайно левия политически ъгъл, все едно сме луди. Само по този начин можеха да приемат факта, че ние ги обвиняваме в нарушаване на човешките права. И то именно тях, които уж „винаги са ни мислили само доброто.”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи