- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 429
- 4
Колебанието става по-сериозно, когато стане дума за международните медии - 16% е делът на тези, които не знаят как да отговорят. 45% вярват до определена степен, 24% не се доверяват, а 15% - по-скоро се доверяват.
Проучването сочи, че българите се уповават повече на националните, отколкото на международните медии. 45% казват, че вярват на световните телевизии, вестници и радиа донякъде, а 24% са мнителни.
България:
Вярвате ли на националните медии?
48% - До определена степен
16% - Обикновено да
30% - Изобщо
6% - Без отговор
България:
Вярвате ли на международните медии?
45% - До определена степен
15% - Обикновено да
24% - Изобщо
16% - Без отговор
Резултатите все пак показват, че българите не изразяват определено предпочитание към домашните или към чуждестранните канали за информиране. Като цяло с известни леки разминавания, подобни са настроенията и сред нашите съседи. В Сърбия и в Косово обаче недоверието към международните медии е по-осезаемо.
В световен мащаб доверието в националните медии е малко по-голямо, отколкото у нас.
По отношение на доверието в националните медии 52% от световното население избира по-скоро уклончивия отговор „Вярвам само до определена степен“, 22% споделят, че по принцип вярват, а 21% категорично заявяват, че нямат доверие на националните медии в своята държава. Останалите 5% не могат да отговорят.
Сходна е картината и по отношение на международните медии – също 52% по света споделят, че вярват, но само до определена степен, 18% имат доверие, а 23% въобще не се доверяват на информацията от чуждестранните медии. Останалите се затрудняват да отговорят.
Така се оказва, че по света няма съществена разлика в отношението на обществото към вътрешните или международните източници на информация. Отношението е еднакво противоречиво.
Изследването показва, че в страните с по-висок жизнен стандарт и с по-високи степени на свобода идва и по-висока критичност към медиите и по-спокойно споделяне на тази критичност.
Сред най-доверчиви към вътрешните си медии нации са афганистанците, финландците и сирийците. Около половината не се съмняват. На другия полюс са Босна и Херцеговина, Унгария, Ирак и Турция, където пък дялът на недоверчивите доближава 50%.
Колкото до световните медии, най-много им вярват Нигерия, Гана и Етиопия. Противоположно е отношението в Европа и най-вече в западната част, където доверието е само около 10%. Анализът сочи, че с по-високият жизнен стандарт и с по-голямата свобода идва и по-критичната оценка за медиите.
