Иранските въоръжени сили са разглеждали възможността за удари по американски военни обекти в Европа, включително в България, ако Доналд Тръмп предприеме нова голяма военна ескалация срещу Техеран, съобщава Financial Times, позовавайки се на двама души, близки до иранския режим. Според изданието сред потенциалните цели са американски активи в Югоизточна Европа, а България е посочена конкретно заради разполагането на американски самолети цистерни KC-135 в авиобаза „Безмер“. Материалът на "Файненшъл таймс" е илюстриран със снимка от протестите в Безмер срещу разполагането на американски военни самолети там.

Иран разглежда възможността да пренесе военния конфликт извън Близкия изток и да атакува американски военни цели в Европа, ако САЩ подновят мащабните удари срещу Ислямската република, пише Financial Times.
Според двама източници, близки до властта в Техеран, иранските военни са оценявали възможностите за атаки срещу американски обекти в страни от Южна и Югоизточна Европа. Сред тях изрично е посочена България. (Financial Times)
Причината е решението на българския парламент от 22 юли да разреши временното разполагане в авиобаза „Безмер“ на до осем американски самолета за дозареждане във въздуха KC-135 и до 250 военнослужещи. Разрешението е за периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г. Решението беше прието със 136 гласа „за“, 13 „против“ и двама въздържали се. (Reuters)
Правителството в София заяви тогава, че на българска територия няма да бъдат разполагани нападателни оръжейни системи и че присъствието на американските самолети не превръща България в страна във войната срещу Иран. Министърът на отбраната Димитър Стоянов каза пред парламента, че Вашингтон е дал гаранции за минимизиране на рисковете за българската национална сигурност. (Reuters)
Иран обаче още тогава предупреди София да не допуска използването на българска територия за американски военни операции срещу Техеран. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи заяви, че подобно действие би направило България съучастник в американските операции. (Reuters)
По-късно иранският външен министър Абас Арагчи разговаря с българския си колега Велислава Петрова и отново постави въпроса за американското военно присъствие у нас. Той отправи подобно предупреждение и към Кипър, където се намират британските военни бази Акротири и Декелия. (Reuters)
Според Financial Times именно Кипър също е сред потенциалните цели, разглеждани от Техеран. Британската база RAF Akrotiri беше ударена с дрон през март, след началото на американско-израелските удари срещу Иран. Западни представители тогава допускаха, че атаката може да е извършена от свързана с Иран въоръжена групировка, а не директно от иранските сили. (Financial Times)
FT пише още, че иранските военни са разглеждали и възможността при нова ескалация да атакуват подводни оптични кабели в Ормузкия проток. Това би разширило конфликта отвъд ударите по военни и енергийни обекти и корабоплаването. (Financial Times)
Според изданието настроенията в Техеран стават все по-твърди. В иранското ръководство все повече хора смятат, че възобновяването на пълномащабните бойни действия със САЩ е въпрос не на „дали“, а на „кога“. Преговорите за повторното отваряне на Ормузкия проток са в застой, а Доналд Тръмп заяви във вторник, че между Вашингтон и Техеран в момента няма преговори и такива не са насрочени. (Financial Times)
Един от източниците на FT твърди, че ако Вашингтон удари важна иранска инфраструктура, Техеран е готов значително да разшири географията на войната. Друг събеседник на изданието заявява, че при американска агресия Иран няма да си поставя ограничения в отговора и може да нанесе удари и извън Близкия изток. (Financial Times)
Иран вече е демонстрирал намерение да атакува цели на голямо разстояние. След началото на войната Техеран изстреля ракети към съвместната американско-британска база Диего Гарсия в Индийския океан, макар те да не достигнаха целта. През март Турция съобщи, че противовъздушната отбрана на НАТО е прихванала няколко балистични ракети, изстреляни от Иран. (Financial Times)
Според експерта от британския Кралски институт на обединените служби Сидхарт Каушал заплахата от ирански ракетни удари срещу цели в Европа е реална, но ограничена. Иран разполага със среднообхватни балистични ракети, които теоретично могат да достигнат американски обекти в Южна и Югоизточна Европа, но на по-големи дистанции точността и разрушителният им ефект намаляват. (Financial Times)
Експертът допуска, че за Техеран би било по-ефективно да използва съюзнически сили и организации в региона, вместо да предприема директни ракетни удари на голямо разстояние. Сред тях са шиитски формирования в Ирак, „Хизбула“ в Ливан и хусите в Йемен. (Financial Times)
Напрежението около България се увеличи още след пристигането на първите два KC-135 в „Безмер“ в края на юли. Разполагането им предизвика протести на жители от района на Ямбол, които изразиха опасения, че авиобазата може да се превърне в потенциална цел. Тогава българските власти отново увериха, че от територията на страната няма да бъдат извършвани преки бойни действия срещу Иран. (AP News)
В същото време Ройтерс съобщи, че Техеран вече следва стратегия на постепенно разширяване на натиска срещу Вашингтон и неговите съюзници, чиято цел е да увеличи цената на продължаването на конфликта, без непременно да предизвика незабавно пълномащабна война. (Reuters)
Източници: Financial Times, Reuters, Associated Press, Народно събрание