- Автор: бТВ
- 01 Окт 2020
- 1711
- 17
Според доклада за България у нас не са приключили законодателните процедури, свързани с ефективната отчетност на главния прокурор. "Пред България остават предизвикателно в съдебната реформа, в частност предприемането на мерки за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както препоръчва Венецианската комисия", пише в документа още в самото му начало. Добавя се и неефективната работа на Инспектората към Висшия съдебен съвет. ЕК напомня, че всички членове на съдебния инспекторат се назначават от Народното събрание, което води до подозрения за политическото влияние върху институцията.
За да подкрепи думите си, еврокомисар Юрова се базира на резултатите от редовните социологически проучвания в страната ни:
"След всяко проучване винаги е имало много ясен сигнал от българския народ, че доверието в съдебната система и институциите е много ниско и на въпроса дали ЕС трябва да продължи с натиска чрез Механизма за сътрудничество и проверка за напредък в реформите, подкрепата на хората винаги е била много силна. В момента ние продължаваме с механизма, като правим обективна картина на състоянието в България било за борбата с корупцията, било за състоянието на медиите. Мисля, че българското правителство и парламент трябва да се справят с тези проблеми. И те трябва да приемат това много сериозно, защото, след като хората изразяват такова недоволство и недоверие и чувство, че не е възможно да получат правосъдие от държавата, то това е сериозен проблем, който да бъде поет от националните власти".
Юрова допълни, че това не е нова критика и че Комисията често е предлагала помощ на България в тази насока, като в момента също е в готовност да го направи.
В подобен дух бе и изявлението на еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндерс:
"Ние заявихме, че ще продължим да акцентираме върху необходимостта от продължаване на реформите в някои страни-членки. За България един от инструментите за тази цел е механизмът за сътрудничество и проверка. И в предишните документи по механизма беше казано много ясно, че макар да има известен напредък през изминалите години, има сериозна необходимост от реформиране на различни сектори от обществените организации, особено в съдебната система и борбата с корупцията".
Критиките към България в публикувания днес доклад по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона са за липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията.
В България се оказва, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално, се казва в доклада. Много журналисти определят политическата намеса в медиите като "нещо обичайно" и "широко практикувано", се добавя в документа. В него се допълва, че в страни като България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания, репортери все по-често се изправят пред заплахи и нападения - физически и онлайн, свързани с техни публикации и това се прави под различна форма.
Като примери се дават, освен физическите заплахи и заплахи за изправяне пред съд, кибертормозът, особено за жените в професията, кампании за очерняне, сплашване и заплахи с политически характер. Има и безпокойство за ефективността от действията на някои национални власти, отговорни за медиите, като се имат предвид ресурсите, с които разполагат и тук като проблемни страни се посочват България, Гърция, Люксембург, Румъния и Словения, а за страната ни се има предвид СЕМ.
За първи път в доклад за върховенството на закона официално се отчита състоянието на медиите в страните-членки.
По отношение на борбата с корупцията се казва, че все още пред България стоят важни предизвикателства преди тя да постигне сериозна репутация за безпристрастност, обективност и независимост на съдебните органи.
"Необходим е сериозен брой на окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта", се казва в доклада. Допълва се, че трябва да бъдат завършени процедурите, които да гарантират ефективна отчетност от страна на главния прокурор, както и че съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него все още са обект на безпокойство. Отбелязва се също така, че след присъединяването си към ЕС през 2007-ма година, България е направила реформи в съдебната система и за борбата срещу корупцията, които Комисията е наблюдавала в рамките на механизма за сътрудничество и проверка.
Предстои Съветът да вземе окончателно решение дали мониторингът над България и Румъния ще отпадне. В днешния доклад се подчертава, че реформите, свързани с борбата с корупцията в някои страни, сред които и нашата, трябва да бъдат задействани ефективно, за да има напредък в това отношение. "В България нов проект за регламентирането на прозрачността за чуждестранното финансиране на НПО-тата предизвика критики заради евентуално негативно влияние върху гражданското общество", се казва още в доклада.
Отбелязва се още, че, въпреки наличието на правна рамка за конфликта на интереси, все още има опасения по отношение на лобирането, което на практика е нерегулирано.
„Когато става дума за нарушения на върховенството на закона, ЕК има ясната роля на защитник. Няма да се колебаем да започваме наказателни процедури и да продължаваме дискусиите по чл.7 (от Договора за ЕС, който определя действията при нарушаване на ценностите на общността – б.р.). Затова и се нуждаем от условия в Многогодишната финансова рамка (за ограничаване на европарите при нарушения – б.р.), за да се справяме с тези злоупотреби с върховенството на закона, които увреждат финансовите интереси на ЕС“, заяви зам.-председателят на ЕК Вера Юурова при представянето на доклада.
Въпреки заявките на управляващите за реформи, които да гарантират баланса на силите в съдебната система, Европейската комисия обръща внимание, че и предложените към момента промени не гарантират истински независимо разследване на главния прокурор.
Причината – процедурата по избирането на специален обвинител, който да се занимава с подобни случаи. Тя е в ръцете на ВСС, а там главният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и потенциално политическите назначения, идващи също от ПРБ, имат голямо влияние.
„Липсата на прозрачност на медийната собственост се счита за повод за притеснение. Правната рамка срещу политически вмешателства не забранява на политици да имат медии и има установени връзки между политически лица и медии“, посочват авторите на доклада.
