"Епицентър": Задкулисието в правосъдието се опитва да инсталира удобен и зависим съдия в Страсбург

Съдия Галя Вълкова се готви да заеме поста на съдия в Страсбург, докато нейн дългогодишен партньор в обучения по медиация ръководи фондация, специализирана в подаването на жалби срещу България пред ЕСПЧ

Автор: Епицентър.бг Следвайте "Гласове" в Телеграм

Броени дни след като задкулисието в правосъдието у нас успя да прокара като член на Конституционния съд кандидатурата на спорния пенсиониран върховен съдия Борислав Белазелков, самоназначилите се за „добрите сили“ в публичния живот в България опитват да инсталират удобен и зависим магистрат на ключова позиция с международно значение – съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

Повече от 15 години постът на български съдия в Съда в Страсбург се държи от юридическо лоби, което опитва да дирижира процесите в правосъдието у нас. За първи път сега има възможност за магистрат в ЕСПЧ от България да бъде излъчен независим юрист, добре известен както у нас, така и в редица европейски институции, недопуснал името му да се замеси в каквито и да е съмнителни схеми и поставил кариерата си под „светлината на прожекторите“.

В понеделник изданието на доскоро обвиняемия издател Иво Прокопиев „Капитал“ излезе с публикация, имаща за цел да опетни името на националния ни омбудсман Диана Ковачева за сметка на фаворизирането на неизвестната в юридическото съсловие съдийка Галя Вълкова. Двете дами, заедно с бившия ръководител на Националния институт по правосъдие Драгомир Йорданов, са класирани през миналата година на първите три позиции от комисия, подбрала кандидатите за български съдия в Страсбург.

При последвало изслушване в Париж, проведено от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа преди две седмици, Вълкова получава лека преднина пред Ковачева. Тук е ключовият момент - въпросното препитване не е решаващо, тъй като в крайна сметка кой ще бъде български съдия в ЕСПЧ решават членовете на делегациите в ПАСЕ, а именно – политически лица, депутати от националните парламенти на страните членки.

Притесненията на кръговете, стоящи зад кандидатурата на Вълкова, са, че везните при финалното решение може да се наклонят в посока избора на настоящия омбудсман Диана Ковачева. Заради това се появяват публикации с твърдения за нейни политически зависимости, единствено и само, защото преди 12 години Ковачева бе правосъден министър в първото правителство на ГЕРБ, довършвайки мандата на Маргарита Попова, избрана за вицепрезидент.

Проблемът е, че не кандидатурата на Ковачева е проблемна, а че опитът за фаворизиране на другия кандидат Вълкова показва истинската природа на „добрите сили“, когато става въпрос за овладяване на важни за страната властнически позиции. Нещо повече, кръгът, който хвали Галя Вълкова, възприема позицията на съдия в Съда в Страсбург като „запазена територия“, вероятно защото повече от 15 години този пост се контролира от въпросното задкулисие.

Малцина са изненадани, че през 2014 г. българският съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева решава да прекрати предсрочно мандата си, две години преди изтичането му. Това се случва малко след като за министър на правосъдието, първо в служебното правителство, а след това и във втория кабинет на ГЕРБ, е назначен Христо Иванов.

Под негово ръководство правосъдното министерство спешно организира конкурс за нов български съдия, който въпреки наличието на конфликт на интереси, предизвестено е спечелен от адвокат Йонко Грозев. Участник в комисията е председателят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев, с когото Грозев всъщност учредява организацията, финансирана от фондацията на Джордж Сорос „Отворено общество“. Самия Грозев далеч не е аполитичен, защото той става съдия в Страсбург малко след неуспешната си кариера в сдружението, прераснало в партия на бившия еврокомисар Меглена Кунева „България на гражданите“.

Независимо изследване на френски юристи, проведено през 2019 г., разкрива, че двамата български съдии Здравка Калайджиева и Йонко Грозев са сред водещите членове на ЕСПЧ, за които се установява конфликт на интереси. В повечето случаи се касае за това, че Калайджиева и Грозев са били адвокати по дела пред Съда в Страсбург, а после са участвали в решаването на казуси. Самата Калайджиева е била принудена доста често да си прави отвод и на нейно място да се явява съдия Павлина Панова, понастоящем председател на Конституционния съд.

Емблематичен пример за конфликт на интереси например е казусът с осъдителното решение на ЕСПЧ срещу България по делото, заведено от роднините на убития прокурор Николай Колев. Адвокат на семейството е Йонко Грозев, а член на съдебния състав, осъдил България, е Здравка Калайджиева. Въпросното съдебно решение бе използвано 15 години, за да се твърди, че главният прокурор у нас е безконтролен.

Начинът, по който преди 10 години Калайджиева подготвя и преотстъпва поста на съдия в Страсбург на Грозев почти се повтаря и сега, като този път в ролята на ментор на „правилния кандидат“ Галя Вълкова е самият Йонко Грозев. Последните месеци у нас се провеждат семинари по практиката на ЕСПЧ, на които лектори са Йонко Грозев и… Галя Вълкова. Тук идва и логичният въпрос, как и защо на изслушването на 9 януари в Париж „професионалното жури“ от представители на ПАСЕ дава по-добра оценка на Вълкова и каква е ролята за този резултат на настоящия ни представител в ЕСПЧ.

Не е изненадващо, че в публикацията в „Капитал“ в подкрепа на кандидатурата се изказва адвокат София Разбойникова, която е член на ръководството на Фондация „Български адвокати за правата на човека“. Адвокатите от НПО-то се занимават основно с подготовката на жалби срещу България пред ЕСПЧ. Сред създателите на въпросната фондация е не друг, а бившият ни съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева.

Понастоящем НПО се ръководи от адвокат Стоян Мадин, който освен ангажиран политически с „Демократична България“, на която е неуспешен кандидат за кмет на Пещера, е участвал в провеждането на семинари по съдебна медиация със съдия… Галя Вълкова.

Какво излиза – когато Калайджиева е съдия в ЕСПЧ, Йонко Грозев съди България пред Съда в Страсбург като адвокат. После, Калайджиева се връща във фондацията „Български адвокати за правата на човека“, които съдят България пред ЕСПЧ. Схемата трябва да продължи – Стоян Мадин сега ръководи БАПЧ, а неговата колежка от семинарите по съдебна медиация трябва да стане съдия в ЕСПЧ, за да отсъжда в полза на „правата на човека“.

Защо постът на съдия в ЕСПЧ е важен? Например, защото като отявлен радетел на приемането на „Истанбулската конвенция“, ако бъде избрана Галя Вълкова, ще продължи усилията на Йонко Грозев, през осъдителни решения на Съда в Страсбург и последващ натиск от Комитета по изпълнението им към ПАСЕ, България рано или късно да бъде принудена да приеме и легализира сключването на хомосексуални бракове и всички останали изисквания на конвенцията.

В друга публикация, имаща за цел да покаже колко „добър“ кандидат е този на „добрите сили“ позитивно мнение за Галя Вълкова изказва и пенсионираната съдийка Нели Куцкова, която бе сред най-активните ръководители на Съюза на съдиите в България. Доколко Куцкова е запозната с работата на Вълкова е неясно, защото младата съдийка има по-малко от две години стаж в Софийски градски съд, а преди това е работила в Софийски районен съд. Може би впечатленията на Куцкова се базират и от мненията на съпруга на съдия Галя Вълкова – магистратът Владимир Вълков, изявен активист на Съюза на съдиите в България и неуспял кандидат за член на Висшия съдебен съвет от съдийската квота.

Куриозното в случая е, че съдия Вълков, заедно с останалите неуспели кандидати за съдебни кадровици от ССБ заведоха дело пред ЕСПЧ. Ако бъде избрана за съдия в Страсбург, съпругата му Галя Вълкова ще може да го информира от „първа ръка“ за хода на жалбата.

Не, няма конфликт на интереси, няма семейни, задкулисни, политически, икономически, професионални обвързаности. Не, това не е флагрантен непотизъм. Галя Вълкова е фаворитът на „добрите сили“. Точка.

Няма значение, че съпругът й преди 2-3 години пишеше есета, в които зовеше за търсенето на наказателна отговорност от авторите на публикации, разкриващи подобни схеми за овладяване на съдебната система.

Грозното е, че за пореден път „добрите сили“ унищожават експерт, човек с публична биография, уважаван сред колегите си, за да прокарат „правилния“ кандидат. При това го правят, докато политическите им представители тръбят колко важно е на ключовите постове в регулатори и по високите етажи на властта да бъдат назначавани и избирани „експерти“.

Само си представете, ако всичко изброено дотук се отнасяше до биографията на Диана Ковачева или на който и да е друг кандидат, който не е излъчен от „добрите сили“, какви щяха да са писанията?!

Срамно е, че в случая за пореден път задкулисието у нас пуска пипалата си и в европейските институции, демонстрирайки крайно нечистоплътното си поведение на остракизъм на всяка личност, която би застрашила териториите, които са възприели за свой вилает.

Източник: epicenter.bg