- 09 Дек 2022
- 860
- 11
Решенията на Австрия и Нидерландия са политически - двете държави използват темата за Шенген, за да решават вътрешнополитически проблеми. Това е много несправедливо, унизително отношение към България. Ние сме изпълнили всички критерии за влизането в зоната още през 2011 г. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, в интервю за Евронюз България. В четвъртък Съветът на ЕС не можа да постигне консенсус по приемането на България и Румъния в Шенген заради противопоставянето на Австрия и Нидерландия.
Според Елена Йончева оттук насетне България трябва да бъде много твърда в отстояването на правото си, но влизането в открита война с Австрия и Нидерландия не би било от полза. Има дипломатически начини да се постигнат резултати, които обаче изискват време. Можехме да поставим условия на Нидерландия и Австрия по-рано, при вземането на решения в други общоевропейски формати, коментира още Елена Йончева.
Двете държави трябва да разберат, че България като част от Европейския съюз също може да повлияе върху теми, които ги засягат. Трябва да покажем характер и твърдост, според нея.
Два дни преди гласуването в Съвета, пред авторитетния вестник Algemeen Dagblad, Елена Йончева съобщи, че е подкрепила кандидатурата на Латвия за директор на агенцията за брегова и гранична охрана Фронтекс, вместо тази на ген. Ханс Лайтенс от Нидерландия. „Въпреки че никога не съм се съмнявала в качествата на Ханс Лайтенс, трудно е да разбера как такъв високопоставен служител в Нидерландия очевидно не обяснява на своя министър-председател каква е споделената отговорност при управлението на външните граници на Шенген. Или професионалното му мнение не се цени от собственото му правителство“, коментира тя пред изданието.
Нидерландия и Австрия се възползваха от правилото решенията в Съвета да се вземат с консенсус, за да поставят допълнителни изисквания към България, свързани с върховенството на закона и миграцията. Въпреки това Елена Йончева не подкрепя идеите за промяна в начина на гласуване. По предложение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел тече дебат дали да не се премине към вземане на решения с мнозинство, а не с консенсус.
Личното ми мнение е, че това е доста рисковано за държави като България. Силата на ЕС е именно в това – да се взема мнението на всяка една държава членка. А не да съществува негласно разделение на държави – едни да са на първа линия, а други – на втора, каза Елена Йончева.
Трябва да изземем аргументите на Нидерландия и Австрия за техните позиции. Единият е свързан с охраната на външните граници на ЕС. Ние можем да постигнем по-добра ефективност само съвместно с ЕС като част от Шенген. Несправедливо е да натоварваме българските граждани да плащат за охрана на общата граница. Брюксел трябва да поеме своите ангажименти, категорична е тя.
Попитана за ефекта на политическата несигурност у нас върху решението на Съвета за Шенген, Елена Йончева беше категорична, че ситуацията не е в наша полза. Според нея е от огромно значение липсата на яснота какви законопроекти ще бъдат гласувани в българския парламент, каква политическа линия ще се следва. Създава се усещане, че на България не може да се разчита, че няма ясна посока на развитие. В последния ми разговор с комисар Маргаритис Схинас коментирахме, че това, което България може да направи в този критичен момент е да сформира политическо стабилно правителство, от което Европа да знае какво да очаква, каза тя.
България не отрича проблемите, които има с върховенството на закона, особено избуяли по време на управлението на ГЕРБ. В същия ден, в който стана ясно решението на Съвета на ЕС, в мониторинговата група за демокрация към Европейския парламент се проведе изслушване за ситуацията в страната ни. Елена Йончева е единствен член от България в групата, която се състои от едва 14 европейски депутати.
Наблюдението на България започна по нейно настояване през 2020 г. С последвалата смяна на властта в София, страната ни предприе промени, които би следвало да подобрят борбата с корупцията, отчетността на главния прокурор, медийната свобода и др. Последните инициативи на служебното правителство бяха представени в четвъртък на закрито заседание на мониторинговата група от министъра на правосъдието Крум Зарков.
Изслушването на министъра беше прието много добре, включително и от представителя на Европейската комисия, каза Елена Йончева пред Евронюз България. Проблемът не е в броя на законопроектите – над десет, а дали те ще бъдат гласувани в Народното събрание и в какъв вид, доколко ще бъдат променени. Евродепутатите са попитали министъра за необходимостта от отчетност и ефективност на работата на главния прокурор, за „златните“ паспорти – гражданство срещу инвестиции, за избора и функциите на Висшия съдебен съвет, за антикорупционните закони. Изслушването е важно, тъй като формира позицията на Европейския парламент и влияе върху докладите на Европейската комисия за върховенството на закона. Те обаче не са пряко обвързани с процедурата по разширяването на Шенген, а са част от други механизми на ЕС.
Всички се надяваме следващата година да има гласуване за Шенген, с което България и Румъния да станат част от зоната. За съжаление изпуснахме тази възможност сега, каза Елена Йончева пред Евронюз България.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
