- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 209
- 1
.jpg)
Въведеният през 2000-та година модел е сбор от пазарен, обществен и социален модел, но той се изражда и е във вреда и на лекарите, и на пациентите, коментира Сашо Ангелов в ефира на БНР.
Никой не прави разлика между това за какви пари говорим. В България има 2 вида пари: публичните пари, които се събират чрез данъци и осигуровки и се управляват по законите на публичните финанси. Вторият вид са частните пари, които, след като отделното физическо лице или дадена компания си е платило данъците, може да ги изразходва, както поиска. Разликата между публичните финанси и частните финанси е в начина на тяхното измерване и тяхното регулиране, анализира експертът и обяснява:
Средствата за здравеопазване през годините нарастват непрестанно и това сочат данните на НСИ и на Министерство на финансите за периода от 2000 до 2014 година. Затова за недостиг на средства в системата не може да се говори, категоричен е Сашо Ангелов. А правилното разходване на публичните финанси в здравеопазването се измерва чрез продължителност на живот, брой посещения на пациентите, нива на смъртност.
Според данни на СЗО в здравната система са постъпили 9 милиарда, което означава, че парите от гражданите, частните пари от джоба на пациента са били около 6 милиарда лева, посочва Ангелов.
По думите му в последващите закони в здравеопазването няма обединяващи текстове за цялото здравеопазване, от което произтичат настоящите проблеми в системата:
Няма обединяващи текстове за цялата здравна система. Липсва т.нар. "конституция на сектор "Здравеопазване", която да обединява всички възможни случаи, които могат да се случат в сектор "Здравеопазване". Всеки закон е правен на парче, за да удовлетвори определени искания на гилдията.
