"Обсъжда се възможността да има единен приемен кандидатстудентски изпит за всички факултети на висшите училища, в които се изучава съответната специалност", съобщи министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова пред журналисти, след като участва в дискусията "Учи, за да работиш".
<p><br />
"Има идея, тя е в много суров вид - кандидат-студентите да имат възможност да избират университета, в който ще учат, професионалното направление и съответния факултет", уточни министър Клисарова. Тя отбеляза, че тази идея ще е обвързана с държавната поръчка за приема на студенти.</p>
<p>Тя даде пример с направление "Икономика", което се изучава в 25 университета у нас от над 60 хиляди студенти. Идеята е държавата да определи, че например има нужда от 10 хиляди такива специалисти. Всички желаещи да се явят на единния изпит и след това да подредят желанията си в кой университет искат да учат "Икономика".</p>
<p>Така държавата ще плати издръжка на 10-те хиляди студенти с най-добри резултати, независимо къде ще се запишат да учат. Останалите също ще могат да учат "Икономика", но ще трябва сами да си плащат таксата. "Това да може да става и с кредит", добави Клисарова.</p>
<p>Тя отбеляза обаче, че е много важно да се обвърже финансирането на университетите с качеството на обучението и не може финансирането да бъде само на брой студенти.<br />
Тя заяви, че държавата не трябва да финансира всеки, "който, каквото иска да учи, а да се финансират стратегическите за страната направления и професии".</p>
<p>При кандидатстването за "Медицина" и сега са почти еднакви критериите по биология и по химия и затова кандидат-студентите ще бъдат улеснени, ако има единен приемен изпит, каза образователният министър. Попитана дали ще има университети, които няма да се съгласят да приемат студенти по този нов начин, министър Клисарова каза, че ректори са заявили, че "това е една добра система", но добави, че всеки университет е автономен. "Затова не искам да гарантирам, че тази система ще влезе, това е едно предложение", допълни тя.</p>
<p>Идеята обаче веднага срещна отпор от присъстващи ректори на дебатите. Ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев заяви, че в управляваното от него учебно заведение има най-много студенти по икономика у нас - около 18 хиляди. Те се обучават в 40 бакалавърски и 84 магистърски учебни програми. "В Американския университет има едва стотина студенти по икономика, а в Стопанския факултет на Софийския университет - 300-400", каза още той и заяви, че "трябва да се каже какъв прием ще финансира държавата във висшето образование и след това, ако някой иска да си плаща, нека да си плаща и да си учи".</p>
<p>През 2013 г. бяха обявени 71 234 места за прием на студенти във висшите ни училища, а само 58 000 ученици си получиха дипломите за средно образование, каза ректорът на УНСС. След като за 10 години непрекъснато нарастваше броят на първокурсниците в университетите, то през миналата година бяха обявени два пъти повече места, отколкото са потенциалните кандидати за висше образование, коментира той.</p>
<p>Председателят на Съвета на ректорите и ректор на Медицинския университет - София проф. Ваньо Митев заяви, че са нужни реформи, но не трябва да се събаря вече построеното. Такава била автономията на университетите, която трябвало да се запази.</p>
<p> </p>