Единен изпит за еднаквите специалности в университетите

Единен изпит за еднаквите специалности в университетите
"Обсъжда се възможността да има единен приемен кандидатстудентски изпит за всички факултети на висшите училища, в които се изучава съответната специалност", съобщи министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова пред журналисти, след като участва в дискусията "Учи, за да работиш".
<p><br /> &quot;Има идея, тя е в много суров вид - кандидат-студентите да имат възможност да избират университета, в който ще учат, професионалното направление и съответния факултет&quot;, уточни министър Клисарова. Тя отбеляза, че тази идея ще е обвързана с държавната поръчка за приема на студенти.</p> <p>Тя даде пример с направление &quot;Икономика&quot;, което се изучава в 25 университета у нас от над 60 хиляди студенти. Идеята е държавата да определи, че например има нужда от 10 хиляди такива специалисти. Всички желаещи да се явят на единния изпит и след това да подредят желанията си в кой университет искат да учат &quot;Икономика&quot;.</p> <p>Така държавата ще плати издръжка на 10-те хиляди студенти с най-добри резултати, независимо къде ще се запишат да учат. Останалите също ще могат да учат &quot;Икономика&quot;, но ще трябва сами да си плащат таксата. &quot;Това да може да става и с кредит&quot;, добави Клисарова.</p> <p>Тя отбеляза обаче, че е много важно да се обвърже финансирането на университетите с качеството на обучението и не може финансирането да бъде само на брой студенти.<br /> Тя заяви, че държавата не трябва да финансира всеки, &quot;който, каквото иска да учи, а да се финансират стратегическите за страната направления и професии&quot;.</p> <p>При кандидатстването за &quot;Медицина&quot; и сега са почти еднакви критериите по биология и по химия и затова кандидат-студентите ще бъдат улеснени, ако има единен приемен изпит, каза образователният министър.&nbsp;Попитана дали ще има университети, които няма да се съгласят да приемат студенти по този нов начин, министър Клисарова каза, че ректори са заявили, че &quot;това е една добра система&quot;, но добави, че всеки университет е автономен. &quot;Затова не искам да гарантирам, че тази система ще влезе, това е едно предложение&quot;, допълни тя.</p> <p>Идеята обаче веднага срещна отпор от присъстващи ректори на дебатите. Ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев заяви, че в управляваното от него учебно заведение има най-много студенти по икономика у нас - около 18 хиляди. Те се обучават в 40 бакалавърски и 84 магистърски учебни програми. &quot;В Американския университет има едва стотина студенти по икономика, а в Стопанския факултет на Софийския университет - 300-400&quot;, каза още той и&nbsp;заяви, че &quot;трябва да се каже какъв прием ще финансира държавата във висшето образование и след това, ако някой иска да си плаща, нека да си плаща и да си учи&quot;.</p> <p>През 2013 г. бяха обявени 71 234 места за прием на студенти във висшите ни училища, а само 58 000 ученици си получиха дипломите за средно образование, каза ректорът на УНСС. След като за 10 години непрекъснато нарастваше броят на първокурсниците в университетите, то през миналата година бяха обявени два пъти повече места, отколкото са потенциалните кандидати за висше образование, коментира той.</p> <p>Председателят на Съвета на ректорите и ректор на Медицинския университет - София проф. Ваньо Митев заяви, че са нужни реформи, но не трябва да се събаря вече построеното. Такава била автономията на университетите, която трябвало да се запази.</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи