- Автор: БТА
- 26 Юни 2023
- 347
- 3
Западен Берлин, Германия (26 юни 1963 г.) Президентът на САЩ Джон Кенеди говори пред близо 300 000 души, събрали се на площада пред кметството на Шьонеберг, където произнася известната си реч "Аз съм берлинчанин" ("Ich bin ein Berliner"). Снимка: AP
На 26 юни 1963 г. президентът на САЩ Джон Кенеди произнася в Западен Берлин знаменитата си реч, в която казва: „Аз съм берлинчанин“ Няколкочасовото му посещение е първо на американски президент в Берлин след Втората световна война. От специална платформа той оглежда издигнатата Берлинска стена заедно с федералния канцлер Конрад Аденауер и генерал Люсиъс Клей, шеф на администрацията на американската окупационна зона, по чиято идея е организиран въздушният мост по време на блокадата на града. Покъртен от гледката, президентът Джон Кенеди решава да изрази съчувствие и съпричастност към берлинчани. „Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на този град, на Западен Берлин и поради това в качеството си на свободен човек казвам: „Их бин айн берлинер“ /“Аз съм берлинчанин“/. Той отправя послание и към всички хора от всички страни с думите: „Свободата е неделима и докато макар само един човек е в робство, всички други не могат да се считат свободни.“
В „Служебния бюлетин“ на „Международна информация“ на БТА е публикувана речта на американския президент Джон Кенеди, произнесена на 26 юни 1963 г.
Реч на Кенеди в Берлин
Берлин, 26 юни 1963 г. /Франс прес/ "Горд съм, че дойдох във вашия град по покана на кмета ви", заяви президентът Кенеди в реч, която произнесе днес следобед на площада пред градската община.
"Вашият кмет, продължи той, пред очите на целия свят е символ на борческия дух на Западен Берлин. Горд съм, че посетих Федералната република заедно с канцлера Аденауер, който толкова дълги години изграждаше демокрацията и свободата в Германия. Горд съм също, че съм тук, заедно с приятеля си генерал Клей, който в този град рамо до рамо с вас беше в най-тежките минути на кризата и ще дойде пак веднага щом се наложи."
Президентът заяви по-нататък: "По света има хора, които не искат да разберат или които твърдят, че не искат да разберат какъв е спорът между комунизма и свободния свят. Нека дойдат в Берлин. Други твърдят, че комунизмът е оръжието на бъдещето. И те нека дойдат в Берлин. В Европа или другаде трети твърдят, че може да се работи съвместно с комунистите. Нека и те също дойдат в Берлин.
Нашата свобода наистина се сблъсква с много трудности и нашата демокрация не е съвършена, продължи президентът Кенеди. Но ние никога не сме имали нужда да издигаме стена, за да попречим на нашия народ да бяга. Не познавам никой град, който след 18-годишен окупационен режим да е останал толкова жизнеспособен и силен и който живее с надеждата и решимостта както Западен Берлин. Стената е ярко доказателство за фалита на комунистическата система. Този фалит е очевиден за целия свят. Ние не изпитваме никакво удовлетворение пред гледката на стената, защото според нас тя е оскърбление не само за историята, но и за човечеството.
Мирът в Европа не може да бъде осигурен, заяви още президентът Кенеди, докато един германец на всеки четирима е лишен от елементарното право на свободните хора - правото на самоопределение. След 18-годишен мир и доверие днешното германско поколение заслужи правото да бъде свободно, както и правото да се събере със своите близки, правото на национално обединение, мирно и трайно. Вие живеете на едно островче на свободата, но животът ви е свързан със съдбата на континента.
Призовавам ви, заяви в заключение президентът Кенеди, да насочите погледи отвъд днешните опасности към утрешните надежди, да не мислите само за вашия град и за вашето германско отечество, а да съсредоточите мисълта си към прогреса на свободата в целия свят.
Не гледайте стената, мислете за деня, когато ще избухне мирът, справедливият мир. Свободата е неделима и докато макар само един човек е в робство, всички други не могат да се считат свободни.
Но докато всички хора бъдат свободни, ще можем с пълно доверие да чакаме деня, когато Берлин ще бъде обединен и големият европейски континент ще сияе в мир. Населението на Западен Берлин може да бъде уверено, че е отстоявало добрата кауза на фронта на свободата в продължение на 20 години. Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на този град, на Западен Берлин и поради това в качеството си на свободен човек казвам: „Их бин айн берлинер“ /“Аз съм берлинчанин“/.
***
Кенеди посети Берлинската стена
Берлин, 26 юни 1963 г. /АП/ Днес под одобрителните викове на 1 милион западно-берлинчани президентът Кенеди застана лице в лице срещу комунистическия свят, когато посети ужасната червена врата в центъра на Берлин. Президентът пристигна при Бранденбургската стена - символът на разделението между Изтока и Запада в Берлин - точно в 10:45 часа по Гринуич. Той се качи на една площадка и разгледа оттам стената, бодливата тел, огледа се наляво, надясно….
Президентът остана така в продължение на 4 минути и след това се отправи към пропускателния пункт „Чарли“, където преди 2 години руските и американските танкове бяха насочили един срещу друг дула.
Обикновено посетителите на Бранденбургската врата могат да гледат през нейните три арки надолу по „Унтер ден Линден“, но снощи комунистическите власти спуснаха червените знамена, за да попречат на Кенеди да надзърне в Източния свят. Червените знамена явно са поставени във връзка с пристигането на Никита Хрушчов в Източен Берлин, което се очаква в петък.
***
Равносметка за пътуването на Кенеди
Бон, 26 юни 1963 г. / Франс прес/ Германия възвърна доверието си към САЩ и ще продължава да възлага на тях надеждите за сигурност и обединение. Такава е равносметката, която се прави в Бон, след посещението на президента Кенеди в ГФР и Берлин. Пред очите на германците най-очевидния резултат от гостуването се изразява в съживената увереност, че американското оръжие ще пази страната и Европа, каквото и да се случи. Президентът Кенеди се постара със загриженост да разсее съмненията на някои. До голяма степен той успя да постигне това с многократното повторение под различни форми на темата: „Всяко нападение срещу вашата земя ще бъде считано за нападение срещу нашата страна“, която той подхвана още с пристигането си.
Призивите му за сцепление на Атлантическия съюз засегнаха най-чувствителната струна на политическия елит, събран около него във Франкфурт. По тази точка германо-американското единомислие беше спонтанно и дълбоко. Създаването на обединена Европа, тясно свързана със САЩ може да се счита като основа на политиката на проф. Ерхард, когато през октомври т. г. ye заеме канцлерския пост.
В психологическо отношение президентът намери контакт с германския народ, който го посрещна със засилващ се ентусиазъм. Това доказа на президента Кенеди, че общественото мнение в страната гледа на него, като на „лидер на свободния свят“ и „гарант за мир“, което споменаваха официални оратори.
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм
