- Автор: Гласове
- 01 Юни 2022
- 1770
- 25
България продължава да не отговоря на условията за влизане в еврозоната и Европейската комисия няма да я препоръча и в годишния си доклад за 2022 г. Това става ясно от документа, приет от изпълнителния орган на ЕС в сряда.
Затова пък Хърватия, другата държава, която се намира в чакалнята за еврото, валутно-обменния механизъм ERM II, изпълнява всички условия и може да очаква добри новини в началото на юли, когато се предвижда да бъде взето окончателното решение да стане 20-ата държава в еврозоната от 1 януари 2023 г.
Според доклада за сближаване на държавите, които още не използват общатата валута, България не отговаря на два от петте критерия за въвеждане на еврото - не е съобразила изцяло законодателството си с изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и не може да гарантира стабилност на цените.
В доклада е записано, че: само Хърватия и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност; всички държави членки изпълняват критерия за публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава членка, обект на процедура при прекомерен дефицит; България и Хърватия са двете държави членки, които изпълняват критерия за обменния курс, както и че България, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
България изпълнява критериите за стабилни и устойчиви публични финанси, за стабилност на валутните курсове и за дългосрочни лихвени проценти.
Не изпълнява обаче критерия за ценова стабилност заради високата инфлация и националното законодателство в областта на паричната политика не е напълно съвместимо с европейското.
Средният процент на инфлация в България за 12-те месеца до април 2022 г. е 5,9%, над референтната стойност от 4,9%. Комисията предвижда той да остане над референтната стойност през следващите месеци.
В икономическата прогноза на Комисията за пролетта на 2022 г. се предвижда инфлацията да се ускори значително от 2,8% през 2021 г. до 11,9% през 2022 г., като постепенно ще намалее до 5,0% през 2023 г. Очаква се основната инфлация да се увеличи и да остане повишена поради постоянно по-високите разходи за енергия и други междинни продукти, очаквани увеличения на регулираните цени на газа и отоплението, както и по-високи международни цени на храните.
Относително ниското ниво на цените в България (около 52% от средното за еврозоната през 2020 г.) предполага значителен потенциал за сближаване на ценовите нива в дългосрочен план, посочва ЕК в своя доклад.
Законодателството в България – по-специално Законът за Българската народна банка – не е напълно съвместимо със задължението за спазване по чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз (TFEU - Treaty on the Functioning of the European Union), се посочва още в доклада на ЕК.
Съществуват несъвместимости и несъвършенства в областите на независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и интегрирането на централната банка в Устава на Европейската система на централните банки (ESCB) към момента на приемане на еврото по отношение на задачите, определени в член 127 (2) от TFEU и член 3 от Устава на ESCB/ECB.
Посочват се редица проблеми в Закона за БНБ, свързани с освобождаването и назначаването на управата на централната банка, тяхната независимост, покупката на ценни книжа и кредитирането. Законът не е съобразен и с бъдещите правомощия на ЕЦБ спрямо паричната политика, управлението на валутните резерви, събирането на статическа информация, работата на платежните системи, печатането на банкноти и сеченето на монети, одитирането и финансовата отчетност, налагането на санкции, след влизането на България в еврозоната.
"Законът за БНБ не отговаря на всички изисквания за независимост на централната банка, забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. България е държава-членка с дерогация и следователно трябва да спазва всички изисквания за адаптиране съгласно член 131 от Договора ", се казва в доклада на Еврокомисията.
При влизането си в ERM II преди две години българските власти поеха ангажимент да прилагат специфични политически мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката за несъстоятелност и рамката за борба с изпирането на пари. България също така обеща да продължи да осъществява мащабните реформи в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност в България.
В доклада се посочва, че при анализа са взети под внимание и други фактори от значение за икономическата интеграция и конвергенция, включително развитието на платежния баланс и интегрирането на България на продуктовите, трудовите и финансовите пазари пазари на ЕС.
Трите изпълнени от България критерия са: престой от поне две години в чакалнята на еврозоната (от 10 юли 2020 г.), гарантиращ стабилност на валутния курс, нивото на дългосрочната лихва, което не трябва да е по-високо от 2% от лихвите на трите държави с най-стабилни цени и липса на процедура за прекомерен дефицит, заведена от Европейската комисия.
Докладите за сближаване на държавите, които още не са въвели еврото, излизат на две години, така че следващият ще бъде публикуван в средата на 2024 г., освен ако България по-рано не обяви, че е готова да въведе еврото и не поиска от Европейската комисия да я оцени извънредно. Това вече е правено от други държави, сред които Латвия, през 2013 г. - последната държава, допусната в еврозоната.
България заяви желание да се присъедини към еврото на 29 юни 2018 г., като се обвърза с извършването на редица реформи, за да подготви законодателната си база в съответствие с изискванията и да довърши реформите за промяна на законодателството в областта на прането на пари, несъстоятелността и надзора над банковия и небанковия финансов сектор, както и да подобри управлението на държавните фирми.
Към момента на подаване на молбата целта беше въвеждането на еврото да е от началото на 2023 г., но в последствие тя беше отложена за 1 януари 2024 г.
Според докладите за конвергенцията за 2022 за държавите извън еврозоната на Еврокомисията, представени днес, в момента единствено Хърватия изпълнява и четирите критерия за приемане на еврото и законодателството й е съвместимо с европейското.
Според Брюксел Загреб може да приеме еврото на 1 януари 2023 година. Така страните членки на ЕС, които използват единната европейска валута, ще станат 20. Хърватия е последната страна, която се присъедини към ЕС през 2013 година, а през 2020 заедно с България влезе в така наречената чакалня за еврозоната.
Съветът на ЕС ще вземе окончателното решение за Хърватия през първата половина на юли, след като въпросът бъде обсъден от Еврогрупата и Европейския съвет. Европейският парламент и Европейската централна банка също трябва да дадат своите мнения.
Целият доклад на Европейската комисия може да видите тук.
Докладът на Комисията за конвергенцията за 2022 г. оценява напредъка на седемте страни, които още не са въвели еврото - България, Румъния, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария и Швеция.
Източници: БТА, "Епицентър", "24 часа"
