Днес почитаме св. Петка Търновска

Св. Петка е живяла през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.

Не е напълно известно дали родителите на преподобна Петка са от Търново, но положително се знае, че те са българи, живущи в равна Тракия (в град Епиват през X-XI в.), където и досега (Малко Търново, Лозенград, Одрин и др.) живеят преселници от Търново. Родителите на преподобна Петка били трудолюбиви, заможни, строги и благочестиви християни. Те имали освен Петка още и син, който по-късно приел монашество под името Евтимий и достигнал до висок пост - епископ. 

Името на света Параскева идва от гръцки и означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.

През Второто българско царство мощите й били пренесени най-тържествено в Търново от цар Иван Асен ІІ и патриарх Василий и положени в нарочно изградения храм „Св. Петка Търновска".

След падането на Търново при цар Иван Шишман (1393 г.) под турците, св. мощи били пренесени в Румъния, а по-късно в Сърбия. През 1641 г. обаче мощите били наново пренесени в Румъния, гр. Яш, където се намират и сега, поставени в катедралния храм „Сретение Господне".

Народната почит към св. Петка е твърде голяма. Народът ни я нарича „майка-закрилница" и в дни на мъка отправя горещи молитви към нея, припомня в сайта си Св. Синод на Българската православна църква.