Джихади Джон обмислял самоубийство, преди да замине за Сирия през 2010 г.

Джихади Джон обмислял самоубийство, преди да замине за Сирия през 2010 г.
Екзекуторът на "Ислямска държава", известен като Джихади Джон, е възнамерявал да се самоубие през 2010 г., защото всяко негово движение било следено от британските служби за сигурност, пише в. "Мейл он Съндей".
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48737_3YnLkMBYCn1KtKgikon6A2v8VsIcq7.jpg" style="height:292px; width:539px" /></p> <p><em>Малкият Мохамед, преди да се превърне в Джихади Джон </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Емуази е изпратил имейлите до журналиста Робърт Въркай, преди на напусне Великобритания и да се присъедини към &quot;Ислямска държава&quot; в Сирия. Съдържанието на писмата, изпращани до редакцията на &quot;Мейл он Съндей&quot; от декември 2010 г. до 2011 г., предлага невероятен поглед към умственото му състояние в период, в който той вече е дълбоко радикализиран.</p> <p>По това време човекът, който се появи в няколко видеа с обезглавяване на заложници, написал в писмата, че се чувства като &quot;ходещ мъртвец&quot; и &quot;невинна жертва на преследването на МИ5&quot;.</p> <p>Той дава за пример случай, когато пуснал лаптопа си за продажба в интернет. Срещнал се с потенциален купувач и взел със себе си устройството да го разгледа и ако е доволен, да го купи.</p> <p>Човекът взел лаптопа, дал парите, стиснал му ръката и му казал: &quot;Приятно ми бе да работя с теб, Мохамед&quot;.</p> <p>Емуази пише в имейла, че няма как купувачът да е знаел малкото му име, тъй като никога не го споделя с непознати, пише &quot;Мейл он Съндей&quot;.</p> <p>Мохамед, който по-късно ще бъде участник в поне шест екзекуции на заложници от ИДИЛ, казва, че тормозът от страна на британските служби му въздействал толкова силно, че обмислял да сложи край на живота си.</p> <p>&quot;Чувствам се като ходещ мъртвец. Не ме е страх, че ще ме убият, а по-скоро, че някой ден ще взема достатъчно хапчета, за да заспя завинаги. Просто искам да се отърва от тези хора&quot;, написал той в имейла до журналиста Робърт Веркайк, изпратен на 14 декември 2010 г.</p>

Коментари

  • TooLeaRasta

    02 Март 2015 7:17ч.

    Ох горкият! Дайте да го оправдаем като невменяем. То не знае що върши и заради тоа реже глави като зелки. Толерастията докара нещата до тук!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руси Драганов

    02 Март 2015 12:17ч.

    Иска ми се бавно, постепенно, милиметър по милиметър, с отмерени нежни удари с чук да му забивам гвоздей във фонтанелата, като същевременно го гледам в очите, за да следя по погледа му как душата му бавно се изнася от тялото...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи