Според Ганев оставките на тримата министри дойдоха, за да отговорят на общественото напрежение, натрупвано с месеци. Искането и приемането на оставки е модел, който се е изчерпал и този тип кадрови смени не водят до нов кредит на доверие на управлението, подчерта политологът.
Той подчерта, че смяната на определени кадри на най-високо ниво във властта винаги е свързана с някакъв опит за рестарт, което този път може и да не сработи добре, именно затова е нужна нова политическа линия.
Коалицията „Обединени патриоти“ ще се окаже много по-жилава, посочи още политологът. Красимир Каракачанов играе ролята на балансьор от самото създаване на „Обединени патриоти“, каза още той и го сравни с „основен мотор на обединението“. Според Ганев обаче историята на отношенията между Валери Симеонов и Волен Сидеров е „меко казано сложна“. Той обясни:
„От политическата логика следва, че ако са заедно, са по-силни и Валери Симеонов, и Волен Сидеров вече добре си дават сметка, че един евентуален раздор между тях, няма да доведе до никакъв положителен политически резултат нито за единия, нито за другия. Такива разправии, на които сме свидетели между тях, ще има и в бъдеще, но това не означава непременно разпад на управляващата коалиция или разпад на парламентарната група и съответно коалицията „Обединени патриоти“. Не казвам, че това няма да се случи никога. Въпросът е дали ще надделее здравата политическа логика или емоциите. Засега надделява разумът“, отбеляза политологът.
Димитър Ганев коментира и отношенията ГЕРБ – БСП. Според него противопоставянето ще продължи, което обаче може да се окаже опасно, въпреки че и двете партии имат ползи от него.
„Политическият сезон, в който влизаме, вече е в някаква степен предизборен и това вероятно няма да даде възможност за прокарването на някои по-непопулярни реформи, от които действително имаме нужда. Нямайте съмнение, че това противопоставяне, на което сме свидетели вече около две години – ГЕРБ – БСП, ще продължи в рамките на тази предизборна кампания – неофициална, което е в интерес и на двете партии. Ако това противопоставяне обаче продължи да стои по същия начин, неминуемо ще се отвори вакуум за нов политически субект, за някаква алтернатива, генерално на това противопоставяне, което само по себе си е опасно за управлението“.