"Десните": Кризата ще се реши, ако държавата застане зад КТБ

<p>&quot;Смятам, че проблемът &quot;КТБ&quot; може да бъде преодолян, ако Цветан Василев бъде отстранен от банката&quot;, каза Муравей Радев. Според него, крайно време е държавата да се вземе в ръце и да си свърши работата. Липсата на доверие към една банка е фатална - дали тя ще бъде открита или фалирана, на практика е едно и също.</p> <p>&quot;В момента, когато бъде отворена при сегашната ситуация, тя ще се опразни за три дни. Това, което трябва да направи Централната банка, е да отнеме акциите на Цветан Василев &ndash; има достатъчно основания за това, доказано е вече, че има нарушения, за които се търси правна отговорност. Вторият момент - Сити груп. Няма да дойде Сити груп. Остава да дойде държавата. Единствената възможност за спасението на банката е държавното участие&quot;, посочи министърът на финансите от кабинета &quot;Костов&quot;.</p> <p>Муравей Радев предполага, че втората &quot;дупка&quot; в банката, която ще стане ясна, след като се покрие откритата вече с капитала, който все още е останал, ще е в размер на 600 млн. до 1 млрд. лв. Основания за тази хипотеза намира в данните на банката преди нейното затваряне. Той предлага следната схема: държавата да участва с половината от този капитал, който ще бъде необходим и 51%. Останалите 49 могат да дойдат от негарантираните депозити, като половината от тях се превърнат в акции. &quot;Размерът на негарантираните депозити в КТБ е около 2 млрд. лв., половината е достатъчен, ако и държавата участва&quot;, смята Радев.</p> <p>Бившият финансов министър и експерт на &quot;Десните&quot; е убеден, че ключовият кризисен момент - липсата на доверие, ще бъде решен, ако държавата застане зад банката. &quot;Как точно ще стане това, дали Министерството на финансите ще прехвърли сумата на Банката за развитие, която е държавна, не е толкова важно в момента. Важното е, че хората няма да си изтеглят депозитите, защото вече не 200 000 от тях ще бъдат гарантирани, а пълният им размер, ако банката стане държавна&quot;, коментира още Радев.</p> <p>&quot;Друг водовъртеж, в който се въртим и последиците стават все по-неуправляеми, е трудовият пазар&quot;, смята бившият социален министър Иван Нейков. Той направи паралел на интереса на инвеститорите към България и Германия и доказа, че въпреки най-ниските данъци у нас, въпреки ниското заплащане на труда, въпреки по-ниската цена на енергията, инвеститорите все така предпочитат Германия пред България заради квалифицираната работна ръка.</p> <p>&quot;От инвеститорите тръгва всичко, каза той, без икономика няма социална политика. Конкурентоспособността на работната ръка у нас е много ниска и този проблем от академичен и теоретичен, все повече се превръща в болезнено прагматичен, каза Нейков. Той посочи няколко нерешими уравнения, заложени в системата. Ниска квалифицирана ръка, от една страна и желание за внедряване на модерни високи технологии. Малко познания в работната ръка и очакване за високи заплати. От проблем на едно предприятие, на една група работници, това вече се превръща в обществено значим проблем&quot;, каза още Иван Нейков.</p> <p>Нейков изложи няколко решения на &quot;Десните&quot; по този въпрос.</p> <p>&quot;Едно решение няма - изрично каза той - трябва да се върви в няколко посоки. Първата е свързана с квалификацията на вече заетите работници. Практиката показва, че първите две решения, които взема българският предприемач половин час, след като е чул, че има криза, са свързани точно със съкращаване на разходите за квалификация на персонала и за подобряване на условията на труда. Когато тези два минуса се съберат в едно предприятия, в следващия половин час, изрази се той, най-добрите работници започват да бягат и предприятието влиза във водовъртеж, от който няма излизане.&quot;&nbsp;</p> <p>&quot;Другият голям проблем, свързан с квалификацията, е поставян досега само от &quot;Десните&quot;. Става дума за работодателите. 70% от предприемачите у нас са със средно образование, а над 80% са бивши добри работници. Те може да са майстори, но да се управлява е нещо съвсем различно&quot;, каза Нейков.</p> <p>Според него, грижата за квалификацията както на работната ръка, така и на предприемачите, ще е грижа на следващите управления поне за още 15 години. Той наблегна и на политиката за формиране на доходите, в която у нас тотално отсъства елементът &quot;квалификация&quot;: &quot;Заплаща се за изработено време или за изработена продукция, но не и за квалификация. Ако това се въведе, трябва да се защити със закон, така че да не може един добре квалифициран работник да изоставя лесно предприятието, което се е погрижило да му осигури това качество. Работодателите трябва да бъдат и данъчно насърчени, за да повишават знанията на работниците си, трябва да има и допълнителни стимули от държавата.&quot;</p> <p>Иван Нейков се спря и на застаряването на работната ръка. Поне още 25 години, смята той, работодателите ще разчитат на хора, които са в последната четвърт от трудовия си живот. &quot;Те са добри, опитни работници, смята той, ако физическият им потенциал вече е отслабнал, то знанията и уменията им са много големи. Нейков препоръча споделените работни места, на които заедно се трудят стар и млад работник, като новопостъпилият се учи от стария и по този начин проблемът с квалифицираната работна ръка намира свое решение&quot;, коментира Иван Нейков.</p> <p>&quot;Има и още една посока, в която изоставаме безнадеждно - ако в други, развити страни, професионалното ориентиране започва от 5-6 годишна възраст и продължава до 5-6 години преди края на кариерата, у нас това е непозната територия и много често се случва да чуеш някой да казва, че не иска да ходи на работа, не му се работи , защото не е това, което е искал да прави. Няма смисъл от каква да е работа, смята Нейков, немотивираните, разочаровани хора не са добри работници. В тези няколко посоки нещата могат да се променят, за да започнем да излизаме от водовъртежа&quot;, завърши бившият социален министър.</p>